Решение № 24 от 07.04.2021, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Сливен , 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ в публично заседание на седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Надежда Н. Янакиева

Мартин Ц. Сандулов

Красимира Д. Кондова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно гражданско дело № 20212200500144 по описа за 2021 година

Производството е въззивно, бързо и се развива по чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против първоинстанционно решение № 17/11.02.2021г. по гр.д. № 20202230102934/20г. на СлРС, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от М. М. Г. против „Водоснабдяване и канализация –Сливен“ ООД, гр. Сливен искове:

1. – с правно сонование чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ за признаване на уволнението й, извършено със заповед № 46 от 17.07.2020г. на управителя на „Водоснабдяване и канализация –Сливен“ ООД, гр. Сливен, с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ, поради спиране на работа за повече от 15 работни дни, за незаконосъобразно,

2. – с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност - „отчетник-приемчик на водомери“ във „Водомерно звено“ – Сливен и

3. – с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 3 от КТ, вр. чл. 225 ал. 1 от КТ – 1 за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконно уволнение за 6 месеца и са присъдени на ответника разноските по делото.

Въззивницата – ищца в първоинстанционното производство обжалва изцяло цитираното решение, като твърди, че то е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, постановено в противоречие материалноправните разпоредби. Заявява, че е нарушена разпоредбата н ачл.

236 ал. 2 от ГПК, понеже решението е немотивирано. Твърди, че реално не е спирана дейността на дружеството и няма как спирането на „водомерно звено“ да е абсолютно, тъй като без такова, дружеството няма как да функционира. Развива съображения относно противоречия в представените щатни разписания, като подчертава, че в това от 15.06.20г. е открита длъжност „отчетник-приемчик на водомери“, а в предложението до ищцата от 16.06.20г. за заемана на длъжността „архивар“ се цитира щатното разписание от 30.04.20г., където липсва такава длъжност. Счита, че съдът неправилно е коментирал събраните доказателства, касателно длъжностите, предвидени в различните щатни разписания и съкращаването н азвеното на 30.04.20г. Също така въззивницата заявява, че спирането на работа във водомерно звено не означава спиране на дейността на предприятието. Оплаква се, че атакуваното решение е постановено при нарушение на материалния закон, тъй като неправилно е тълкувал приложимите правни норми. Излага обширни съображения относно понятията спиране на работа, преустановяване на дейност и преустановяване н аработата на предприятието. Развива доводи относно приложимостта им в случая, като твърди, че работодателят е заобиколил закона чрез издаването на свои заповеди и макар формално основанието за прекратяване на трудовото правоотношение да е това по чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ, то на практика е налице съкращаване на щата, може би – закриване на част от предприятието или намаляване обема на работа.

Работодателят е използвал посоченото основание, за да избегне разпоредбите, закрилящи работника /чл. 33 от КТ и др./, нарушено е изискването за добросъвестност прие упражняване правата на работодателя и единствената му цел била да уволни конкретния работник – ищцета. Излага подробни доводи в тази насока.

2

В обобщение въззивницата моли съда да отмени изцяло като незаконосъобразно решението на първоинстанционния съд и вместо това постанови ново, с което уважи всички предявени искове. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК насрещната по въззивната жалба страна е подала писмен отговор с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и иска потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Развива подробни доводи, с които оборва релевираните с въззивната жалба оплаквания, касаещи неправилното тълкуване и прилагане на материалния закон. Заявява, че действително е доказано наличието на спиране на работата и настъпването на фактическия състав на нормата н ачл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ. Счита уволнението за изцяло законосъобразно.

Излага подробна контрааргументация, която се препокрива с тази, наведена в първоинстанционното производство с отговора на исковата молбе и защитата по същество. Също така категорично отхвърля оплакванията за недобросъвестност на работодателя и твърдяната злоупотреба с права.

Въззиваемият счита, че първостепенният съд правилно е ценил и анализирал събраните доказателства и е достигнал до верен извод за неоснователност на исковете.

С оглед изложеното, въззиваемата страна моли да се отхвърли въззивната жалба и да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за тази инстанция.

В същия срок не е подадена насрещна въззивна жалба.

В с.з., въззивницата, нередовно призована, се явява лично и с процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който изразява съгласие за даване ход на делото въпреки нередовното призоваване на страната, поддържа въззивната жалба и иска отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Няма доказателствени или други процесуални искания. Развива съображения по същество, аналогични на изложените във въззивната жалба доводи. Претендира разноски.

В с.з. за въззиваемото дружество, редовно призовано, не се явява 3 процесуален представител по закон, явява се процесуален представител по пълномощие по чл. 32 т. 1 от ГПК, който оспорва въззивната жалба, поддържа отговора с изложената в него подробна аргументация и иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Няма нови доказателствени искания, претендира разноски за тази инстанция, представя пълномощно, договор, платежно нареждане и списък по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд намира въззивната жалба за редовна и допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в срок, от процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт районен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед пълния обхват на обжалването – и допустимо.

