Решение № 32 от 28.06.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. Свищов, 28.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова Христова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Христова Административно наказателно дело № 20244150200012 по описа за 2024 година

Жалба против Наказателно постановление

Директора на РДГ- Велико Търново .

№ 2310500505/20.12.2023г. на

Жалбоподателят А. М. М. обжалва Наказателно постановление №2310500505/20.12.2023г. на Директора на РДГ- Велико Търново, с което на основание чл. 266 ал.1 пр.4 от ЗГ му е наложено наказание - глоба в размер на 500,00 лв., за това че на 27.02.2023г. в транспортира с товарен автомобил „Ф“ с рег. №* 1,5 пространствени куб.метра дърва за горене от дървесен вид орех, непридружени с превозен билет.

Оспорва се фактическата обстановка.Твърди, че НП е незаконосъобразно, поради допуснати процесуални нарушения, както и неправилно приложение на материалния закон. В съдебно заседание чрез адв. Илиева поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

Ответник жалбата - Директора на РДГ- Велико Търново, чрез пълномощника си юрисконсулт Ц. взема становище, че жалбата е неоснователна, НП е законосъобразно и обосновано и следва да се потвърди.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото, Постановление за 1 отказ да се образува ДП от 30.06.2023г. и издаденото въз основа на него наказателно постановление, становището на представителя на жалбоподателя, разпита актосъставителя и свидетелите, като прецени и материалите по делото, намери за установено следното:

С Наказателно постановление №2310500505/20.12.2023г. на Директора на РДГ- Велико Търново,издадено въз основа на Постановление за отказ да се образува ДП от 30.06.2023г. на ВТРП, на жалбоподателя А. М. М., на основание чл. 266 ал.1 пр.4 от ЗГ е наложено наказание - глоба в размер на 500,00 лв., за това че на 27.02.2023г. в транспортира с товарен автомобил „Ф“ с рег. №* 1,5 пространствени куб.метра дърва за горене от дървесен вид орех, непридружени с превозен билет, с което виновно е нарушен чл. 213, ал.1 т.2 от ЗГ.

На 26.02.2023 г. е имало буря близо до местността „Л“, до пътя между с.Б.С. и с. Д, общ. Свищов, от която в съседния имот на св.Л. Л. паднал изгнил и изсъхнал орех. Понеже св. Л. не познавал собственика на съседния му имот, позвънил на кмета на селото и на горския стражар в ТДДГС, Свищов - св. Т. Т., които му разрешили да изхвърли остатъците от дървото, които увреждали насажденията в собствения му имот. За тази цел св. Л. Л. ангажирал негов близък (баща на жена му) –жалбоподателят А. М., с когото отишли, за да почистят дървото, още и св.С. Н. Г., св. Й. З. Д., св. И. Р. Д..

След като всички нарязали дървото: 1.5 пространни куб. м. дърва за горене от дървесен вид орех, го натоварили в т. а. „Ф“ с рег. № **, който бил паркиран край пътя, с цел да го изхвърлят край м. „Л“. В този момент, в който дървото било натоварено, но все още не бил потеглил, по пътя минал св. И. И. -мл. полицейски инспектор,отговарящ за района, спрял до товарния автомобил и направил проверка на случващото се. Свидетелят И. И. повикал служителите на горското управление и разпоредил на жалбоподателя М. и С. Н. Г., Й. З.

Д. и И. Р. Д. да закарат дървесината за отговорно пазене в кметството на с.

Б.С.. Това станало с товарния автомобил, който бил управляван от жалбоподателя М. по разпореждане на св. И.. Служителите на горското, Т. Т. и Х. В., дошли на място, след като били повикани от св. И. И., и измерили дървесината. На място се появил и друг служител на РУ – гр. Свищов, св. Й.

Н. Й., който бил повикан от св. И. И., с цел да му съдейства. По-късно всички отишли в РУ – гр. Свищов.

2

На 29.06.2023 г. в ТО – гр. Свищов, ВТРП, била получена преписка от РУ – гр.Свищов, образувана по повод незаконна дървесина. С Постановление от 30.06.2023 г. било отказано образуването на ДП на основание чл. 213, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. След това на 20.12.2023 г. било издадено и процесното НП № №2310500505/20.12.2023г. на Директора на РДГ- Велико Търново , както и НП № 2310500504/20.12.2023 г. на Директора на РДГХ – гр.

Велико Търново, касаещо същия случай , но за нарушение на чл. чл. 213, ал.1 т.1 от ЗГ. Това обстоятелство е служебно известно на съда. Въпросното НП № 2310500504/20.12.2023 г. на Директора на РДГХ – гр. Велико Търново е обжалвано по АНД № 13/2024г. на СвРС.

