Решение № 19455 от 28.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19455 гр. ., 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110101451 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „.“ ЕАД твърди, че между него и ответницата Т. Ф., в качеството й на собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния недвижим имот, находящ се в град ., бул. „.“ № 7, ет. 5, ап. 11, с абонатен номер ., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение – в случая „.“ ООД в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, 1 а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно клаузата на чл. 33 от приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия от „.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. ., в сила от 10.07.2016 г., ответницата, като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е погасила на падежа дължимите суми в размер, поради което претендира сумата от 685,61 лева, представляваща непогасена главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с абонатен номер с абонатен номер ., находящ се в град ., бул. „.“ № 7, ет. 5, ап. 11, ведно със законната лихва от 16.01.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата; сумата от 118,23 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; сумата от 24,97 лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. в имота с абонатен номер ., ведно със законната лихва от 16.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 5,43 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.01.2023 г. по ч. гр. дело № 2192/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответницата Т. Ф. – адв. Г.

Р., намира, че предявените искове са процесуални допустими, като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, но по същество неоснователни, оспорвайки същите по основание и размер. Въвежда възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за периода 01.05.2019 г. – 30.11.2019 г., намирайки за приложим тригодишният давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид момента на депозиране на заявлението в съда– 16.01.2023 г. и установеният в чл. 33 от Общите условия 45-дневен срок за заплащане на месечните суми след изтичане на месеца, за който се отнасят същите. Погасени по давност са и натрупаните върху тези главници лихви за забава на основание чл. 119 ЗЗД. Излага се, че липсват представени доказателства относно публикуването от ищеца на ежемесечните задължения и изравнителните сметки на интернет – страницата на дружеството. Наред с това ответницата не е била уведомена за последните, предвид и данните по делото, че същата е продала процесния имот на 13.06.2022 г. Посочва се, че „.“ ЕАД неправилно е определило общото количество потребена топлинна енергия за отопление на процесния имот през релевантния период, както и размера на претендираните вземания. С отговора на исковата молба 2 претенциите са оспорени и по размер, с изложени съображения относно доказателственото значение на представените от ищеца документи – извлечения от сметки като частни такива, неподписани и неподпечатани, без доказателствена сила.

Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.” ООД, не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването на облигационно отношение между него и ответницата (обусловено от притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответника е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; настъпване на основания за спиране/прекъсване на давностния срок.

По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по делото писмени доказателства се установява, че собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 11, находящ се в град ., бул. „.“ № 7, ет. 5, за част от процесния период – от 01.05.2019 г. до 08.02.2021 г. са били ответницата с ¼ идеална част от правото на собственост и . . Ф. с ¾ идеални части от горното право, възникнало по силата на настъпило наследствено правоприемство от . а от 08.02.2021 г. до 30.04.2021 г. е била ответницата, като единствен наследник на . . Ф., видно от нотариален акт за апартамент придобит от член на ЖСК от 29.03.1971 г. (стр. 28-29 от делото), удостоверение за наследници на . (стр. 30 от делото), удостоверение за наследници на . . Ф. (стр. 135 от делото). Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал.

1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик 3 на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, ответната страна се явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ. задължено лице за заплащане на стойността й като клиент на топлинна енергия за битови нужди в него през процесния период.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че ответната страна е упражнила правото си на възражение срещу Общите условия. Напротив, от неоспореното заявление – декларация от 20.04.2017 г.

(лист 31) се установява, че ответницата е поискала от ищеца да промени партидата за имота на нейно име, съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди и желанието на ответницата е било удовлетворено, като в исковия период ищецът е изпращал своите фактури за имота единствено към ответницата като техен получател. Поради изложеното, съдът приема, че между нея и ищеца са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за целия исков период.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните 4 имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач „.“ ООД (към процесния период с фирма „.“).

Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, че през исковия период на ответната страна е била начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване (БГВ). Поради неосигуряване на достъп за отчет на водомера, удостоверено от съставените неоспорени протоколи от 04.07.2020 г. и 19.06.2021 г., топлинната енергия за БГВ за 2019/2021 г. е начислена служебно по решение на лицето, извършващо дяловото разпределение, който подход е в полза на абоната.

Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. по прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер на 582,04 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.

155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай не е извършен реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните периоди поради неосигурен достъп, видно от заключението на СТЕ и представените от третото лице-помагач индивидуални справки за използвана топлинна енергия и протоколи за неосигурен достъп, поради което БГВ за двата отоплителни периода 2019/2021 е била начислявана служебно по преценка на дружеството, доставящо услугата „Дялово разпределение“, който подход е в интерес на абоната, тъй като последният заплаща по – малка сума за БГВ, тъй като не му се начислява допълнително количество БГВ, като 5 санкция. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределяна от дружеството, извършващо дяловото разпределение, между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.