Решение № 110 от 14.07.2025, Районен съд - Мездра

Съд: Районен съд - Мездра
Дело: Гражданско дело 237/2025
Вид: Решение № 110
Подписан: 14.07.2025
В сила: 17.06.2026
Състав: Пенка Петкова Петрова

Цитирани разпоредби

член 235 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
чл.92 · Закон за задълженията и договорите
чл. 143 · Закон за защита на потребителите
чл. 143, ал.2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
чл.146 · Закон за защита на потребителите
чл. 146, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
чл. 146, ал. 2 · Закон за защита на потребителите
чл. 19 · Закон за защита на потребителите
чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
чл.10а · Закон за потребителския кредит
чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
чл.11 · Закон за потребителския кредит
чл.11, ал.1 т.10 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
Чл.11, ал.1, т.15 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
чл.19 · Закон за потребителския кредит
чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
чл.21 · Закон за потребителския кредит
чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
чл.22 · Закон за потребителския кредит
чл. 23 · Закон за потребителския кредит
чл. 33 · Закон за потребителския кредит
чл. 33, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
чл. 9, ал. 3 · Закон за потребителския кредит
чл. 9, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
§ 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
чл. 25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20251450100237 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Д. В. Д. от гр.Мездра, чрез адв. Т. Т. от АК- Враца, е депозирал искова молба против „Аксес Файненс“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, с искане съдът да признае за установено, че клаузите на чл. 20, чл.21, ал.4 и чл. 21 ал.5 от договора за кредит „Бяла карта“ от 28.05.2024г, сключен между ищеца и ответника са нищожни на основание чл.чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.22,вр. с чл.11, чл.19 ЗПК, поради неспазване на чл.10а ЗПК и като заобикалящи изискванията на чл. 33 ЗПК, както и по чл. 143 ал.1 и ал.2 т.5 и чл.146 от ЗЗП, с последица от чл.21 ЗПК, както и да се приеме на основание чл. 23 от ЗПК, че ищецът дължи на ответника само чистата стойност на кредита без да дължи лихва и други разходи по кредита, която в момента е 314,06 лева - представляваща остатък от незаплатена главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №11100811 от 28.05.2024г.

Ответникът оспорва изцяло предявените искове.

Предявените искове са с правно основание чл.22 ЗПК, вр. с чл.11, ал.1 т.10 ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 , пр.1 ЗЗД, чл.26, ал. 1 ЗЗД

По делото са събрани писмени доказателства.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответното дружество „Аксес Файненс“ АД на 28.05.2024 г. е сключен Договор за кредит „Бяла карта".

Съгласно чл. 2 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г. Кредитодателят се задължава да предостави на Кредитополучателя револвиращ кредит, в размер на 800.00 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна платежна карта Бяла карта, а Кредитополучателят се задължава да върне сумата по кредита, съгласно условията на договора. Ищецът е получил платежния инструмент, описан в чл. 2, ал. 2 от договора - платежна карта с № 11100811 „Бяла карта", като е условил целия /максимален размер кредитен лимит от 800,00 лева, за което е извършвал плащане на 1 общото си задължение по кредита на Кредитодателя, описано в чл.З, ал.З от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г. чрез офисите на Easy Pay, както следва: на 05.07.2024г. е превел сумата от 157,53 лева; на 16.08.2024 г. е превел сумата от 152,28 лева - на 04.09.2024 г. е превел сумата от 176,13 лева или общо е превел към Кредитодателя -485,94 лева.

Поради изпадане във финансово затруднение, ищецът не е могъл да заплаща начисленото му от Кредитополучателя по договора общо месечно задължение и е преустановил плащането по кредита. На 12.02.2025 г. Д. В. Д. е получил писмо от ХИТ Инкасо ЕООД Велико Търново, който го уведомява, че е получил инкасаторска поръчка от „А.Ф." АД да събере от него следното просрочено вземане - Просрочено задължение по кредитна карта Бяла Карта към „А.Ф."АД по договор с № 11100811 в размер на 1448,07 лева към 03.02.2025 г. Също така го уведомява, че ищецът е изпаднал в забава във връзка със сключения с „А.Ф."АД договор за заем, поради което задължението му е възложено към тях за извънсъдебно събиране. Със същото писмо му е предоставена възможност /покана/ в седемдневен срок от получаването му да заплати дължимата от него сума, изчислена към 03.02.2025 г. в размер на 1448,07 лв.

Счита, че посочената сума в отправената покана за събиране на начисленото от Кредитодателя/ответник общо задължение към ищеца/кредитополучател по сключения Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г. е начислена на основание неравноправни клаузи от договора, които противоречат на добрите нрави, заобикалят закона, поради което следва да бъдат обявени за нищожни, съгласно ЗЗД, ЗЗП и ЗПК, с последиците по чл. 21 ЗПК, по следните съображения:

Съгласно чл. 20 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., ако кредитополучателя/ищеца не предостави допълнително обезпечение в посочения срок по чл.

