Решение № 245 от 22.10.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 321/2025
- Вид
- Решение № 245
- Подписан
- 22.10.2025
- В сила
- 11.12.2025
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, АНЕТА ИЛИНСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 477, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 492 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 245 гр. Велико Търново, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
МАЯ ПЕЕВА
АНЕТА ИЛИНСКА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500321 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 79 от 12.02.2025 г., поправено с Решение № 80/13.02.2025 г., двете постановени по гр.д. № 869/2024 г., на Окръжен съд Велико Търново е осъдена ЗК "Лев Инс" АД да заплати на Ю. И. Х. сумата от 150000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Б. Д. П., починала при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 02.06.2024 г. причинено при управление на лек автомобил С. Й. К. с ДК № А41****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв., като неоснователен и недоказан.
С решението е осъдена ЗК "Лев Инс" АД да заплати на К. Н. П. сумата от 150000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на нейната майка Б. Д. П., починала при пътно – транспортно произшествие от 02.06.2024 г., ведно със 1 законната лихва върху тази сума, считано от 18.09.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв., като неоснователен и недоказан. Присъдени са разноски.
Против постановените решения е постъпила въззивна жалба от Ю.
И. Х. и К. Н. П. в частта, с която е отхвърлен искът на Ю. Х. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 150000 лв. до пълния предявен размер от 200000 лв., ведно със законна лихва върху тази разлика, както и в частта, в която е отхвърлен предявеният иск на К. П. за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 150000 лв. до пълния претендиран размер от 200000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика. Според жалбоподателите първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл. 52 ЗЗД, като е определил обезщетения, които не отразяват действителната тежест на причинения противоправен резултат и не съответстват на степента на търпяните от ищците неимуществени вреди.
Неправилно е определен занижен размер на обезщетенията за неимуществени вреди, който е недостатъчен да репарира изцяло всички преживяни болки и страдания, вследствие смъртта на майката на ищците, която е загинала внезапно и нелепо. От събраните гласни доказателства се установяват много близките отношения между ищците и загиналата, като след нейната загуба те са изживяли множество страдания. Б. е била много грижовна и любяща майка, била е стожера на семейството, децата й винаги са се опирали на нея, когато са имали нужда. Макар Ю. Х. да живеела в гр. Виена, това разстояние не е променило отношенията между майка и дъщеря, напротив, с напредването на възрастта на Б. П., дъщеря и е станала много грижовна към нея и най-вече към здравето й. Месец преди смъртта на Б., дъщеря й Ю. Х. се върнала в България, за да организира и придружи майка си в болница Токуда, където й била извършена оперативна интервенция. Освен това, Ю. Х. винаги е посещавала майчиния дом, когато се е прибирала в България по време на отпуск и празници. Двете почти ежедневно се чували по телефона и не са прекъсвали силната връзка помежду си. Б. П. е била до дъщеря си в най-трудните моменти, когато съпругът на ищцата починал. Ищцата К. П. и майка й били много привързани една към друга. К. останала да живее в гр. Бургас, но често посещавала родителите си в с. Балван, където те живеели след пенсионирането си. Редовно се чували по телефоните, К. е проявявала 2 загриженост към майка си, разчитала на нея, тъй като нямала собствено семейство била още по-близка и привързана към майка си. След смъртта на Б.
П. ищците били шокирани, и към настоящия момент те са много съкрушени и страдат, като не могат да преодолеят загубата. На К. П. се влошило здравословното състояние, започнала да вдига кръвно налягане, обострили се проблеми със стомашно-чревния тракт. Изпаднала в депресия, която не е преодоляла. При определяне на размерите на застрахователните обезщетения решаващият състав не е оценил комплексно и в пълен обем значението на релевантните факти, което е довело до неточно приложение на въведения в чл.
52 ЗЗД критерий за справедливост. При определяне на размерите на обезщетенията не е съобразена икономическата конюнктура в страната, характеризираща се с инфлация, обезценяване на лева и нарастване на цените.
Не са съобразени и размерите на обезщетенията за неимуществени вреди при сходни правни казуси.
Отправено е искане постановеното решение да бъде отменено в обжалваните части, вместо което бъдат уважени исковете в пълен размер, ведно със законната лихва от 18.09.2024 г. до окончателното изплащане.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД заема становище за неоснователност на жалбата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
3
В исковата си молба Ю. И. Х. и К. Н. П. твърдят, че на 02.06.2024 г. в с. Балван, пред дом № 317 лек автомобил С. Й. К., с рег. № А41****, управляван от Н. Г. П., блъска Б. Д. П., която е починала на място.
Механизмът на произшествието е следния: водачът на автомобила Н. П., при извършване на маневра паркиране пред дом № 317 в с. Балван, вместо да натисне педала на спирачката, натиска силно педала на газта и удря Б. П., която е била пред входната врата на къщата. Жената пада и умира след 2 – 3 минути. Отговорността на водача е застрахована по задължителна застраховка Гражданска отговорност в ответното дружество. Ищците са дъщери на загиналата Б. П.. Поради внезапната й смърт за тях са настъпили тежки вредни последици – душевни и психически болки и страдания. Починалата е била стожерът на семейството, полагала грижи не само за децата си, но и за своите внуци, била опора и радост в живота на всички. Макар че Ю. има свое семейство, а К. живее самостоятелно от родителите си, двете дъщери били много привързани към майка си, често я посещавали в родната й къща в с.
