Решение № 66 от 17.01.2022, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Пловдив, 17.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Бранимир В. Василев

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно гражданско дело № 20215300502347 по описа за 2021 година

Обжалвано е решение №261820/25.06.2021 г. на Пловдивски районен съд, Х-граждански състав, постановено по гр. дело №14652/2019г., с което се признава за установено на осн. чл.*****, ал.1 ГПК, по отношение на Т. П. ИВ. ЕГН ********** с адрес гр. *****, че ищецът ИВ. М. Л. ЕГН ********** с адрес гр. ***** е собственик, на основание публична продан и постановление за възлагане от 18.06.2014г. на ЧСИ Ц. на общо 1/2 ид.ч. от подпокривното пространство с площ 56 кв.м. / тавански етаж/ на западната секция на многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** с административен адрес гр. *****, който етаж представлява обща част на сградата се отменява, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение №*****, том ІІ, рег. №*****, дело *****/***** г.., съставен на *****.***** г.. от Нотариус С. К., с който Т. П. ИВ. ЕГН ********** е призната за собственик на таванско помещение с площ от 56 кв.м., разположено на таванския етаж на западната секция на описаната по-горе жилищна сграда с идентификатор ***, с адм. адрес гр. ***** при граници на таванското помещение: отгоре- покрив, отдолу – обект № ***, като отмяната се отнася до 1/2 ( една втора) идеална част от правото на собственост.

Жалбоподателят Т. П. ИВ. ЕГН **********, чрез адв. П., моли съда да отмени решението на районния съд, като постанови друго, с което отхвърли исковете.

1

Въззиваемия ИВ. М. Л. ЕГН ********** чрез. адв. А. оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението на районния съд. Претендира разноски.

Предвид доказателствата съдът установи следното:

Няма спор, а и от представените преписи от нотариални актове и постановление за възлагане се установява, че И.Л. е собственик на апартамент в гр. Пловдив с административен адрес ул. „*****, който се намира под апартамент собственост на Т.И. на втория етаж. Обстоятелството, че в Постановлението за възлагане, съставено на 18.06.2014г. от ЧСИ М. С. – Ц. е посочено, че възложеното жилище се намира на втория етаж е в резултат на обстоятелството, че в сградата има и сутеренен етаж, който ако се приеме за етажно ниво, то апартамента собственост на И. Л. е на второ ниво.

Разположението на апартаментите се установява и от това, че в титулите за собственост на страните по делото е посочено, че собствения на Л. апартамент, който е с идентификатор *** е под собствения на И. апартамент с идентификатор ***

Безспорно е и това, че през месец януари 2010г. в процесната сграда е възникнал пожар, който е унищожил покривната конструкция, което е наложило възстановяването ú, за което е издадено Разрешение за строеж № 73/08.12.2010г. с възложители Т. П. ИВ. и Г. А. Г..

Не се спори и за това, че достъп до таванския етаж има достъп единствено от жилището на Т.И..

От показанията на свидетелката П., която е предишния собственик на апартамента, до публичната продан, след която на Л. е възложен апартамента на първия етаж се установява, че старото таванско помещения е било високо около 80 сантиметра, като дори в най – високата му част не може да стои изправен човек.

Свидетелят Д., който твърди, че израснал до процесния имот си спомня, че като дете и можел да се изправи в таванското помещение, но като възрастен не може да прецени каква е височината му.

Свидетелят П., който живее срещу процесния имот, счита че няма разлика между стария и сегашния таван. Този свидетел няма впечатления за това какво представлява таванското помещение. Свидетелите П. и Д. обаче са категорични, че на тавана не е имало обособени отделни помещения.

От неоспореното заключение на техническата експертиза с вещо лице инж. С.

Ж. се установява, че това което съществува към момента на извършване на експертизата е подпокривно пространство. Няма и проект за обособяване на отделни помещения, макар да е налице необходимата височина за това.

От така събраните доказателства се установява, че преди пожара таванския етаж, каквато и височина да е имал, е бил без обособени отделни клетки. Следователно този етаж е обща част. Затова тази част от сградата не може да бъде обект на прехвърлителни сделки, както е посочено в т.4 от ТР № 34/01.08.1983г. на ОСГК на ВС. По делото не се твърди и не се установява предназначението на таванското пространство да е променено по съответния ред. В договора за продажба от 20.04.1971г., с който праводателя на въззивника – А. придобива правото на 2 собственост върху апартамента на втория етаж е посочено, че купувачът /А./ купува и правото на ползване на цялото таванско помещение. Този договор обаче не е годно основание да създаде и прехвърли вещно право именно, защото посочената част от сградата е обща част по смисъла на нормата на чл. 38 от ЗС.

Без значение относно качеството обща част на таванското помещение е и обстоятелството, че до това помещение има достъп единствено от жилището на жалбоподателя, понеже начина на достигане до таванската част от сградата не е критерий за определянето ú като обща част.

След като таванското помещение е обща част, този обект не може да се придобива по давност и затова дяловете на страните в тази обща част от сградата определени по реда на чл. 40, ал.1 от ЗС са равни – по ½ ид ч.

Его защо, искът да се установи по отношение на И., че Л. е собственик на ½ ид. ч. от таванското помещение е основателен и следва да се уважи.

Дори и да не беше направено искане за отмяна на констаивния нотариален акт, съставен на *****.***** г.., с който Т.И. е признат за собственик по давностно владение на таванското помещение от 56 м 2 според ТР № 178/30.06.1978г. на ОСГК на ВС този нотариален акт следва да се отмени до обема на признатите на ищцовата страна права – ½ ид. ч.

Като е достигнал до същите правни изводи и е уважил исковете за признаване правото на собственост и отмяна на констативния нотариален акт районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.

С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия разноски за въззивното производство в размер на 550лв.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №261820/25.06.2021 г. на Пловдивски районен съд, Х-граждански състав, постановено по гр. дело №14652/2019г.

ОСЪЖДА Т. П. И. ЕГН ********** с адрес гр. ***** да заплати на И. М. Л.

ЕГН ********** с адрес гр. ***** №*****, ет.****, ап. сумата 550 (петстотин и петдесет) лева разноски направени във въззивното разглеждане на делото.

Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4