Решение № 166 от 10.10.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Велико Търново, 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Таня К. Маргаритова в присъствието на прокурора К. М. Д. като разгледа докладваното от Симона Миланези Частно наказателно дело № 20254100200623 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по искане на несъдебен орган в К. Н. за изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г., относно взаимно признаване на финансови санкции.

Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на решение № 1062 5422 7040 2448 постановено на 21.02.2025г., от несъдебен орган в издаващата държава – Politie Gelderland- Midden, Тransact, К. Н., влязло в сила н а 04.04.2025 г., с което по отношение на българския гражданин А. Я. А., роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес: с. Д. Д., общ. Л., обл. ***, ул.

„***“ № ***, с ЕГН **********, е наложена финансова санкция – парична сума в общ размер на 429 евро /сто и двадесет евро/, от които 420 евро - глоба и 9 евро - административни разноски, с равностойност в български лева по курса на БНБ, за деня на постановяване на решението на несъдебния орган в размер 839, 05 лева. Претендира се съдът да упражни правомощията си, като признание решението за налагане на санкцията.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че 1 са изпълнени изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение.

Засегнатото лице А. Я. А., нередовно призован се явява в съдебното заседание, както и назначеният му по реда на чл. 16, ал. 3 от ЗПИИАКОРНФС служебен защитник адв. С. К.. Изразяват становище, че формално искането отговаря на условията на закони и предоставят на решението на съда.

Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Окръжен съд – Велико Търново е компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на решението, тъй като засегнатото лице има местоживеене в района на съда.

Засегнатото лице А. Я. А. е български гражданин, роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес в с. Д. Д., общ. Л., обл. ***, ул. „***“ № ***.

В постъпилото Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета е посочено, че на 21.02.2025 г., в К. Н., от орган Politie Gelderland- Midden, Тransact, срещу засегнатото лице А. Я. А. е постановено решение за налагане на финансова санкция. Същото решение е влязло в сила на 04.04.2025 г. Деянието, за което е наложена санкцията, се изразява в това, че на 18.11.2024 г., в 13:46 часа, на територията на К. Н., подробно описано в съдържанието на приложените удостоверение и решение, държал в ръка мобилен телефон по време на шофиране Elst, A 15 , с което е извършил нарушение на Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата, чл. 2.

Паричната сума, която е наложена с решението като санкция за извършеното административно нарушение е 420 евро.

Съдът приема, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане на задължение за плащане на финансова санкция. Актът за налагане на задълженията попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИАКОРНФС. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона двойна наказуемост не се изисква за деяние, което според законодателството на издаващата държава съставлява поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, какъвто е настоящият случай.

Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава. Спазени са изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИРКОРНФС.

Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС факултативни основания, при които може да се откаже 2 признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл. Деянието, за което засегнатото лице е наказано по административен ред в К. Н., не е било от компетентност на български административни или съдебни органи. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такава деяние. Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността му. Съдът намира, че не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 10 от Закона. Видно е от Удостоверението, че в него се съдържа информация за спазване на условията съобразно законодателството на издаващата държава, като заинтересованото лице е уведомено за правото на обжалване и сроковете за обжалване на решението, което му е връчено и влязло в сила на 04.04.2025 г.

С оглед горното следва представеното решение да бъде признато на основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 7 т. 1 от ЗПИИАКОРНФС Съобразно чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, следва да се определи равностойността по валутния курс на БНБ, към деня на постановяване на решението – 21.04.2025 г., която за 1 евро е 1, 95583 лева. Наложената финансова санкция е в размер на 420 евро, а направените разноски в размер на 9 евро и възлизат на общо 429 евро, което е с левова равностойност 839, 05 лева, които следва да бъдат заплатени от А. Я. А..

Следва да се уведоми Министерството на правосъдието на Република България и да се изпрати копие от решението, като копие на решението бъде изпратено и на компетентния орган на издаващата държава-Н..

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл.

16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № 1062 5422 7040 2448 от 21.02.2025 г. за налагане на финансова санкция от Politie Gelderland - Midden, Тransact, К. Н., влязло в сила на 04.04.2025 г., с което на българския гражданин А. Я. А., ЕГН **********, роден на *** г., с постоянен и настоящ адрес в с. Д. Д., общ. Л., обл. ***, ул. „***“ №***, е наложена финансова санкция (глоба) в размер на 3

420 (четиристотин и двадесет) евро за извършено административно нарушение на *** Закон относно административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата, както и парична сума за разходите по съдебното и административното производство, които са довели до решението в размер на 9 /девет/ евро, или общ размер на финансовата санкция 429 евро, с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението в размер на 839, 05 лева /осемстотин тридесет и девет лева и 5 ст./.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава – Н., за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган – ТД на НАП Велико Търново, както и за приключване изпълнението на решението.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС ДА СЕ ИЗПРАТИ и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4