Определение № 978 от 12.11.2025, Окръжен съд - Добрич

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 978 гр. гр. Добрич, 12.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно частно гражданско дело № 20253200500300 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на чл.248 ал.3 от ГПК въз основа на подадена от “Кредито" ЕООД, ЕИК 204554530, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1407, р-н Лозенец, бул.“Черни връх“, № 51Г, офис 32 жалба рег.№6119/28.03.2025 год. срещу определение № 501/24.02.2025 год. по гр.д.№ 248/2024 год. на Районен съд Добрич, с което е оставена без уважение молбата на дружеството вх.№ 24374/19.12.2024 год. за изменение на решение № 979/27.11.2024 год. постановено по гр.д №248/2024 год. по описа на РС Добрич в частта за разноските, като се намали присъденото адвокатско възнаграждение на Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“, вписано в регистър Булстат под № ***, с адрес на упражняване на дейността гр.С., ЖК “ ***“, ***, представлявано от Д. М. М. от 750 лева на 100 лв. без да се начислява ДДС върху тази сума.

Изложено е несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че адвокатското възнаграждение е дължимо за предявените три иска,независимо че е постановено отхвърляне на един от тях поради осъществено цялостно погашение на задължението ,извършено преди постъпване на исковата молба в съда и без дружеството да е дало повод за завеждане на делото,както и без да бъде съобразено,че уважените искове почиват на общ правопораждащ факт.Възразява се , че присъдения размер на адвокатското възнаграждение е несъответен на ниския материален интерес по делото и го надвишава .Определен бил несъответно на извършената от адвоката дейност и при отсъствие на фактическа и правна сложност по делото , а върху него ДДС не следвало да бъде начисляван.

При данни,че неизгодния за дружеството акт му е бил връчен на дата 17.03.2025 год., жалба рег.№6119/28.03.2025 год. е подадена в срока по чл. 259 ал.1 от ГПК,във връзка с чл. 248 ал.3 от ГПК и е процесуално допустима.

1

Ответникът по частната жалба Еднолично адвокатско дружество“Д. М.“, вписано в регистър Булстат под № ***, с адрес на упражняване на дейността гр.С., ЖК “ ***“, ***, представлявано от Д. М. М. счита, че обжалваното определение не страда от пороци и настоява подадената срещу него неоснователна жалба да не бъде уважавана.

Жалбата е основателна въз основана на фактически констатации и правни доводи както следва:

С решение№ 979/27.11.2024год., поправено с решение №136 /24.02.2025 год., съдът е разгледал предявените от С. С. В.,ЕГН **********, от гр.Д. срещу „Кредито" ЕООД, ЕИК 204554530, от гр.София обективно съединени искове като е постановил уважаването на два установителни иска за нищожност на клаузи на сключен между страните потребителски кредит ,предвиждащи заплащане на такса за експресно разглеждане и заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение и е отхвърлил осъдителен иск по чл. 55,във вр. с чл. 34 от ЗЗД за сумата от 209.97 лв., платена без основание въз основа на признатите за нищожни клаузи по договор за потребителски кредит,поради извършено плащане в хода на производството .Със съдебния акт съдът е осъдил ответното дружество да заплати на адвокат Д. М. адвокатски хонорар в размер на 750 лв.,съответно по 250 лв. по всеки един от исковете. С молба вх.№ 24374/19.12.2024г. ответната страна е отправила искане съдът да измени съдебния акт в частта за разноските, като намали присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Д. М. от 750 лева на 100 лв. без да начислява ДДС върху тази сума, оставена без уважение с обжалваното определение, тъй като при повторна преценка на всички релевантни обстоятелства, съдът не е намерил основание да измени изложените в решението изводи досежно отговорността за разноските.

В качеството си на процесуален представител , предоставящ безплатна помощ и съдействие по смисъла на чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, адв.Д. М. е подал на дата 22.01.2024 год. исковата молба от името на С. С. В., с които е заявил исковете за нищожност на две клаузи от договор за потребителски кредит и осъдителен иск за недължимо платена по него сума в размер на 5 лв. (частичен иск от 413.03 лв.). Посочена е само цената на осъдителния иск ( 5 лв.) , а цената на исковете за нищожност на клаузите за нищожност на договора следва да бъде определена в размерите на сумите заплатени въз основа на тях ,съответно в размерите от по 165.22 лв. и 44.75 лв.

Упълномощеният от ищецът адвокат претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, тъй като е защитавал страната безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА ,като в тази насока е представен договор за правна защита с молба от 04.11.2024 год. и списък на разноските, в което е посочен претендиран размер на адвокатското възнаграждение по всеки един от трите иска в размер на по 480 лв.,с включен ДДС.

2

Когато резултатът по спора е в полза на страната, представлявана от адвокат безплатно, т.е., когато насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на адвоката.По правилото на чл.38 ал.2 от с.з.

