Решение № 200 от 17.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Велико Търново, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Й.ка Р. Делчева в присъствието на прокурора Й. М. К. като разгледа докладваното от Симона Миланези Частно наказателно дело № 20254100200748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по искане на несъдебен орган в Австрия за изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г., относно взаимно признаване на финансови санкции.

Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на решение № WELS/924030013847/24, постановено на 28.11.2024 г., от несъдебен орган в издаващата държава –Stadt Wels, влязло в сила на 21.12.2024 г., с което по отношение на българския гражданин С. П. Р., родена на ** г., с постоянен и настоящ адрес: с. С, общ. П Т, ул. „*“ № , с ЕГН *******, е наложена финансова санкция – парична сума в общ размер на 355 евро /сто и двадесет евро/, от които 350 евро - глоба с равностойност в български лева по курса на БНБ, за деня на постановяване на решението на несъдебния орган в размер 684, 54 лева и 5 евро разноски, с равностойност 9,78 лв. Претендира се съдът да упражни правомощията си, като признание решението за налагане на санкцията.

1

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че са изпълнени изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение.

Засегнатото лице С. П. Р., редовно призована не се явява в съдебното заседание.

Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Окръжен съд – Велико Търново е компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на решението, тъй като засегнатото лице има местоживеене в района на съда.

Засегнатото лице С. П. Р., с ЕГН ****, е родена на ** г. и е с постоянен и настоящ адрес: с. С., общ. П Т, ул. „*“ № .

В постъпилото Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета е посочено, че на 28.11.2024 г., в Австрия, населено място Wels, срещу засегнатото лице С. П. Р. е постановено решение за налагане на финансова санкция. Същото решение е влязло в сила на 21.12.2024 г. Деянието, за което е наложена санкцията, се изразява в това, че на 20.07.2024 г., в 09:59 часа, на територията на Австрия, населено място Wels, А 2 5 str., km 14,52, подробно описано в съдържанието на приложените удостоверение и решение, не е заплатила надлежно пътна такса, зависеща от времето и не е била поставена валидна залепваща се винетка, нито е имала валидна дигитална винетка. С това е нарушила на Австрийски закон за заплащане на пътни такси за федералните пътища 2002 г. (BStMG): § 20 Abs. 3 i.V.m. §§ 6 und 9 Abs. 5 diitter Satz nnd 9 Abs. 11 zweiter und vieiter Satz BStMG, BGBI I Nr, 109/2002. zuletzt geatidert diirch BGBI. Nr 142/2023; § 20 Abs, 3 Bundesstraften - Mautgesetz 2002. BGBI. Nr. 109/2002, zuletzt geanderl irurch BGBI. I Nr, 155/2021. Паричната сума, която е наложена с решението, като санкция за извършеното административно нарушение е 350 евро и 5 евро разноски.

Съдът приема, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане на задължение за плащане на финансова санкция. Актът за налагане на задълженията попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИАКОРНФС. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона двойна наказуемост не се изисква за деяние, което според законодателството на издаващата държава съставлява поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, какъвто е настоящият случай.

Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава. Спазени са 2 изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИАКОРНФС.

Съдът намира, че не са налице предвидените в чл. 35 от ЗПИИАКОРНФС факултативни основания, при които може да се откаже признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция. В Република България не е постановено решение срещу същото лице за същото деяние и няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна от издаващата и изпълняващата. Давностният срок за изпълнение на решението не е изтекъл. Деянието, за което засегнатото лице е наказано по административен ред в Кралство Нидерландия, не е било от компетентност на български административни или съдебни органи. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, което да прави изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяние, което по българското законодателство се счита за извършено изцяло или отчасти на територията на Република България или е било извършено извън територията на издаващата държава и българското законодателство не позволява предприемане на наказателно производство по отношение на такава деяние.

Възрастта на засегнатото лице не изключва отговорността му. Съдът намира, че не е налице и факултативното основание за отказ по чл. 35, т. 10 от Закона.

Видно е от Удостоверението, че в него се съдържа информация за спазване на условията съобразно законодателството на издаващата държава, като заинтересованото лице е уведомено за правото на обжалване и сроковете за обжалване на решението, което е връчено и влязло в сила на 21.12.2024 г.

С оглед горното следва представеното решение да бъде признато на основание чл. 32, ал. 1, вр. с чл. 16, ал. 7 т. 1 от ЗПИИАКОРНФС Съобразно чл. 16, ал. 8 от ЗПИИАКОРНФС, следва да се определи равностойността по валутния курс на БНБ, към деня на постановяване на решението – 28.11.2024 г., която за 1 евро е 1, 95583 лева. Наложената финансова санкция е в размер на общо 355 евро, която е с левова равностойност 694, 31 лева, които следва да бъдат заплатени от С. П. Р..

Следва да се уведоми Министерството на правосъдието на Република България и да се изпрати копие от решението, като копие на решението бъде изпратено и на компетентния орган на издаващата държава-Нидерландия.

По изложените съображения и на основание чл. 32, ал. 1, във вр. с чл.