15 от настоящия договор, той дължи неустойка в размер на 15 % от усвоената и непогасена главница, която е включена в общото задължение, като същата се начислява на шесто число, всеки месец до момента на предоставянето на изисканото обезщетение. А съгласно чл. 15 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г. ищецът/кредитополучател следва предостави едно от следните обезпечения, в срок до 5 дни, считано от датата на активиране на предоставения платежен документ - платежна карта с № 11100811 : банкова гаранция с бенефициер - Кредитодателя или Едно физическо лице - Поръчител, което да отговоря кумулативно на посочените условия в чл. 15, ал.1, т.2 от договора.

Счита, че уговорената клауза на чл. 20 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., е неравноправна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 33 от ЗПК.

На следващо място, така уговорената клауза на чл. 20 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г. е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП., тъй като същата предвижда заплащането на неустойка, която е необосновано висока.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение е пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

На трето място счита, че чл. 20 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 гг., е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на, добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищеца, с цел извличане на собствена изгода на кредитора.

На четвърто място, счита че клаузата на чл. 20 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Счита, че клаузата на чл. 20 от Договора за кредит 2

„Бяла карта" от 28.05.2024 г., не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.

2 ЗЗП.

По отношение на втория предявен иск:

Съгласно чл. 21, ал. 4 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., ако при забава за плащане общото задължение или на сумата по чл. 11 от този договор, ищеца дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното общо задължение или на сумата по чл. 11.

На първо място, така уговорената клауза на чл. 21, ал. 4 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., е неравноправна по смисъла на чл. 21, ал.1 от ЗКП, вр с чл.10а и чл.

33 от ЗКП.

Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Заплащането на такси разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до погасяване на съответното общо задължение, се явява в пряко противоречие с чл. 10а от ЗПК.

Съгласно чл. 33 от ЗПК- при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.

На второ място, така уговорената клауза на чл. 21, ал. 4 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., е неравноправна по смисъла на чл.143 , ал.2 т.5 от ЗКП, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, каквото е заплащането на такси за разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното общо задължение или на сумата по чл. 11.

На трето място счита, че чл. 21, ал. 4 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на "добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престадии по договорното съглашение.

На четвърто място счита, че клаузата на чл. 21, ал. 4 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., предвиждаща, че при забава за плащане общото задължение или на сумата по чл. 11 от този договор, Кредитополучателя /ищеца дължи разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2,50 лева за всеки ден, до заплащане на съответното общо задължение или на сумата по чл. 11 е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.

По отношение на третия предявен иск

Съгласно, чл. 21, ал. 5 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., е предвидено, че след настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, Кредитополучателят/ищеца дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на Кредитодателя по извънсъдебно събиране на задължението.

На първо място, така уговорената клауза на чл. 21, ал. 5 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., е неравноправна по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 10а, чл.

33 от ЗПК, тъй като законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

На второ място, така уговорената клауза на чл. 21, ал. 5 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата предвижда заплащането на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението е необосновано висока.

На трето място счита, че чл. 21, ал. 5 от Договора за кредит „Бяла карта" от 3

28.05.2024 г., е нищожна и противоречи на добрите нрави на основание чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД. Поради накърняването на принципа на "добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД се достига до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на ищцата с цел извличане на собствена изгода на кредитора. С предвиждането на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението в размер на 120 лева се нарушава принципа на добросъвестност и справедливост.

На четвърто място, клаузата на чл. 21, ал. 5 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024г., предвиждаща заплащането на такса за настъпила предсрочна изискуемост на задължението е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално.

Счита, че клаузата на чл. 21, ал. 5 от процесния договор, не се явява индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.

След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, е уредена в нормата на чл. 22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, поради което счита, че с направените три броя плащания от кредитополучателя, посочени по-горе през месец 07, 08 и 09 на 2024 г. в общ размер на 485,94 лева е погасена част от главницата по чл. 2, ал. 1 от Договора за кредит „Бяла карта" от 28.05.2024 г., като Кредитополучателят следва да върне на Кредитодателя/ответник сумата от 314,06 лева, ведно със законната лихва, считано от дата на постановяване на решението на съда.

С депозирания отговор ответникът оспорва изцяло претенциите и твърденията на ищеца.

На първо място твърди, че ищецът Д. е усвоил 968.02 лева (а не както твърди 800.00 лева) от отпуснатия му кредитен лимит, чрез 6 броя усвоявания през предоставената му платежна карта, които са конкретзирани В ОТГОВОРА по дати и усвоени суми.