Определение № 374 от 14.08.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Пловдив, 14.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно частно гражданско дело № 20265000500421 по описа за 2026 година Производство по реда на чл.274, ал.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№27559/24.07.2026г. от Д. И. Т., ЕГН ********** и М. Й. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: град Б., ул. Х. Г. № *, чрез адв. С. М. против Определение № 1977 от 21.07.2026г по гр. дело № 1194 от 2026г по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се връща искова молба вх. № 18777 от 19.05.2026 г., подадена отД. И. Т. и М. Й. М. срещу Е. Й.

М., К. И. М., Я. И. М. и „Банка ДСК“ АД и се прекратява производството по гражданско дело № 1194 по описа за 2026 г. на Окръжен съд- Пловдив, XV гр.с. В жалбата се подържа, че атакуваното определение е неправилно, за което са изложени конкретни доводи. Иска се същото да се отмени и да се върне делото на ОС-Пловдив за продължаване на процесуалните действия по него Пловдивският апелативен съд, при извършената служебна проверка за допустимост на жалбата, констатира, че същата се явява допустима, тъй като е срещу акт на първоинстанционния съд, който прегражда по-нататъшното развитие на делото.

По същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

От изложената фактология в Им и уточняващите я молби, на които са основани предявените искове, става ясно, че ищците твърдят, че са собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *****.***.**** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Б., ведно с построената 1 върху него СГРАДА с идентификатор *****.***.****.1, представляваща жилищна сграда-многофамилна, върху който е налице учредена на 09.09.2008г. ипотека за обезпечаване на чуждо задължение в полза на „Банка ДСК“ЕАД. Твърди се, че като собственици на имота, ищците са извършили (през 2025г.) необходими разноски за запазването му (ремонт на покрив и смяна на ВиК инсталация на цялата сграда) на обща стойност 31 848,16 евро (24 896,64 евро за покрива и 6 951,52 евро за ВиК инсталацията). Сочи се, че с Решение от 26.03.2020г. по гр. дело №1050/2019г. по описа на РС-Пещера, ищците са признати по отношение на ответниците физически лица за собственици на имота, на основание изтекла придобивна давност, въз основа на упражнявано от ищците давностно владение, от 13.02.2007г. насам.

Ипотеката върху имота била учредена на 09.09.2008г., към който момент имотът бил собственост в режим на СИО на И. К. М. и Е. Й. М.. След смъртта на първия, синовете му придобили по наследство от него по ¼ ид. част от имота, а остатъка от дела му бил придобит от съпругата му Е..

В Им се сочи, че против ответниците Е. Й. М., К. И. М. и Я. И. М. е образувано, по искане на взискателя "Банка ДСК" АД, ЕИК 121830616, изпълнително дело №: ************** по описа на Частен съдебен изпълнител Д. Д., рег. № ***, Район на действие ОС Пазарджик. В производството по изпълнителното дело е наложена възбрана върху горепосочения недвижим имот, а на 05.03.2026 г. от 11.30 часа бил извършен опис по изпълнителното дело и за периода от 19.04.2026г до 19.05.2026г била обявена публична продан на имот, за което ищците узнали от уведомително писмо. В Им се поддържа, че сторените разходи от ищците да представляват необходими разноски за запазване на вещта, за които ищците, като владелци, при условията на чл.72 от ЗС, съответно чл.74 ал.2 от ЗС, във връзка с чл.72 от ЗС, имат право на възстановяването им, тъй като са запазили вещта, като имат и право на задържане до заплащането им. Сочи се, че ищците са добросъвестни владелци след постановяване на съдебното решение, по силата на което са признати за собственици, тъй като не са знаели за наличието на каквито и да е тежести върху имота и че ще бъдат евинцирани от него заради тази тежест. Поддържа се, че сторените разходи за запазването на вещта са в полза и на Банка ДСК ЕАД, като твърдян ипотекарен кредитор, тъй като са запазили и подготвили вещта за нейното принудително изпълнение.

Ответниците физически лица знаели за извършваните подобрения и не са се 2 противопоставили, а подобренията били и в полза на ипотекарния кредитор, който в продължение на двадесет години е бездействал и не се е интересувал от обезпечението си.

