Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 153 от 16.12.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 253/2025
Вид
Решение № 153
Подписан
16.12.2025
В сила
03.02.2026
Състав
КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА, КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Велико Търново, 16.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова в присъствието на прокурора А. Г. Ч. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20254000600253 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид следното:

НПК.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от Въззивното производство е образувано по жалба от адвокат И. В. от САК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата П. И. З. и по жалба от адвокат А. Б. от САК, в качеството му на упълномощен повереник на частните обвинители Г. Х. Г. и Т. Г. Л., против Присъда № 12 от 30.05.2025год., постановена по НОХД № 293/2022год. по описа на Окръжен съд-гр.Ловеч.

С обжалваната присъда подсъдимата П. И. З., с ЕГН **********, е призната за виновна в това, че на 20.04.2021 год., около 08:00 часа на ПП 1-4 (Варна - София) при км. 35+200 в землището на с. Микре, Ловешка област, при управление на МПС - л.а. марка „Ауди Q7“ с рег. № СВ 59****, собственост на М. С. Х. от гр. София, нарушила правилата за движение по пътищата - чл. 21, ал.1 от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности в км/ч за категория „В“ извън населено място - 90 км/ч“, като се движила със скорост 135 км/ч, в следствие на което по непредпазливост причинила смъртта на повече от едно лице - Х. Г. К. и Д. С. И. - двамата от гр. Ловеч, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, предл. 5-то във вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. чл.

342, ал.1, предл. 3-то във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК е осъдена на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на 1 така наложеното наказание две години лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.

С присъдата, на основание чл. 343 г от НК, на подсъдимата П. И. З. е наложено и наказание по чл. 37, т. 7 от НК- лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.

Подсъдимата П. И. З. е осъдена да заплати по сметката на РУ на МВР - Ловеч сумата от 2 370.00 лева разноски за експертизи, по сметка на Окръжен съд - Ловеч сумата от 33 646.89 лева разноски по делото, както и сумата от 10 лева за издаване на 2 броя изпълнителни листи.

С присъдата първоинстанционния съд се разпоредил и с веществените доказателства, като постановил след влизане на присъдата в сила лек автомобил „Ауди Q7", с per. № СВ 59**** на съхранение в базата на ОД МВР - Ловеч с разписка от 20.04.2021 год. да се върне на М. С. Х., ЕГН **********, а лек автомобил „Мазда 323 Ф", с рег. № OB 11****, на съхранение в базата на ОД МВР - Ловеч с разписка от 20.04.2021 год. да се върне на наследника на Х. Г. К. и Д. С. И. - Г. Х. Г., ЕГН **********.

С въззивната жалба, подадена от адвокат И. В., в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимата П. И. З., са заявени оплаквания, че присъдата на първоинстанционния съд е необоснована, постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложените наказания са явно несправедливи.

Иска се въззивният съд да отмени присъдата и да постанови нова, с която изцяло да оправдае подсъдимата П. З. по предявеното обвинение или да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане, или да измени присъдата, като намали размера на наложените наказания.

След запознаване с мотивите на първоинстанционния съд адвокат И.

В., в качеството му на защитник на подсъдимата П. И. З., подал писмено допълнение към въззивната си жалба срещу първоинстанционната присъда, в което изложил подробни допълнителни съображения в подкрепа на заявените с въззивната жалба оплаквания, че присъдата на първоинстанционния съд е необоснована, постановена в нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а наложените наказания са явно несправедливи.