16, ал. 7, т. 1 от ЗПИИАКОРНФС, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА решение № WELS/924030013847/24, за налагане на финансова санкция от несъдебен орган в издаващата държава –Stadt Wels, 3

Австрия, влязло в сила на 21.12.2024 г., с което на българския гражданин С. П.

Р., с ЕГН ****, родена на ** г., с постоянен и настоящ адрес: с. С, общ. П Т, ул.

„*“ № , е наложена финансова санкция (глоба) в размер на 350 (триста и петдесет) евро за извършено административно нарушение на австрийския Закон за заплащане на пътни такси за федералните пътища 2002 г. (BStMG) и 5(пет) евро разноски, или общо 355 евро с равностойност в български лева по курса на БНБ за деня на постановяване на решението в размер на 694, 31 лева.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗПИИАКОРНФС ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентният орган на издаващата държава – Нидерландия, за признаването и изпращането на решението за налагане на финансова санкция за изпълнение на компетентния орган – ТД на НАП Велико Търново, както и за приключване изпълнението на решението.

На основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИАКОРНФС копие от уведомлението по чл. 38, ал. 1 от ЗПИИАКОРНФС ДА СЕ ИЗПРАТИ и на Министерство на правосъдието на Република България.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в 7-дневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Велико Търново, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Миланези при участието на секретаря Й.ка Р. Делчева в присъствието на прокурора Й. М. К. като разгледа докладваното от Симона Миланези Частно наказателно дело № 20254100200748 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 32, във вр. с чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).

Образувано е по искане на несъдебен орган в Австрия за изпълнение на парична санкция по Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005г., относно взаимно признаване на финансови санкции.

Към искането е приложено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета на Европейския съюз относно прилагане на принципа за взаимно признаване на финансови санкции за признаване на решение № WELS/924030013847/24, постановено на 28.11.2024 г., от несъдебен орган в издаващата държава –Stadt Wels, влязло в сила на 21.12.2024 г., с което по отношение на българския гражданин С. П. Р., родена на ** г., с постоянен и настоящ адрес: с. С, общ. П Т, ул. „*“ № , с ЕГН *******, е наложена финансова санкция – парична сума в общ размер на 355 евро /сто и двадесет евро/, от които 350 евро - глоба с равностойност в български лева по курса на БНБ, за деня на постановяване на решението на несъдебния орган в размер 684, 54 лева и 5 евро разноски, с равностойност 9,78 лв. Претендира се съдът да упражни правомощията си, като признание решението за налагане на санкцията.

1

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново счита, че са изпълнени изискванията на закона и финансовата санкция следва да се признае за изпълнение.

Засегнатото лице С. П. Р., редовно призована не се явява в съдебното заседание.

Съдът, като взе под внимание събраните по делото доказателства и ги обсъди поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Окръжен съд – Велико Търново е компетентен да се произнесе по признаването и изпълнението на решението, тъй като засегнатото лице има местоживеене в района на съда.

Засегнатото лице С. П. Р., с ЕГН ****, е родена на ** г. и е с постоянен и настоящ адрес: с. С., общ. П Т, ул. „*“ № .

В постъпилото Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета е посочено, че на 28.11.2024 г., в Австрия, населено място Wels, срещу засегнатото лице С. П. Р. е постановено решение за налагане на финансова санкция. Същото решение е влязло в сила на 21.12.2024 г. Деянието, за което е наложена санкцията, се изразява в това, че на 20.07.2024 г., в 09:59 часа, на територията на Австрия, населено място Wels, А 2 5 str., km 14,52, подробно описано в съдържанието на приложените удостоверение и решение, не е заплатила надлежно пътна такса, зависеща от времето и не е била поставена валидна залепваща се винетка, нито е имала валидна дигитална винетка. С това е нарушила на Австрийски закон за заплащане на пътни такси за федералните пътища 2002 г. (BStMG): § 20 Abs. 3 i.V.m. §§ 6 und 9 Abs. 5 diitter Satz nnd 9 Abs. 11 zweiter und vieiter Satz BStMG, BGBI I Nr, 109/2002. zuletzt geatidert diirch BGBI. Nr 142/2023; § 20 Abs, 3 Bundesstraften - Mautgesetz 2002. BGBI. Nr. 109/2002, zuletzt geanderl irurch BGBI. I Nr, 155/2021. Паричната сума, която е наложена с решението, като санкция за извършеното административно нарушение е 350 евро и 5 евро разноски.

Съдът приема, че в случая е налице влязъл в сила в държава-членка на ЕС акт за налагане на задължение за плащане на финансова санкция. Актът за налагане на задълженията попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗПИИАКОРНФС. Съгласно чл. 30, ал. 2 от Закона двойна наказуемост не се изисква за деяние, което според законодателството на издаващата държава съставлява поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, какъвто е настоящият случай.

Удостоверението по чл. 4 от рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета е представено по делото в образец с превод на български език, издадено от компетентния орган на издаващата държава. Спазени са 2 изискванията за форма, съдържание и превод, съгласно чл. 4 и чл. 5 от ЗПИИАКОРНФС.