Решение № 567 от 29.04.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Варна, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110200569 по описа за 2024 година Производството е образувано е по жалба на Ж. Х. Т. с ЕГН ********** срещу НП 460а-26 от 20.12.2023г. на Началник Пето РУ към ОД на МВР Варна, с което на въззивника за нарушениe на чл. 5б, ал. 3 от Закон за закрила на детето му е наложено наказание по чл. 45, ал. 1 Закон за закрила на детето „глоба“ в размер на 2000 лв.

С жалбата въззивникът иска отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно и претендира за присъждане на сторените разноски. Релевират се доводи за необоснованост на атакуваното наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила.

Поддържа се, че обективната съставомерност на нарушение на чл. 45, ал. 1 ЗЗДет, което е вменено на жалбоподателя, изисква да е налице неизпълнение на задължението на от страна на носителя на тези задължения – касиера продал алкохола, а не от управителя на магазина, поради което в НП е допуснато несъответствие в описанието на нарушението и определянето на нарушителя. Сочи се, че в обстоятелствената част на наказателното постановление като субект на нарушението е посочен управителят на магазина, на когото е наложена и глобата, а тя не е извършила продажбата на алкохол, като описаното несъответствие нарушавало съществено правото й на защита.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез адв. Г . поддържа наведените в жалбата доводи за незаконосъобразност на НП и АУАН и претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призовани не изпращат представител, чрез юрисконсулт Л. в писмени бележки поддържа доводи за законосъобразност на обжалваното НП. Моли съда да отхвърли жалбата и да присъди юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Н а 22.07.2023 г. около 19:30ч. непълнолетните лица А. Г. роден на 25.04.2008г. и Патрик Старон роден на 03.12.2005г., граждани на Полша влезли в магазин пред хотел „Хавана“ к.к „Златни Пясъци“, стопанисван от „Джи енд Пжи 73“ ЕООД, като си купили алкохол две бутилки водка „Флирт“ всяка по 1 литър и 200 гр. мента „Карнобат“, без касиера или персонал от магазина да им провери документите за самоличност, за да се увери че имат навършени 18г. Нарушението било установено от служители на Пето РУ при ОД на МВР Варна, съвместно със служители на „ИП“, които извършвали проверки в района. По време на проверката присъствал и преводач.

При така направената констатация АНО приел, че въззивнка е извършил нарушение на чл. 54, т.1 Закона за здравето , поради което на 22.07.2023 г. в присъствието на свидетел М. А., съставил срещу АУАН 460а -26 с бл. 086811.

Актът бил предявен и връчен на въззивника в качеството й на управител на магазина, който го подписал , като в графата за възражения списал, че има такива. Такива не са депозирани допълнително в предвидения чл. 44, ал. 1 ЗАНН срок.

На 20.12.2023 г., Началник на Пето РУ при ОД на МВР - Варна издал обжалваното наказателно постановление, което е връчено на въззивника управител на магазина на 18.01.2024 г.

Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на актосъставителя свидетел Т. Н. , както и приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК писмени доказателства по делото .

2

В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на свидетел Т. Н. , като съобрази тяхната непротиворечивост и съответствието им с приетите по делото писмени доказателства. От показанията на свидетеля се установява, че на посочената в наказателното постановление дата, компания от две непълнолетни деца, които нямали пълнолетен придружител посетили процесния магазин, където им били продадени алкохолни напитки от продавача на касата, като свидетелката нямаше спомен дали управителя на магазина и продавача на касата били едно и също лице.

Писмените документи, като относими към предмета на делото и изясняващи същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на предвидения с чл. 59, ал. 2 ЗАНН преклузивен срок (НП е връчено на 03.01.2024 г., а жалбата е от 16.01.2024 г.) и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана съображенията: по същество същата е основателна, по следните

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените от жалбоподателя основания.

В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи при спазване на въведената с чл. 46, ал. 1 от Закона за закрила на детето компетентност, съгласно която нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от директора на областната дирекция на Министерството на вътрешните работи.

В този смисъл актосъставителят и наказващият орган са материално и териториално компетентни да установят нарушението и да наложат за него 3 административно наказание.

Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма, като е спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.

Съдът намира, че в хода на проведеното АНП са били допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в това число при издаването на наказателното постановление.