Твърди се, че присъдата е постановена в нарушение на закона, тъй като същият е приложен неправилно. Твърди се, че обвинението, че подсъдимата се е движила с превишена скорост от 135 км/ч е останало недоказано по несъмнен и безспорен начин. Излага се, че по делото са изготвени и изслушани в съдебно заседание няколко автотехнически експертизи, които по отношение на скоростта на движение на управлявания от подсъдимата лек автомобил, съществено се различават. Посочва се, че първата по време автотехническа експертиза установява скорост на движение около 95 км/ч, а последната експертиза, заключението, на която е послужило като основание за изменение на обвинението, приема скорост на движение от 135 км/ч. Излага се, че различните експертизи са използвали различни методи за изчисляване на скоростта, като до момента по делото не е поставян на експертно обсъждане и не е изяснен въпросът защо се наблюдава такава огромна разлика в изчисленията за скоростта на движение на лекия автомобил „Ауди“. Твърди се, че този въпрос изисква специални знания, с каквито нито 2 съдът, нито страните разполагат. Твърди се, че различието в експертните заключения предизвиква съмнения, а тези съмнения задължително следва да се тълкуват в полза на подсъдимата, а не в полза на обвинението.

Следователно, според адвокат В., като краен експертен отговор за скоростта на движение на управлявания от подсъдимата автомобил, следва да се приеме най-благоприятния за нея вариант, а именно движение с около 95км в час.

Излага се, че няма спор, че такава скорост също е превишена по смисъла на закона, но следва да се има предвид, че според експертите, на които този въпрос изрично е поставян, ако автомобилът на подсъдимата се е движил със скорост до 105 км/ч, произшествието е щяло да бъде избегнато, тоест не е налице причинна връзка между превишената скорост от 95 км/ч и вредоносния резултат.

Твърди се, че присъдата е необоснована, тъй като изводите на първоинстанционния съд не намират опора в събраните по делото доказателства. Излага се довод, че нито едно от събраните и проверени гласни доказателства не съдържа информация за движение на автомобила на подсъдимата с приетата от съда скорост от 135 км/ч. Посочва се, че свидетелят О. А., който е единственият свидетел непосредствен очевидец на пътнотранспортното произшествие, е категоричен, че подсъдимата е управлявала автомобила в рамките на разрешената скорост от 90 км/ч, че не е предприемала аварийно спиране, че лекият автомобил „Мазда“ се появил ненадейно на пътното платно на разстояние от 30-40 м пред техния автомобил, че същият автомобил не е спирал на границата на пътното платно преди навлизането, а изскочил на пътя внезапно и подсъдимата не е имала абсолютно никакво време за реакция. Посочва се, че със същото съдържание са и обясненията на подсъдимата, която твърди, че е управлявала автомобила на автопилот със зададена скорост от 90 км/ч, че не е предприемала аварийно спиране и не е имала никакво време за реакция, тъй като другият автомобил е изскочил ненадейно на пътя и е препречил нейното движение. Излага се, че показанията на свидетеля А. и обясненията на подсъдимата косвено се потвърждават от липсата на спирачни следи на пътя, както и от показанията на свидетелите, които по време на произшествието са били в помещението на намиращата се в близост бензиностанция, които са чули звуците от удара между двата автомобила, но не са чули никакви звуци от задействани спирачки, които да указват на аварийно спиране. Твърди се, че обясненията на подсъдимата и показанията на св.А. намират своето потвърждение и във заключенията на автотехническите експертизи, които изчисляват скорост на движение на управлявания от подсъдимата лек автомобил от около 86 км/ч в момента на удара. Твърди се, че до момента по делото остава без отговор въпросът как, ако подсъдимата се е движила със скорост от 135 км/ч и не е реагирала по никакъв начин на появата на другия автомобил на пътя, така както се твърди в обвинителния акт и се поддържа в хода на съдебните прения и от държавното и от частното обвинение, как скоростта от 135 км/ч е намаляла до 86 км/ч в разстояние на няколко десетки метра, без водачът да е извършил каквито и да са действия за намаляване скоростта на движение.

Излага се, че приетата от съда скорост от 135 км/ч почива единствено на заключение изградено на изследване на видеозапис,чрез проследяване движението на лекия автомобил на нищожно кратко разстояние за нищожно кратко време, като данните са извлечени от видеозапис от камера за външно 3 наблюдение на бензиностанцията, за която е останало абсолютно неясно какви са нейните технически характеристики и дали времето на заснемане и възпроизвеждане на записа отговаря на астрономическото време. Излага се, че следва да се има предвид, че за нищожните време и разстояние отразени на видеозаписа, една дори нищожна грешка в синхронизирането би довело до огромна промяна в скоростта. Излага се, че от никъде не следва, че този експертен метод превъзхожда по своето качество методите на изследване използвани от първата по време автотехническа експертиза, която обаче установява скорост на движение около 40 км/ч по ниска от приетата от съда.