При осъществяване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред РС доказателства, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е правилна, поради което препраща мотивите си към нея. Освен това споделя и правните му изводи, които са обосновани и намират опора в материалноправните норми, приложими към настоящия спор.

Изложените във въззивната жалба оплаквания са неоснователни.

В случая с атакуваната заповед е прекратено трудово правоотношение на работник на основание чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ – „при спиране на работа за повече от 15 дни“, като работодателят е изплатил и обезщетение за неспазване на срока за предизвестие, каквото се дължи в тази хипотеза на едностранно прекратяване.

За да се провери дали е налице ползваното основание, следва най-напред да се определи съдържанието на визираното от правната норма понятие 4

„спиране на работа“.

Най-общото, и единственото изрично дефинирано в КТ понятие, е „преустановяване на дейността“ и съгл. пар. 1 т.14 от ДР на КТ "Преустановяване на дейността" е фактическото преустановяване на производствената и/или стопанската дейност на предприятието за повече от 15 работни дни, без да е обявен престой или спиране на работа поради технологични причини или производствена необходимост “. Видно е, че това представлява крайна и цялостна форма, касаеща функционирането на предприятието занапред и изобщо.

КТ борави още и с понятията „ престой“, „спиране на работата“ и „преустановяване на работата“, за които няма изрично легално определение и съдържанието им се извлича по тълкувателен път. Така, от анализа на свързаните с тези понятия разпоредби, се налага изводът, че и в трите случая се има предвид временно фактическо неизвършване на обичайната работа от страна на работниците/служителите, което е резултат на обективни причини, тоест се касае все за „спиране на работа“ в широк смисъл.

При „престоя“ има начален и определен или определяем краен момент, след който работата продължава, като периодът е краткотраен.

Обикновено той се налага при недобра производствена организация, която нарушава обичайния ритъм на работа – ненавременни доставки на материали, липса на съоръжения, забавен проект и др. подобни. Правните норми свързват престоя най-често с „технологични причини“ .

За да е налице „спиране“ на работата по см. на чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ /където то единствено е въведено/, трябва фактическото състояние да е идентично с това на престоя, но крайният срок на периода на спиране е предварително неизвестен, доколкото зависи от осъществяването на бъдещи несигурни събития, поради което и възобновяването й може да не настъпи, и по тази причина законодателят е създал възможност, ако това състояние надхвърли 15 работни дни, работодателят да може да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Следователно престоят е частен случай на спиране на работа и е възможно да премине в такова при достигане и надвишаване на 15 работни дни, тъй като причините вече 5 могат да надхвърлят обикновената организационни слабости – като невъзможност за реализация на продукция, заповеди и забрани от контролни органи, други правни пречки или форсмажорни обстоятелства.

Така „спирането“ на работата е обективно състояние - временно преустановяване на обичайните работни процеси в предприятието поради организационно-технически, икономически или обществено-значими причини, без да е от значение конкретното им проявление.

Това е и съществената разлика с „преустановяването на дейността“ по смисъла на т. 14 от пар. 1 от ДР, при което, без наличие на „престой“ или на „спиране“ на работата, предприятието преустановява производствената или стопанската си дейност занапред по причини, които могат да имат и напълно субективен /по отношение на търговеца чрез управляващите го лица/ характер.

В този смисъл „ престоят“ не се конфронтира с понятието „преустановяване работата на предприятието“, използвано в новата разпоредба на чл. 120в от КТ, което също представлява специфична форма на спиране на работата и няма отношение към посоченото по-горе „преустановяване на дейността“. Преустановяването на работата също може, според периода, в който продължава, да се превърне в „спиране на работата“ по смисъла на чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ.

Разпоредбата на чл. 120в систематично е внедрена при нормите, касаещи най-общо престоя. Разликата между двете форми на „спиране на работа“ – престой и преустановяване на работата - се изразява в следното – при престоя по чл. 120 от КТ работниците и служителите следва да са на работните си места, за да са в готовност да продължат работата си, докато при преустановяването на работата по чл. 120в от КТ работодателят има задължение да не ги допуска до работните им места .

Докато разпоредбата на чл. 120 ал. 1 от КТ предоставя възможност на работодателя да обяви престой, като за срока на престоя той може да възлага на работника или служителя без негово съгласие да извършва временно друга работа в същото или в друго предприятие, то съгласно нормата на чл. 120а от КТ, при преустановяване на работата, работодателят не може да допуска до работните им места работниците, 6 на тях не може да се възлагат за изпълнение други задачи, например да произведат определена продукция или да предоставят услуга от вкъщи.

След отграничаване на релевантните понятия, следва да се извърши проверка на наличието на конкретните основания, използвани от ответника -работодател за прекратяване на процесното трудово правоотношение по чл. 328 ал. 1 т. 4 от КТ.