По делото е вложена прокурорска преписка № 2766/2023г., образувана за изясняване обстоятелствата с оглед данни за престъпление по чл. 235 от НК, като същата е приключила с Постановление от 30.06.2023 г. за отказ да се образува досъдебно производство. Материалите са изпратени на АНО с оглед преценка за извършено административно нарушение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима .

По същество е основателна, по съображения различни от изложените.

Наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, налагайки на А. М. М. две наказания, за установено едно нарушение транспортиране. Неправилно транспортирането на дървесина, едновременно немаркирана с КГМ и непридружена от превозен билет е квалифицирано като две самостоятелни нарушения, за което са наложени две отделни наказания.

Фактическият състав на изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността на лицето е разписан в чл. 266, ал. 1, предлож. 4-то от ЗГ, а не в чл. 213 от ЗГ. Санкционната правна норма, съгл. чл. 6 от ЗАНН, определя като административно нарушение деянието, изразяващо се в транспортиране на дървесина, извършено в нарушение на разпоредбите на ЗГ. Нормата на чл.

213 от ЗГ предвижда различни забрани, в т.ч. при транспортиране е недопустимо дървесината да не е маркирана с КГМ, както и да не е придружена с превозен билет. Не се спори, че и двете забрани са престъпени в случая. Това не означава обаче, че са консумирани две отделни административни нарушения. Деянието е едно и не поражда 3 множество/съвкупност от нарушения, които би трябвало да се накажат отделно, съгласно чл. 18 от ЗАНН. Този извод се основава на конкретното съдържание на санкционната правна норма и описаният там фактически състав на нарушението от обективна страна - който транспортира дървесина в нарушение на ЗГ. Обстоятелството, че при това е нарушена забраната по т. 1 и т. 2 на чл. 213 от ЗГ не води до приложението на чл. 18 от ЗАНН, а следва да се съобрази като отегчаващо отговорността обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. Дали се касае за едно или повече нарушения не е въпрос на тълкуване, а се определя от закона/санкционната норма/, съгласна чл. 6 от ЗАНН. Няма норма в специалния закон/ЗГ/, която да сочи като фактически състав на административно нарушение

"транспортиране на дървесина, непридружена с превозен билет". Санкцията се налага за това, че транспортирането е осъществено в нарушение на правилата, предвидени в ЗГ, като това може да е твърде разнообразна деятелност. Санкционната правна норма е бланкетна в частта по отношение на нарушенията на ЗГ и законодателят е използвал техниката на препращане към предвидените в закона/в широк смисъл/ нарушения, в т.ч. и към чл. 213 от ЗГ.

Изпълнителното деяние е едно и с него не са осъществени множество нарушения на ЗГ. Като е наказан с две отделни Наказателни постановления – процесното НП №2310500505/20.12.2023г. и НП № 2310500504/20.12.2023 г. на Директора на РДГХ – гр. Велико Търново, за едно деяние, нарушаващо две забрани по чл. 213 от ЗГ, без да са налице предпоставките за приложение на чл. 18 от ЗАНН, правото на защита на лицето е нарушено.

От друга страна не е доказано и транспортиране на въпросната дървесина. Всички доказателства сочат , че бусът е бил в процес на товарене, почти натоварен , но не е бил в движение. Впоследствие е приведен в движение, след като св.И. –служител на РУ Свищов ги е поканил да отидат в Кметство с.Б.С., а впоследствие и в сградата на РУ Свищов.

В настоящия случай, става въпрос за товарене, не за транспортиране .

Поради всичко гореизложено Н аказателното постановление следва да се отмени.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя в размер 400,00 лв. (чл.63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК). Размерът 4 на възнаграждението е уговорен в установения минимум в чл. 7, ал. 2, т. 2, по арг. от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения към минималния предвиден на ВАдвС, при което възражението за прекомерност на НО е неоснователно (чл. 63д, ал. 2 ЗАНН).

Воден от гореизложеното, и на осн. чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ

№2310500505/20.12.2023г. на Директора на РДГ- Велико Търново,издадено въз основа на Постановление за отказ да се образува ДП от 30.06.2023г. на ВТРП, с което на А. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр.*** на основание чл.

266 ал.1 пр.4 от ЗГ е наложено наказание - глоба в размер на 500,00 лв., за това че на 27.02.2023г. в транспортира с товарен автомобил „Ф“ с рег. №*, 1,5 пространствени куб.метра дърва за горене от дървесен вид орех, непридружени с превозен билет, с което виновно е нарушен чл. 213, ал.1 т.2 от ЗГ, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА РДГ – гр. ВЕЛИКО ТЪРНОВО да заплати на А. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр.*** сумата от 400,00 лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски Административен съд.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 5