,адвокатското възнаграждение се дължи направо на адвоката и цели да възмезди положения труд от адвоката съобразно постигнатия правен резултат,като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

По правилото на чл. 7 ал.2 т.1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа

,за процесуално представителство,защита и съдействие по дела при интерес до 1 000 лв., възнаграждението е 400 лв.Съгласно чл. 2 ал.5 от посочената Наредба ,за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Съгласно решение от 25.01.2024 год. по дело С-438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от приетата от съсловна организация -Висшия адвокатски съвет НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа .Посочените в нея препоръчителни размери , както и приетите за подобни случаи възнаграждения в Наредбата за заплащане на правната помощ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения и подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Делото е с продължителност на разглеждане от десет месеца,считано от датата на образуването (22.01.2024 год.) до датата на постановяване на съдебния акт по същество на спора (27.11.2024 год.).

Препис от исковата молба е бил връчен на ответника на дата 22.03.2024 год., подал отговор на дата 15.04.2024 год.,в която е посочил ,че на дата 21.02.2024 год. ищецът е получил надвнесени от него суми по 5 бр. кредита,вкл. по процесния претендираните суми за такса и неустойка от 165.22 лв. и 44.75 лв.

Защитата на ищеца С. С. В. от процесуалния му представител адв.Д.

М. е осъществявана без явяване в единственото съдебно заседание от

07.11.2024 год., само с подавани на електронната поща на съда писмени молби :молба за отстраняване на нередовности от 02.08.2024 год. ; молба от 28.08.2024 год. с искане да бъдат признати обстоятелства за извършените от него погашения по договора за сумите за такса и неустойка от 165.22 лв. и 44.75 лв. ; молба от 04.11.2024 год., съдържаща искане за изменение на осъдителния иск с увеличаване на размера му от 5.00 лв. на 209.97 лв.,съдържаща признание,че тази сума му е върната и искане за оставяне на 3 уважение на осъдителния иск без уважение, но при съобразяване ,че е извършеното плащане е след завеждане на делото, да бъдат присъдени разноски на ищеца и по този иск.

Предявените и разгледани по делото три иска са в съотношение на преюдициалност и обусловеност, обстоятелствата, съставляващи основание на исковете и подлежащи на доказване от ищеца почти напълно се припокриват, исковете защитават един и същ материален интерес, свеждащ се до осуетяване настъпването на негативните последици от нищожния договор.Исковете имат сходен предмет на доказване,произтичат от едно правоотношение и възникват от един и същ правопораждащ факт – сключен потребителски договор.

Разликата е в търсената защита. Делото е едно от множество еднотипни дела,с вече формирана устойчива съдебна практика, което го определя като такова с ниска правна сложност, т.е. количеството и сложността на извършената работа по делото не е голяма, респ. и времето, отделено за извършването й, не е много .Дейността на адвоката, макар и с невисока правна сложност изисква времеви и организационен ресурс,макар и не значителен, като възнаграждението което му се определя следва да съответства на професионалното положение на адвоката, на извършената от него работа, предприета очевидно уместно с оглед изхода от споровете , но при отчитане ,че процесуалното поведение на ответника и представените от него доказателства са били основно тези,довели до положителния за ищеца резултат по спора.

Към датата на приключване на устните състезания (месец ноември 2024 год.), минималната работна заплата за страната е била в размер на 933 лв., а средната работна заплата в размер на 2 323 лв.,т.е. претендираното от адвоката възнаграждение по трите иска в размер на 1 200 лв., надвишава първата и съставлява половината от втората.Към този момент минималната работна часова заплата е в размер на 5.58 лв. при нормална продължителност на работното време от 8 часа и при 5 дневна работна седмица,т.е. претендираното възнаграждение и за 215 часа,т.е. за 27 работни дни.Присъденото от ДРС възнаграждение в общ размер от 750 лв. съответства на заплащане за 134 работни часа,т.е. за 16 работни дни.При съобразяване ,че пред Районен съд Добрич е била заявена осъдителна претенция в размер на 209.97 лв.,положителния финансов ефект от воденето на делото за процесуалния представител надвишава повече три и половина пъти ,този за страната,която защитава.

Възнаграждението по чл. 38 ЗА не следва да надхвърля в такава значителна степен защитаваният интерес, тъй като ще се стигне до абсурдната ситуация, че институтът на исковата молба и завеждане на делото ще послужи като инструмент и средство за печалба при оспорване на малки интереси.

С оглед на горното ,трудът на адвоката следва да бъде възмезден с присъждане на възнаграждение по всеки един от исковете в размер от по 50 4 лв.,т.е. общо 150 лв.

Еднолично адвокатско дружество“Д. ММ.“ е регистрирано по Закона за данъка върху добавената стойност с ДДС № BG ***. Съгласно § 2а. от Наредба № 1/09.01.2004 год. за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. С решение от дата 23.10.2025 год. по дело С-744/23 год. на СЕС е дадено тълкуване на член 2, параграф 1, буква в) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност в смисъл,че процесуалното представителство на страна от адвокат представлява възмездна доставка на услуги по смисъла на тази разпоредба, когато тази доставка е извършена безплатно, но законодателството на съответната държава членка предвижда, че ако насрещната страна бъде осъдена да заплати съдебните разноски, тя се осъжда и да заплати на адвоката възнаграждение в уреден от посоченото законодателство размер.

С оглед на горното, в посочения по горе размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде включен и ДДС в размер на 20% и на адвоката присъдено възнаграждение в общ размер от 180 лв.