Решение № 22 от 14.03.2022, Районен съд - Царево
- Съд
- Районен съд - Царево
- Дело
- Административно наказателно дело 644/2021
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 14.03.2022
- В сила
- 25.07.2022
- Състав
- Минчо Танев Танев
Цитирани разпоредби
- чл. 37 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 47 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 6 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 200, ал. 1, т. 2 · Закон за водите
- чл. 46, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за водите
- чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Царево, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Нели Г. Стоянова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно дело № 20212180200644 по описа за 2021 година Производството е от административно наказателен характер, с правно основание по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по постъпила жалба от Община Царево, ЕИК 000057097 със седалище и адрес на управление в гр. Царево, обл. Бургаска, ул. "Хан Аспарух" № 36, представлявана от Г.Л.- кмет, срещу наказателно постановление № 86/ 19.10.2021 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ на Община Царево е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ.
В жалбата се сочи, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и се иска от съда то да бъде отменено, тъй като е издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Алтернативно се иска намаляване на размера на санкцията.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен представител. Пледира се за отмяна на НП, алтернативно за намаляване на размера на санкцията.
За ответника по жалбата, се явява юрисконсулт, който поддържа 1 наказателното постановление като правилно и законосъобразно и иска неговото потвърждаване.
По делото актосъставителя. бяха събрани писмени доказателства.
Разпита се
Въз основа на събраните доказателства, съдът установи от фактическа страна следното:
На 10.08.2021 год. актосъставителя, съвместно със свои колегислужители на РИОСВ- извършили проверка на канализационната система на с. Синеморец, общ. Царево. При извършената проверка било констатирано, че за пречистване на битово- фекалните води на с. Синеморец, обл. Бургаска, няма изградена пречиствателна станция за отпадни води и заустването на отпадни води се извършва в Черно море без пречистване и издадено разрешително за ползване на воден обект, за заустване на отпадъчно води в повърхностни води
.
Констатираните нарушения, мотивирали актосъставителя да състави акт за установяване на административно нарушение № 86/ 27.08.2021 год. в който нарушението е описано ясно, точно и изчерпателно. Актът бил съставен в присъствието на представител на жалбоподателя и връчен лично. Въз основа на съставения акт, наказващия орган- Директорът на РИОСВ- гр. Бургас, издал атакуваното наказателно постановление в което нарушението е описано по същия като в АУАН начин .
Деянието е квалифицирано като такова по чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ и е санкционирано по чл. 200, ал. 1, т. 2 от с.з.
Горната фактическа обстановка се съда установи по безспорен начин от събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество, жалбата е частично неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното постановление като нарушител. Следва и да се отбележи, че актовете за установяване на административни нарушения нямат обвързваща, 2 доказателствена сила, т.е. посоченото в акта не се счита за доказано, тъй като при това производство се прилагат съответно правилата на НПК, съгласно чл.
14 от НПК обвиняемият /в случая административно отговорното лице/ се счита за невинен до доказване на противното. /ППВС № 10/ 1973 год./. Това от своя страна означава, че в тежест на административно наказващия орган е да докаже по безспорен начин пред съда, че има административно нарушение.
Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен от служители на РИОСВ- Бургас, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директор на РИОСВ- Бургас, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Безспорно се установи по делото, че жалбоподателя е извършил вмененото му нарушение- това не се спори и пред съда от процесуалния представител. Предвид това, съда намира, че описаното в АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на ЗВ, което нарушението е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно- наказателна отговорност спрямо него.
Жалбоподателя, пледира за допуснати нарушения на установената в ЗАНН процедура. Съда намира тези възражения за неоснователни. Видно от събраните по делото доказателства, както при съставянето на АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при спазване на изискванията за форма и съдържание, в изискуемия срок. Посочените в тях фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното производство.
Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби към установеното административно нарушение.
Вида и размера на административните наказания, които могат да бъдат наложени за констатираното нарушение, са определени в чл. 200, ал. 1, т. 2 от 3
ЗВ, където е посочено, че се наказва се с имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното- от 2000,00 лв. до 10 000,00 лв. Съдът счита, че административно- наказващия орган неправилно е отчел факторите определящи тежестта на наказанието, така както повелява чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, поради което е наложил наказанието над минималния законоустановен размер. Ето защо наказателното постановление, следва да бъде изменено в частта му досежно размера на наложената санкция, а в останалата му часткато правилно и законосъобразно- следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 86/ 19.10.2021 год. на Директора на РИОСВ- Бургас, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите /ЗВ/ на Община Царево, ЕИК 000057097, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 10000,00 лева, за нарушение на чл. 46, ал. 1, т. 3, б. „б“ от ЗВ, в частта му досежно размера на наложената санкция, като за извършеното нарушение, НАЛАГА на Община Царево, ЕИК 000057097, административно наказание „имуществена санкция” в размер на 2000,00 лева и потвърждава наказателното постановление в останалата му част като законосъобразно.
ОСЪЖДА Община Царево, ЕИК 000057097 да заплати на РИОСВБургас, сумата от 80,00 лева, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд- Бургас, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________ 4