Определение № 157 от 23.06.2021, Апелативен съд - Бургас
- Съд
- Апелативен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 231/2021
- Вид
- Определение № 157
- Подписан
- 23.06.2021
- В сила
- 14.12.2021
- Състав
- Събина Ненкова Христова Диамандиева, Калина Стоянова Пенева, Кремена Илиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.104, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.70, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 157 гр. Бургас , 22.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Събина Н. Христова
Диамандиева
Членове:
Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20212000500231 по описа за 2021 година за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на Д. Т. Н. и Н.
Г. Н., чрез техния пълномощник адв.Д., против определение №260709/07.04.2021г. по гр.дело №417/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлено възражението им за родова неподсъдност на спора.
Иска се обезсилване на определението като недопустимо. Твърди се, че цената на исковете и размера на процесните идеалните части от имотите не са посочени от ищцата, исковата молба е нередовна, а ответниците към този момент не разполагат с възможността да възразят против цената на иска, освен чрез депозираното възражение за неподсъдност на спора.
Цената на иска недопустимо е определена от съда, тъй като не са налице предпоставките на чл.70, ал.3 ГПК.
На следващо място считат определението и за неправилно поради това, че съдът не е съобразил доводите на ответниците, че ищцата има правен интерес да иска прогласяване на нищожността или унищожаемостта на договора за издръжка и гледане само за своята 1/3 от наследството на своята майка, представляваща ¼ от процесния имот. Сочи се, че съгласно съдебната практика, производството по отношение на останалата част от имота следва да бъде прекратено като недопустимо поради липса на процесуална легитимация и забраната на чл.26, ал.2 ГПК за предявяване на чужди права.
От изложеното следва, че цената на предявения иск съобразно правния интерес на ищцата и данъчната оценка на имота възлиза на сумата от 1
10672,08 лв., не е налице изключението, предвидено в чл.104, т.3 ГПК и делото следва да бъде изпратено на районен съд като първа инстанция.
Делото е подсъдно на районен съд, дори ако бъде прието, че цената на иска е сумата, посочена в данъчната оценка за целия имот от 42 690, 70 лв.
В отговор на частната жалба, подаден от М. Т. Г., ищец по делото, се иска оставянето и без уважение като неоснователна. Оспорва твърденията за нередовност на исковата молба, като сочи, че въз основа на определение от 18.01.2021г. по делото е изпълнила указанията на съда да уточни исковите си претенции и уточненията са приети с определение от 12.03.2021г. Счита за неправилни твърденията в частната жалба, че има правен интерес да иска нищожност на процесния договор за издръжка и гледане само за ¼ от имота.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото, за да се произнесе, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежни страни, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, допустима е и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е по исковата молба на М. Т. Г. против Д. Т.
Н., Н. Г. Н. и К. Д. А. иск с правно основание чл.31, ал.2 вр. с ал.1 ЗЗД вр. с чл.42, ал.2 ЗЗД и , при условията на евентуалност – иск с правно основание чл.26, ал.2 ЗЗД за недействителност на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №146/31.07.2018г., между З. Т. Ч. и Д. Т. Н., Н. Г. Н. за прехвърляне на ¾ идеални части от недвижим имот с идентификатор *** и прилежащите му 0,79 % идеални части от общите части на сградата срещу задължение за издръжка и гледане.
С обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е оставил без уважение възражението на частните жалбоподатели за родова неподсъдност на спора. За да постанови определението, съдът е посочил, че съгласно представената по делото данъчна оценка за ¾ идеални части от имота, която възлиза на сумата от 32 018, 03 лв., на основание разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК делото е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция.
Предявените в производството искове са облигационни, нямат за предмет защита на вещни права, насочени са против прогласяване на нищожността на процесния договор в неговата цялост, поради това съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.104, т.4 ГПК вместо тази на чл.104, т.3 ГПК.
Съгласно представеното по делото удостоверение за данъчна оценка, стойността на ¾ идеални части от процесния имот, предмет на процесния договор, възлиза на сумата от 32 018, 03 лв. и на основание чл.104, т.4 ГПК 2 делото е подсъдно на окръжен съд като първа инстанция.
При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Мотивирано от изложеното, Апелативен съд - Бургас:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Д. Т. Н. и Н. Г. Н., чрез техния пълномощник адв.Д., против определение №260709/07.04.2021г. по гр.дело №417/2020г. по описа на Бургаския окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3