Решение № 605 от 01.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 605 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Биляна Симчева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20231100502984 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 2081/13.02.2023 г., постановено по гр. д. № 21836/22 г. по описа на СРС, 138 състав, при участието на

„Техем Сървисис“ ЕАД като трето лице – помагач, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Г. М. искове по чл. 422 ГПК – за признаване за установени задълженията на ответника за заплащане на сумата от 2187,57 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 08.2018 г. до м. 04.2020 г. за аб. № 200141, ведно със законната лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г. в размер на 343,10 лв., главница в размер на 8,32 лв. – цена на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г. в размер на 1,76 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.12.2021 г. по ч. гр. д. № 64030/21 г. по описа на СРС, 138 състав. С решението са отхвърлени и предявените от 1

„Топлофикация София“ ЕАД срещу С. В. В. искове по чл. 422 ГПК – за признаване за установени задълженията на ответника за заплащане на сумата от 3645,94 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.

08.2018 г. до м. 04.2020 г. за аб. № 200141, ведно със законната лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г. в размер на 571,82 лв., главница в размер на 13,86 лв. – цена на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.

10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г. в размер на 2,92 лв., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 13.12.2021 г. по ч. гр. д. № 64030/21 г. по описа на СРС, 138 състав. С решението е отхвърлена молбата на „Топлофикация София“ ЕАД за заплащане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство, като „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на Е. Г. М. сумата от 100 лв. – разноски в заповедното производство, както и 400 лв. – разноски по делото, както и на С. В. В. сумата от 100 лв. – разноски в заповедното производство, както и 400 лв. – разноски по делото.

Подадена е въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 2081/13.02.2023 г., постановено по гр. д. № 21836/22 г. по описа на СРС, 138 състав. Твърди, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа, че от представените по делото доказателства се установява, че ответниците са били собственици на процесния имот през процесния период, поради което се явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди. Твърди, че Общите условия на дружеството са влезли в сила, като по делото не се твърди и не се установява ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в 30 – дневен срок от влизането им в сила. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго, с което да уважи исковете.

Претендира разноски.

Въззиваемите – Е. Г. М. и С. В. В. са подали отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Претендират разноски.

2

Третото лице – помагач - „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по въззивната жалба.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците Е. Г. М. и С. В. В., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане, в качеството им на собственици на процесния топлоснабден имот: ап. 27, находящ се в гр. София, ж. к. ****, през процесния период. Поддържа, че е доставил на ответниците през процесния период топлинна енергия до процесния топлоснабден имот, като ответниците не са заплатили на ищеца дължимата цена за доставената топлинна енергия. Твърди, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 64030/21 г. по описа на СРС, 138 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение срещу длъжниците за заплащане на процесните суми. Посочва, че срещу заповедта за изпълнение длъжниците са подали възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск за установяване на съществуването на процесните задължения. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца при условията на разделна отговорност, както следва: Е. Г. М. – 3/8 - сумата от 2187,57 лв. – главница за доставена топлинна енергия за периода от м.

05.2018 г. до м. 04.2020 г. за аб. № 200141, ведно със законната лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г. в размер на 343,09 лв., главница в размер на 8,32 лв. – цена на услуга „дялово разпределение“ за периода от м.

10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г. в размер на 1,76 лв., и С. В. В. – 5/8 - 3645,94 лв. – главница 3 за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. за аб. № 200141, ведно със законната лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 26.10.2021 г. в размер на 571,82 лв., главница в размер на 13,86 лв. – цена на услуга „дялово разпределение“ за периода от м. 10.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 09.11.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 26.10.2021 г. в размер на 2,92 лв. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Ответниците – С. В. В. и Е. Г. М. оспорват исковата молба като неоснователна. Ответницата Е. Г. М. твърди, че е направила отказ от наследството на наследодателя Добра В.а, поради което не се явява собственик на процесния имот. Ответникът С. В. В. прави възражение, че част от претендираните суми са погасени по давност. Оспорва методиката, по която ищецът начислява суми за дялово разпределение, както и изпадането в забава по отношение на претендираните главници. Претендират разноски.

Третото лице – помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по исковете.

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба по отношение на правилността на решението, въззивният съд намира следното:

Във въззивното производство спорно обстоятелство е дали въззиваемите – ответници в първоинстанционното производство са били потребители на топлинна енергия за битови нужди по см. на чл. 153 ЗЕ през процесния период по отношение на процесния имот.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба 4 на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР на ЗЕ /обн. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г./, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.

153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.

По делото не се спори, че ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди от 2016 г. са публикувани и са влезли в сила, и че сградата – етажна собственост, в която се намира имотът, е присъединена към топлопреносната мрежа.

От представения като доказателство по делото договор за покупко – продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ от 26.12.1988 г. се установява, че В.С. В. е закупил ап. 27, находящ се в гр. София, ж. к. ****.

От удостоверение за наследници № 109/99 г. е видно, че В.С. В. е починал на 20.01.1999 г., като е оставил за свои наследници – Д.Н. В.а и С. В.

5

В..

От удостоверение за наследници от 21.08.2020 г. е видно, че Д.Н. В.а, със семейно положение: вдовица, е починала на 11.02.2013 г., като е оствила за свои наследници – Е. Г. М. – дъщеря и С. В. В. – син.

От представеното по делото съдебно удостоверение по гр. д. № 29534/19 г. на СРС, 83 състав, се установява, че Е. Г. М. се е отказала от наследството на наследодателката си Д.Н. В.а, като отказът от наследството е вписан в специалната книга на съда под № 819/29.05.2019 г.

От нотариален акт за дарение на недвижим имот № 125, том I , рег. № 1660, дело № 124/07 г. на нотариус с рег. № 52 на НК, се установява, че на 17.05.2007 г. С. В. В. е дарил на двете си непълнолетни деца по 1/8 ид. ч. от процесния ап. 27, находящ се в гр. София, ж. к. **** /бивш бл. ****. В нотариалния акт е посочено, че за дарените 2/8 ид. ч. от процесния имот дарителят С. В. В. е запазил правото на ползване, докато е жив.

От съвкупната преценка на представените по делото писмени доказателства се установява, че с оглед направения от въззиваемата – ответница в първоинстанционното производство Е. Г. М. отказ от наследството на наследодателя си Добра В.а, то същата не се легитимира като собственик на твърдяните 3/8 ид. ч. от процесния имот, поради което същата не се явява и потребител на топлинна енергия за битови нужди през процесния период по отношение на процесния имот.

Следователно предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Е. Г.