Твърди се, че по делото са допуснати и съществени процесуални нарушения. Излага се, че на първо място следва да се има предвид, че едва с мотивите към присъдата съдът е въвел в обстоятелствената част нови фактически положения, които не са описани в обвинителния акт и не се поддържат нито от държавното, нито от частното обвинение. Излага се, че в обвинителния акт изрично е посочено, страница трета, че след появата на лекия автомобил „Мазда“ на пътното платно, лекият автомобил „Ауди“, управляван от подсъдимата, е запазил своето равномерно движение и със същата скорост, с която се е движил дотогава, е ударил лекия автомобил „Мазда“, тоест в обвинителния акт не се твърди, че след появата на маздата подсъдимата е предприела аварийно спиране. Излага се, че в хода на съдебното следствие пред първата инстанция прокурорът е изменил обвинението единствено по отношение на скоростта, посочвайки скорост изводима от последната експертиза, а именно 135 км/ч, без обаче да внася изменение в останалите обстоятелства, относими към механизма на пътнотранспортното произшествие. Посочва се, че в хода на пренията прокурорът се придържа изцяло към описанието на фактическата обстановка, така както е изложено в обвинителния акт, с изключение на новоприетата от него по висока скорост, оставайки обаче на позицията, че подсъдимата не е имала никаква реакция след появата на другия лек автомобил, съответно, че не е намалявала скоростта на своя автомобил чрез аварийно спиране. Посочва се, че същата фактология се поддържа изрично и от повереника на частните обвинители, който категорично заявява в хода на пренията, че подсъдимата не е реагирала по никакъв начин на появата на другия автомобил на пътното платно. Посочва се, че именно срещу така описани обстоятелства, касаещи механизма на пътно транспортното произшествие, подсъдимата е изградила своята защита и не се е защитавала срещу обвинителни твърдения за предприето от нея аварийно спиране при възникналата опасност от появата на другия автомобил. Твърди се, че в мотивите си съдът изцяло е изменил обстоятелствата досежно механизма на пътнотранспортното произшествие, като е приел, че при движение от 135 км/ч подсъдимата след навлизането на лекия автомобил „Мазда“ на пътното платно е предприел аварийно спиране, вследствие на което скоростта на движение на лекия автомобил „Ауди“ е намаляла от 135 км/ч до 86 км/ч, при която скорост е настъпил ударът.

Възразява се, че по този начин правото на защита е съществено нарушено, тъй като съдът е изградил своите правни изводи на основата на обстоятелства, които не са описани в обвинителния акт и срещу които подсъдимата не се е защитавала. Отделно от това се излага, че първоинстанционният съд е допуснал неяснота и противоречие в мотивите си, като от една страна изрично е приел, че лекият автомобил „Мазда“ не е спирал на границата на пътното 4 платно по начин, който да го прави видим за подсъдимата при нейното приближаване към мястото на удара, а е започнал движението си към пътното платно от място невидимо за подсъдимата и по този начин се е появил ненадейно и в движение на пътя, съкращавайки времето за реакция на подсъдимата. Посочва се, че в същото време първинстанционният съд изцяло е кредитирал заключението на последната по време автотехническа експертиза, в която всички скорости за движение и всички експертни изчисления за време за реакция на водачите и предотвратимост на удара са предпоставени от твърдението на експертите, че лекият автомобил „Мазда“ за известно време е бил спрял на около метър пред границата на пътното платно и в това положение подсъдимата е могла да го забележи, което обстоятелство чувствително увеличава времето за нейна реакция. Възразява се, че от мотивите не става ясно какво точно е приел съдът и тази неяснота също обективира съществено процесуално нарушение.