Решение № 266049 от 07.10.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 07.10.2021 г.

В И

М

Е

Т

О Н А Н

А

Р

О

Д

А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2770 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Ищцата С.Г.Н. (освободена от внасяне на държавна такса и разноски по производството с определение от 17.06.2020 г. на л. 32 от делото) излага следните обстоятелства за обосноваване на исканията си: настъпило на 23.11.2019 г. ПТП в гр. София по вина на водач на автомобил Фиат Пунто с ДК № *******, деликтната отговорност на който е била обезпечена по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите при застрахователя З.Л.И.

АД, неизплатил й обезщетение след предявена пред него писмена претенция на 27.11.2019 г.; причинени й телесни увреждания при удар на автомобил с нея, като пешеходец, придвижващ се по продължение на тротоара на ул. Д.Й.за пресичане на ул. Дойран в гр. София, изразяващи се в кръвонасядания на глава, ляв лакът и дясна поясноседалищна област, охлузване на ляво коляно, контузия на главата, мозъчно сътресение, счупване на рамо на лява лонна кост и лява хълбочна кост, фрактура на таза, счупване на тяло в лява кръстна кост, контузия на ляво коляно, хематом на дясна подбедрица и счупване на пубиса (срамната кост), наложили строг постелен режим и ползване на помощни средства; претърпени от уврежданията болки и страдания, включително и влошено психично състояние, справедливото обезщетяване на които възлизало на 150000 лева, за който размер е направено искане с молба от 02.10.2020 г. на л. 112 от делото и допуснато изменение на иска с определение от 07.04.2021 г. по чл. 214, ал. 1 от ГПК. Претендира посочената сума, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 04.03.2020 г., и разноските по производството.

Ответникът З.Л.И. АД в законоустановения срок оспорва исковете, възразявайки че: обстоятелствата, при които е настъпило процесното ПТП, са други – пресичането е осъществено не при спокоен ход на ищцата и не на продължение на тротоара, а значително след кръстовището, на което същата твърди да е пресичала; настъпването на ПТП-то е по причина на ищцата, предприела внезапно и бързо пресичане на пътното платно на необозначено за пресичане от пешеходци място, което правило удара непредотвратим за застрахования при него водач; не са причинени твърдяните вреди и не е налице причинна връзка на ПТП-то с твърдените от нея вреди, обезщетението за които е и завишено. Претендира разноски.

Съдът, като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл.

235, ал.

2 от ГПК, приема за установено следното:

По делото се установява от констативен протокол № К-697 от 23.11.2019 г., че на 23.11.2019 г., около 11.40 часа, в гр. София водачът на автомобил Фиат Пунто с ДК № ******* – З.Т.,*** в посока на движение от бул. Гоце Делчев към бул. Тодор Каблешков и в района на № 26, участва в пътнотранспортно произшествие с пешеходката С.Г.Н., пресичаща от дясно на ляво по посока на движение на автомобила. В протокола е констатирано, че от произшествието е пострадала пешеходката С.Н. с работна диагноза „фрактура на таза“ и че за водача на автомобила е била сключена със З.Л.И.

АД задължителна застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/22/119003197006, със срок на покритие от 15.11.2019 г. до 14.11.2020 г. (факт и безспорен между страните), като за настъпилото ПТП е образувано досъдебно производство. Така и протокол за оглед на местопроизшествие заедно с изготвените към него албум и скица.

За установяване на обстоятелствата и причините за настъпването на процесното ПТП пред настоящата съдебна инстанция са разпитани св. З.Т. – водач на автомобил Фиат Пунто и подсъдим в наказателното производство (така писмо от 12.02.2021 г. на СРП), и св.

К.С. – младши автоконтрольор и поемно лице при извършения на местопроизшествието оглед. От показанията на свидетелите се установява, че управляваният от св. З.Т. *** Йорданов като навлязъл в кръстовището, извършвайки маневра ляв завой, за да се включи в движението по ул. Дойран, където ищцата С.Н. предприела пресичане на пътното платна на ул. Дойран от дясно на ляво по посока на движение на автомобил Фиат Пунто и с която в лява пътна лента в същата посока на движение настъпил удара помежду им. В дясната лента на пътното платно на ул. Дойран по посока на движение на автомобил Фиат Пунто и извън района на кръстовището с ул. Д.Й.имало паркирани автомобили, които позволявали паркиране непосредствено до кръстовището на полицейския автомобил, а след него в посока бул. Тодор Каблешков и на участвалия в произшествието автомобил Фиат Пунто, който към момента на произшествието бил с временен регистрационен номер. Съдът възприема показанията на свидетелите в тази им част, тъй като те се подкрепят от другите данни по делото. Не дава вяра обаче на показанията на св. З.Т. за наличието на паркирани автомобили в дясната лента в района на кръстовището и че мястото, от което ищцата С.Н. е предприела пресичането, е било измежду паркирани на пътното платно на ул. Дойран автомобили. В тази част показанията на свидетеля се опровергават от установените по делото данни въз основа на експертните заключения на съдебно-автотехническата експертиза, използвала и констатираното в протокола за оглед и фотоалбума към него относно мястото на настъпване на процесното ПТП и пътната обстановка, при която то е настъпило, включително и за възможността на водача да възприеме при предприетата от него маневра, навлизащ в кръстовището пешеходец, въпреки наличие на паркирани автомобили в дясната лента на ул. Дойран, както и от възможността му безпрепятствено той да паркира управлявания от него автомобил именно в тази лента непосредствено след произшествието по установените данни на протокола, експертизата и св. К.С..