Във връзка с указания на съда по реда на чл.129, ал.2 ГПК, ищците са уточнили, че имат правен интерес от предявяване на исковете както против юридическото лице, като ипотекарен кредитор, така и против ипотекарните длъжници, тъй като извършената работа от ищците по запазване и поддържане на ипотекирания имот е в техен интерес, тъй като е довело до запазване и увеличаване на стойността на ипотекирания имот, съответно до по-висока начална цена в публичната продан и удовлетворяване на вземанията на ипотекарния кредитор, съответно погасяване на задълженията на ипотекарните длъжници, както и че ищците са предприели/водили чужда работа /гестия /, в резултат на което са облагодетелствани ответниците, страни по ипотечното правоотношение. Сочи се, че чрез извършения опис и обявяването на имота на публична продан в хода на принудителното изпълнение, въз основа на противопоставимостта на договорната ипотека, владението на ищците и сторените от тях разноски са застрашени и пряко засегнати. Счита се, че съществува реална опасност, поради принудителното изпълнение и при възлагане на имота, ищците да бъдат принудително изведени от недвижимия имот без възмездяване на сторените от тях разходи. В същото време, нито ипотекарните длъжници, нито ипотекарният кредитор имали интерес от водене на ревандикационен иск предвид поддържането на имота, в която хипотеза единственият способ за защита е предявяване на претенцията заедно с искане за признаване на право на задържане. Изрично е посочено, че публичната продан на недвижимия имот не е приключила, недвижимият имот не е възложен и парични суми от продажба на същия не са събирани и разпределяни по изпълнителното дело.

Предвид така изложената фактология, съдът намира, че ищците към настоящия момент нямат правен интерес от предявените искове, като последните се явяват преждевременно предявени и съответно недопустими.

Твърденията на ищците, че са собственици на ипотекирания за чужди задължени имот, спрямо който е предприето принудително изпълнение от ипотекарния кредитор за задълженията на ответниците ( длъжници по обезпечението с ипотеката вземане) и че са извършили необходими разноски, свързани със запазването на имота, дават основание за защита на правата им 3 чрез иска по чл.177 ЗЗД, съгласно която разпоредба, ако собственикът на продадения ипотекиран имот не е лично задължен, той има право да получи от цената на имота преди ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски. Видно от текста на посочената норма обаче, тези им права (вземания) са обусловени от продажбата на имота в рамките на изпълнителното производство, за което основание дава, както граматическото й тълкуване (използване се изразът „продаденият имот“, така и логическото, тъй като, ако имотът не бъде продаден, собственикът му ще е извършил полезни или необходими разноски в собствени си имот, респ. в своя полза и няма да е настъпило обедняването му за сметка на ипотекарния кредитор и длъжниците по обезпеченото вземане, респ. обогатяване на последните за негова сметка, тъй като такова би имало, ако имотът бъде продаден на по-висока цена заради извършените необходими или полезни разноски, което би ползвало ползва пряко ипотекарния кредитор, а също й длъжниците, тъй като срещу обезпечението ще се получи по-висока цена и би се погасила по-голяма част от дълга им.

Очевидно е обаче, че тези последици биха възникнали едва след продажбата на ипотекирания имот, каквато в случая, според твърденията на ищците, още не е извършена. В тази връзка, в съдебната практика се приема, че вземането за неоснователно обогатяване по чл.177, ал.1 ЗЗД е със специална привилегия, доколкото собственикът, претърпял принудително изпълнение, има право на предпочтително удовлетворение от цената на продадения имот преди ипотекарния кредитор. Основанието и размерът на вземането следва да се установят по исков път, тъй като привилегията се реализира след принудителната продажба на имота, а, за да извърши разпределението, съдебният изпълнител има нужда от изпълнителен титул. Искът за неоснователно обогатяване по чл.177, ал.1 ЗЗД, предявен след публичната продан, може да се обезпечи чрез спиране на разпределението до снабдяване с изпълнителен лист на собственика, претърпял принудително изпълнение.

В обобщение, съдът приема, че ищците са отстранили нередовностите на исковата си молба, тъй като от изложените твърдения може да се определи предмета на търсената защита и на предявените искове, но последните се явяват преждевременно предявени и недопустими, за което по-горе бяха изложени съображения. Поради това, исковата молба по така предявените 4 искове подлежи на връщане, а производството - на прекратяване, на основание чл.130 ГПК, както правилно е процедирал първоинстанционния съд.

Ето защо, частна жалба вх.№27559/24.07.2026г. от Д. И. Т., ЕГН ********** и М. Й. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: град Б., ул. Х. Г. № * против Определение № Рег.№ 1977 от 21.07.2026г по гр.дело № 1194 от 2026г по описа на Окръжен съд Пловдив, ще се остави без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№27559/24.07.2026г. от Д.

И. Т., ЕГН ********** и М. Й. М., ЕГН ********** и двамата с адрес: град Б., ул. Х. Г. № * против Определение №1977 от 21.07.2026г по гр. дело № 1194 от 2026г по описа на Окръжен съд-Пловдив, с което се връща искова молба вх. № 18777 от 19.05.2026 г., подадена от Д. И. Т. и М. Й. М. срещу Е. Й. М., К. И.

М., Я. И. М. и „Банка ДСК“ АД и се прекратява производството по гражданско дело № 1194 по описа за 2026 г. на Окръжен съд- Пловдив, XV гр.с Определението подлежи на обжалване пред ВКС, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, в 1-седмичен срок от съобщението.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5