Балван, ежедневно се чували и контактували с нея по телефон или чрез вайбър. Животът им загубил смисъл, съпроводен е с мъка, отчаяние и печал.
След смъртта на Б. П. те изпаднали в тежка депресия, постоянно плачели, чувствали се безпомощни и не намирали смисъл да живеят, дори в името на децата си. Ю. Х. преди година загубила своя съпруг и единствената утеха намирала в близостта на майчината опора и съвети. Двете сестри и майка им били много близки, като смъртта й оказала изключително тежко въздействие върху здравословното, емоционалното и психическо състояние на ищците.
Двете ищци предявили извънсъдебна претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди пред ответното дружество, по която не е определено или заплатено застрахователно обезщетение.
С оглед на тези обстоятелства считат, че справедлив размер на обезщетенията за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от по 200000 лв. за всяка ищца, за каквито размери са предявили искове, ведно със законна лихва върху сумите, считано от 18.09.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.
С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни възражения: оспорват се родствените връзки на ищците с починалата, оспорват се настъпилите неимуществени вреди – болки и страдания в резултат 4 от загубата, оспорват се твърденията за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие; оспорва се виновното поведение на водача на автомобила; оспорват се предявените размери на обезщетенията за неимуществени вреди; навеждат се доводи за съпричиняване от страна на пешеходеца, като Б. П. не се е движила по тротоара или банкета на пътното платно, противоположно на посоката на движение на пътно превозните средства, навлязла е на платното за движение, без да се съобрази с разстоянието до приближаващото се пътно превозно средство, навлязла внезапно на платното за движение и е пресякла платното за движение при ограничена видимост.
С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, приел е за справедлив размер на обезщетенията за неимуществени вреди сумата от по 150000 лв. за всяка от ищците, и тъй като е отречено възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат, сумите са присъдени в тези размери, ведно със законната лихва върху обезщетенията, считано от 18.09.2024 г. до окончателното изплащане.
Настоящият състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща със събрания доказателствен материал.
От материалите по делото и изслушаната автотехническа експертиза се установява, че на 02.06.2024 г. в с. Балван, до дом № 317 е настъпило пътно-транспортно произшествие, в светлата част на денонощието, при добра видимост, суха настилка, при което водачът на лек автомобил Санг Йонг Кайро, който се движи по отбивка в посока от север на юг към входната врата на дом № 317, решава да преустанови движението на автомобила напред, и вместо да натисне спирачния педал, рязко натиска педала на газта. Предвид на това, че двигателят на автомобила се намира в работен режим и скоростния лост се намира в позиция „D“, автомобилът ускорява рязко напред, достига и удря Б. П., намираща се до западната бетонна колона на входната врата, със скорост на движение от 7,1 км/ч, след което я притиска към западната бетонна колона. Предвид големият интензитет на силата на притискане, настъпват сериозни травми на крака, включително разкъсване на магистрални кръвоносни съдове и фрактури, довели до смъртта на жената. Според вещото 5 лице, когато автомобилът започва движение напред, той се е намирал на разстояние 0,7 м от мястото на удара. При тази пътна ситуация, водачът, след подаване на газ не е имал възможност да преустанови движението на автомобила преди настъпване на удара, пострадалата също не е имала възможност да реагира и излезе от полосата на движение на автомобила. От техническа гледна точка причините за настъпване на произшествието се изразяват в неправилна преценка на пътната обстановка от водача на автомобила и неправилно боравене с органите за управление на автомобила, оборудван с автоматична скоростна кутия.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза в резултат на претърпяното произшествие Б. П. е получила хематом в окципиталната област, масивно морав хематом в лява ингвинална област, оток и хематом на ляво бедро отпред над коляното, придружени с лентовидни охлузвания, по задната повърхност на ляво бедро и коляното – разкъсноконтузна рана, масивно смачкване на меките тъкани на ляво бедро и коляно, ангажиращи кожа, подкожие, мускули и подлежащ съдово-нервен сноп, включително и раздробена фрактура на бедрената кост към коляното, хематом 50/40 см на долната половина на бедрото и коляното. Хематомът е в резултат на директно разкъсване на магистрални нерви, вени и артерии малко зад колянната ямка. Налице е счупване на лява пубисна кост в резултат от конквасация. Посочените травматични увреждания са в резултат от директно премазване на ляво бедро, лява пубисна област и ляво коляно между два твърди предмета, като интензитета и силата са били най-големи в областта на ляво коляно и долна трета на бедрото. Разкъсването на бедрената артерия, на вени на бедрото и фрактура и премазване на бедрената кост са основната и главна причина за настъпилата смърт на пострадалата. Пряката причина за смъртта е състоянието на „хиповолемичен шок“, предизвикан от разкъсване на голям кръвоносен съд. При нараняване на бедрена артерия, обикновено кръвозагубата в рамките на 2 до 4 минути е несъвместима с живота.
Разпечатката съдържа 36 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/45848306-b0f1-4652-a457-aad29bfa08f1