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, пояснено от вещото лице в съдебно заседание и което съдът възприема за достоверно като обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост в гр. София на кръстовището на ул. Дойран с ул. Д.Й., по която в лява пътна лента в посока от бул. България към бул. Борис III се движел автомобил Фиат Пунто, спрял за пропускане на движещите по ул. Дойран автомобили и потеглил като навлязъл в кръстовището, извършвайки маневра ляв завой, за да се включи в движението по ул. Дойран, където ищцата С.Н. предприела пресичане от дясно на ляво по посока на движение на автомобил Фиат Пунто, като водачът на автомобила не намалил скоростта и не променил посоката на движение, и продължил да извършва ляв завой с около 25 км/ч, а пешеходката със спокоен ход (с около 3.2 км/ч или около 0.9 м/секунда) преминала дясната пътна лента и навлязла върху лявата пътна лента, без да спира, и се реализирал ударът. Автомобилът с предната си дясна част челно в зоната на десния фар на автомобила ударил пешеходката от лявата й страна, като резултат от удара, който бил под масовия център на тялото й, била качена върху предния капак на автомобила, без да достига с главата си до предното стъкло, като след удара била отхвърлена напред и под малък ъгъл надясно, като се е установила на мястото, удостоверено в протокола за оглед, а автомобилът продължил движението си и спрял контролирано в дясно на платното за движение. Вещото лице изяснява, че мястото на удара по широчина на платното за движение на ул. Дойран е на около 6 м вляво от десния бордюр по посока на движение на автомобила, а по дължина на платното на около 3-4 м от линията на ориентира по посока на движение на същия автомобил, като ударът е настъпил върху лявата пътна лента на ул. Дойран в посока от бул. Гоце Делчев към бул. Тодор Каблешков и върху продължението на десния тротоар на ул. Д.Й..

От техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП били субективните действия на водача на автомобил Фиат Пунто със системите за управление, който не е задействал своевременно спирачната система на автомобила и реализирал закъснение, от което последвал ударът с пешеходката, като преди настъпването на процесното ПТП и двамата участници са имали възможност да се възприемат от момента на навлизане на пешеходката върху платното за движение и паркираните автомобили върху дясната лента на ул. Дойран не ограничавали видимостта им помежду им. Заключението изяснява, че водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара като не потегля преди преминаването на пешеходката по него. Такава възможност е имала и пешеходката като преустанови движението си върху пътното за движение преди да навлезе върху лявата пътна лента, в момента в който автомобилът я е приближавал.

Констативният протокол и представените медицински документи – епикризи, листове, история на заболяване и други, всички издадени през релевантния период, са били предмет на изследване от приетото заключение на съдебномедицинската експертиза и съответно са послужили на вещото лице за достигане на крайните му заключения, които съдът възприема за достоверно дадени. От заключението се установява, че в резултат от настъпилото ПТП ищцата С.Н. е получила травматични увреждания, изразяващи се в: контузия на главата; мозъчно сътресение; счупване на горно и долно рамо на лява лонна (срамна) кост; счупване на долно рамо на дясна срамна кост на таза; счупване на крило на лява хълбочна кост; счупване на тяло на кръстна кост на таза; хематом на лява седалищна област и контузии и кръвонасядания в областта на главата, левия лакът и ляво коляно, като счупванията й (представляващи пет контузии в областта на таза) са довели до трайно затруднение на движенията на долните крайници и снагата за срок по-дълъг от 30 дни, а в останалата си част уврежданията са причинили на ищцата временно разстройство на здравето неопасно за живота или само болки и страдания. За тези травматични увреждания ищцата С.Н. е получила спешна медицинска помощ и болнично лечение във Военномедицинска академия София, където след проведени прегледи и изследвания, при които са установени предходни и придружаващи й заболявания - белодробна тромбоемболия, болест на Крон и варикоза на долните крайници, и извършени електрокардиография и хистероктомия, е предписано неоперативно лечение при строг постелен режим с включени различни терапии. След гладко протекъл болничен период ищцата била изписана на 25.11.2019 г. с предписания постелният режим да продължи още 35 дни, след което да бъде изправена от леглото и да осъществява движение с помощта на проходилка, като периодът на лечение и възстановяване на ищцата до възможност да се придвижва сама бил осъществен за срок от 6 месеца. Според вещото лице болките и страданията на ищцата са били с висок интензитет през първите 2 месеца непосредствено след произшествието и в продължение на около 1 месец от провежданата рехабилитация, като около 1 година след произшествието ищцата продължавала да търпи болки най-вече в тазовите кости, три от които останали незараснали (така рентгенографии от 19.09.2020 г.) и поради което се налагало честото използване от нея на седативни и обезболяващи средства. Понастоящем окончателно са зараснали само фрактурите на кръстната кост и лявата хълбочна кост. Невъзможността да бъде проведено оперативно лечение е довело до разместване и незарастване на три от счупените тазови кости, което оказвало негативно влияние в придвижването й, което тя е успяла да възстанови до 6 месеца с помощни средства, а понастоящем без такива, но с щадяща и леко накуцваща походка, което й състояние оставало трайно именно поради невъзможното оперативно възстановяване на счупените кости. Ищцата имала и нарушение на абдукцията (движението в страни) на левия долен крайник с около 15 градуса, трудно се изправяла след клякане и трудно изкачвала стълби. Като обременяването на гръбнака й при придвижване и накуцващата походка водели до очаквани артрозни изменение на поясните прешлени.