Решение № 249 от 08.07.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Шумен, 08.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ростислава Янк. Георгиева при участието на секретаря И.Й..Д. като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно наказателно дело № 20223630200343 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №21-0869-003625 от 16.12.2021 год. на Началник Сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д. Х. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *********, област Шумен, ************** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно В съдебно заседание същият не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на

Началник Сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага подробно съображенията си за това.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища 1 на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят Д. Х. К. на 21.11.2021 год. в гр.Шумен управлявал лек автомобил „Фолксваген Транспортер“ с ДК№ Н4338АН, като се движел по път, отворен за обществено ползване, намиращ се на територията на МБАЛ-Шумен. Около 14.07 часа на същия ден бил спрян за проверка в района на МБАЛ – Шумен, като било установено, че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е с пукнато предно обзорно стъкло в обхвата на стъклопочистващите устройства, като пукнатината пречела на видимостта, както и че дълбочината на протектора на предните гуми не е в съответствие с изискванията. След измерване с помощта на техническо средство – дълбокомер с инвентарен №D50110039 било установено, че дълбочината на рисунъка е по-малък от 1.6 мм.

По време на проверката били констатирани и други нарушения, включително и че управлявания от жалбоподателя лек автомобил е спрян от движение на 06.03.2017 год. по желание на собственика, но същите не са предмет на настоящото производство.

За описаните по-горе административни нарушения на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия АA №3625 от 21.11.2021 год.

Актосъставителят е посочил, че с горните деяния от страна на Д. Х. К. е нарушена разпоредбата на чл139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е бил подписан от нарушителя, като не е изложил възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №21-0869-003625 от 16.12.2021 год. на Началник Сектор към ОД на МВР – Шумен, сектор Пътна полиция, с което на Д. Х. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: *********, област Шумен, ************** са наложени административно наказание “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП и “глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя ОН. Н. ЮМ., на свидетелите Н. АС. Н., А.С.Д. и Г. Пл. М., от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства, както и то представения по делото снимков материал.

Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите ОН. Н. ЮМ., Н. АС. Н., А.С.Д. и Г. Пл. М., доколкото същите лично са участвали в извършената проверка на жалбоподателя, като лично са възприели поведението на водача, състоянието на автомобила и показанията им почиват на техни непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелстват. В същото време показанията им са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна 2 следното:

При така установената фактическа обстановка по отношение на описаните в наказателното постановление нарушения съдът приема, от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни, като съгласно нормата на чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1 от същия закон.

Дали една неизправност е опасна, значителна или незначителна се преценява съгласно предвидените изисквания в Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. По смисъла, вложен в част I, т.3.2, б.“б“ от Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства /Приложение №5 към Наредбата/ пукнатото предно обзорно стъкло в обхвата на стъклопочистващите устройства се явява значителна неизправност, а съгласно т.5.2.3, б.“д“ от същата Методика описаната в пункт втори от наказателното постановление неизправност, изразяваща се в дълбочина на рисунъка на предните гуми по-малка от 1.6 мм, се явява опасна неизправност.

В настоящия случай от материалите по делото се установява, че по време на извършване на проверката управлявания от жалбоподателя автомобил е бил пукнато предно обзорно стъкло, което съществено е ограничавало видимостта в обхвата на стъклопочистващите устройства, както и че дълбочината на рисунъка на гумите, измерена с техническо средство дълбокомер с инвентарен №D50110039 е била под 1.6 мм. В подкрепа на този извод са събраните в хода на производството гласни доказателства чрез разпита на свидетелите ОН. Н. ЮМ., Н. АС. Н., А.С.Д. и Г. Пл. М., които свидетелстват, че при визуалния оглед на автомобила лично са възприели констатираните неизправности.

Нарушенията са описани по ясен и категоричен начин и в акта за установяване на административно нарушение, а съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат доказателствена сила до доказване на противното.

В подкрепа на изложената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи са и представените по делото снимки, от които ясно се вижда състоянието на предното обзорно стъкло и на гумите на автомобила.

А с оглед на всичко изложено съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава и на двете нарушения, посочени в обжалваното наказателно постановление, доколкото на 21.11.2021 год. е управлявал МПС с констатирана значителна техническа неизправност – пукнато предно обзорно стъкло в обхвата на стъклопочистващите устройства и с констатирана опасна неизправност, изразяваща се в дълбочината на протектора на предните гуми, чийто рисунък, измерен с техническо средство – дълбокомер е бил под 1.66 мм. Всяко едно от описаните нарушения представлява нарушение на разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, доколкото се квалифицира като техническа неизправност по смисъла вложен в разпоредбата на чл.101, 3 ал.4 от ЗДвП, във вр. с част I, съответно т.3.2, б.“б“ /по отношение на първото нарушение/ и т.5.2.3, б.“д“ /по отношение на второто нарушение/ от Приложение №5 към Наредба №Н-32 от 16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.

Деянието е извършено с вина под формата на пряк умисъл, доколкото водачът е бил наясно, че посоченото МПС е с описаните по-горе технически неизправности и въпреки това е поел управлението над автомобила.

Съдът не кредитира изложените от страна на жалбоподателя твърдения, че доколкото е управлявал автомобила на територия обособена като двор на „МБАЛ – Шумен“ АД, която била с ограничен достъп за свободно движение, то същата не попада в обхвата на чл.2 ал.1 от ЗДвП и е налице некомпетентност на АНО, съобразно чл.2, ал.3, изр.второ от ЗДвП. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на §6, т.1 от ДР на ЗДвП - "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. В случая конкретната алея на територията, стопанисвана от „МБАЛ – Шумен“ АД освен от пешеходци се използва и от МПС. От събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установява, че достъпът на МПС е контролиран, чрез поставени бариери, но не е ограничен за частни МПС. Условията на ползването му са еднакви за всички участници в движението, поради което има характер на път, отворен за обществено ползване.

За първото от посочените в наказателното постановление нарушения административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.6, т.2 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста лева/, за лице което управлява технически неизправно пътно превозно средство при констатирани значителни неизправности.

Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената в закона санкция.

По отношение на второто от посочените в наказателното постановление нарушения административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.6, т.3 от ЗДвП предвижда наказание „глоба“ в размер на 500 /петстотин лева/, за лице което управлява технически неизправно пътно превозно средство при констатирани опасни неизправности. Съдът намира, че и по отношение и на това нарушение административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената в закона санкция.

При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът не установи наличието на твърдените от жалбоподателя процесуални нарушения. Нарушенията, както и обстоятелствата, при които същите са установени са описани пълно и ясно, както в акта за установяване на административно нарушение, така също и в издаденото въз основа на него наказателно постановление.

4

С оглед естеството на нарушението и обстоятелствата по неговото извършване не са налице условията за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Същото не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи. В същото време съдът намира, че липсват основания за квалифициране на нарушението като маловажно и с оглед данните за личността на нарушителя, които се установяват от приложената по делото Справка за нарушител от региона и от които става ясно, че същият е бил наказван многократно за различни нарушения по ЗДвП.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява правилно, законосъобразно и доказано и следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 80 лева.