На първо място, съдът счита, че процесното НП е издадено от некомпетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗЗДет, в редакцията й от ЗИД, ДВ, бр. 99 от 2020 г., приложима към момента на издаване на наказателното постановление, нарушенията по чл. 45, ал. 1 - 4 ЗЗДет се установяват с акт от полицейските органи, а наказателното постановление се издава от Директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощено от него длъжностно лице.

В наказателното постановление е посочено, че наказващият орган е "Началник на 05 РУ при ОД на МВР-Варна". В предоставените от административнонаказващия орган доказателства, не бе установена заповед, от която да е видно материалната компетентност да е била делегирана, поради което и съдът приема, че атакуваното НП е издадено от некомпетентен орган, доколкото "ВПД началник в 05 РУ СДВР" не е оправомощен от директора на ОД на МВР да издаде същото. Предвид издаване на НП от материално некомпетентен орган е допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя отмяната му само на това основание.

Друг порок установен в издаденото наказателно постановление е в диспозитива на нарушението и по конкретно в цифровата квалификация на извършеното нарушение. Налице е пълно несъответствие между АУАН, където е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 54, т. 1 от Закона за здравето и НП в което е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 5б, ал. 3 от Закона за закрила на детето, което само по себе си представлява съществен и неотстраним при въззивното разглеждане на делото порок на документа.

Грешното вписване на квалификацията не може да бъде санирано с други събрани в хода на съдебното следствие писмени или гласни доказателства.

4

Допуснато е съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита, доколкото квалификацията на нарушението е от значение за преценка и на неговата законосъобразност, вкл. преценка на нормативната уредба, приложима към него.

Настоящия съдебен състав намира, че е допуснато и нарушение на материалния закон, свързано с неправилно определяне на субекта на нарушението.

В обстоятелствената част на НП е посочено, че Ж. Т., в качеството си на управител в магазина, стопанисван от "Ди Енд ПЖИ 73" ЕООД, гр. Варна, к. к. "Златни пясъци", извършила продажба на алкохолни напитки- 2 бр. бутилка от 1л. водка, марка "Флирт" и 1бр. бутилка от 200 мл. мента „Карнобат“ на непълнолетни лица., граждани на Р. Полша.

В административнонаказателната преписка няма приложени никакви доказателства по отношение на това, дали точно наказаното лице е следвало да следи за продажбата на предлаганите в магазина алкохолни напитки.

Няма приложена длъжностна характеристика на санкционираното лице като управител относно това какви точно задължения има в обекта. Наред с това дори не е изяснено дали в случая управителя е бил и касиера извършил продажбата, като за това обстоятелство няма спомен дори лицето установило нарушението.

При това положение съдът приема, че отговорността е следвало да бъде ангажирана за ЮЛ или за лицето извършило конкретната продажба на стоките, а не за физическото лице негов управител.

Неправилното определяне на субекта на нарушението опорочава проведения от административнонаказващия орган административнонаказателен процес, още към момента на съставяне на акта, като порокът неизбежно е повторен и в издаденото наказателно постановление.

Поради тази причина /липса на доказателства- длъжностна характеристика/ е най-малкото неправилно да се приема, че административнонаказателна отговорност следва да носи наказаното лице, а не например ЮЛ стопанисващо магазина, находящ се гр. Варна, к. к. "Златни пясъци", поради което се касае за неотстранимо нарушение на материалния 5 закон, водещо постановление. до незаконосъобразност и отмяна на наказателното

Ето защо, предвид допуснатите съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, настоящия съдебен състав приема, че атакуваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно, издадено в противоречие със закона при съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено.

Предвид изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 жалбоподателя има право на разноски, в каквато насока е направено и изрично искане в хода на съдебното производство. В кориците на делото е приложен договор за правна защита и съдействие, от съдържанието на който е видно, че Ж. Т. е заплатила на адв. Г. сумата от 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по делото. С оглед на изложеното, съдът счита, че ОД на МВР-Варна следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателката сумата от 500 лева, представлява направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото. Съдът намира за неоснователно релевираното възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, доколкото последният не надвишава минималния размер, предвиден в разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При този изход на делото претенцията на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователно.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 460а-26 от 20.12.2023г. на Началник Пето РУ към ОД на МВР - Варна, с което на Ж. Х. Т. с ЕГН ********** за нарушени e на чл. 5б, ал. 3 от Закон за закрила на детето е наложено наказание по чл. 45, ал.

1 Закон за закрила на детето „глоба“ в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Ж. Х. Т. с ЕГН ********** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени разноски за 6 адвокатско възнагераждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 7