Решение № 635 от 17.12.2025, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 635 гр. Търговище, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА при участието на секретаря Св. Ст. П. като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело № 20253530100477 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 327,ал.1 от ТЗ и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Стройкомерс - ТТ” ЕООД, ЕИК 125530930, гр.Търговище, представлявано от Т. Р., действащ чрез процесуален представител и съдебен адресат адв.А. Н.-ТАК твърди в исковата молба, че през 2021г. договорили с ответника ”ЕНЕРГО ИНЖЕНЕРИНГ” ООД, ЕИК 125577911, гр.Търговище, представлявано от Х. И. извършването на СМР на обект на ответника „Търговска складова база“ в ПИ *** ********** на обща стойност 17563,08лв. без ДДС, като работата била приета без възражения от възложителя с протокол за СМР от 08.11.2021г. Твърди още, че за извършените СМР издали фактура № **********/08.11.2021г. за сумата от 21075,70лв. с ДДС, след което ответникът превел част от задължението по нея, а именно сума в размер на 1440лв. Като излага, че многократно провеждали разговори с ответника за доплащане на извършената работа, но им било отказвано, ищецът приема, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на сумата от 19635,70лв. и сумата от 8105,44лв. обезщетение за забава за периода от датата на фактурата1 08.11.2012,г. до депозиране на исковата молба-27.03.2025г., претендира законната лихва и разноските по делото. В съдебно заседание претенциите се поддържат от процесуалния представител на ищеца адв.А. Н.-ТАК, кото пледира за уважаването им. Оспорва въведеното от ответника възражение за прихващане, като твърди, че вземането, с което ответникът желае да прихване задължението си към ищеца е погасено по давност, доколкото извършването на дейностите по изграждане на инсталация на обект „**********“ е извършено през 2015г. и е платено от ищеца, а претендираната от ответника допълнителна сума от 27000лв. не е била договаряна.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от ответника, действащ чрез процесуален представител адв.П. В. -ВАК, претенциите се оспорват изцяло, като неоснователни.Не се оспорва обстоятелството, че между страните е съществувал договор за СМР и е издадена процесната фактура, но се сочи, че извършеното плащане от 1440лв. представлява прихващане на насрещни вземания на страните по фактура

№1000004828/09.06.2022 г., издадена от ищеца и фактура № **********/08.11.2021 г., издадена от ответника.Сочи се още, че останалата непогасена сума по процесната фактура в размер на 19 635,70лв. е преведена на ищеца от ответника с Преводно нареждане от 19.12.2024г., но по неясни за ответника причини ищецът не приел плащането и го върнал, при което ответникът счита, че не е станал причина за завеждане на делото.Твърди и наличие на задължения на ищеца към него във връзка с договор за изграждане на термопомпена ОВК отоплителна инсталация на обект: Складова база, местност **********, които СМР били извършени от ответника; извършени били от ответника и по втори неформален договор за изработка строителномонтажни работи по част газификация на обект: Административна сграда, авторемонтна работилница с КТП и автомивка в ****************, собственост на ищеца, като по първия договор е издадена фактура № 1000000793/15.02.2024 г. за сумата 27 059,21 лв., от които 22 549,34 лв. данъчна основа и 4 509,87 лв. -ДДС, а по втория договор - фактура № 1000000792/15.02.2024 г. за сумата 4 925,35 лв., от които 4 104,45 лв. данъчна основа и 820,89 лв. -ДДС, като договорката между страните била да се извърши прихващане между дължимите от всяко от дружествата суми към другото.Поддържа, че било договорено също през м. декември 2024 г. „Енерго Инженеринг“ ООД да преведе по банков път на „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД 2 сумата от 19 635,70 лв., след което от своя страна „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД да извърши плащане по двете фактури на „Енерго Инженеринг“ ООД, но вместо да извърши плащане „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД върнал превода.С оглед на изложеното, ответникът въвежда възражение за прихващане на задължението на „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД към „Енерго Инженеринг“ ООД в размер на 31 984,56лв. срещу задължението си към „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД до размера на претендираната сума 27 741,14лв., като моли за отхвърлянето на исковете, претендира разноски.

След преценка на събраните доказателства по делото и като взе предвид исканията и възраженията на страните, съдът приема за установено следното:

Не е спорно между страните по делото, че между тях са били налице неформални търговски отношения, както и обстоятелството, че по съществувал неформален договор за извършване на СМР на обект на ответника „Търговска- складова база“, находяща се в ПИ *** по КК на **********, ищецът е извършил договорените дейности, за което е издадена фактура № **********/8.11.2021г., за сумата от 21 075,70лв ., приложена по делото, ведно с Протокол за извършени СМР от 08.11.2021г., двустранно подписан от страните.От приложената фактура №

1000000793/15.02.2024 г. за сумата 27 059,21 лв., от които 22 549,34 лв. данъчна основа и 4 509,87 лв. – ДДС се установява, че претендираните суми са за изграждане на термопомпена ОВК отоплителна инсталация на обект Складова база в м. „**********“, **********, като са приспаднати две авансово платени суми по ф-ра № 142/26.05.2014г. и ф-ра № 172/29.06.2015г.; приложена е и фактура № 1000000792/15.02.2024 г. за сумата 4 925,35 лв., от които 4 104,45 лв. данъчна основа и 820,89 лв. -ДДС, в която е посочено изграждане на площадкова газопроводна инсталация за обект на ищеца „Дестилерия за етеричномаслени и медицински култури“ УПИ LXXVII, кв.4 ПИ ***, **********.Приложени са и два бр. приложения за извършени СМР от ответника, като първото е за термопомпената инсталация на обща стойност 27059,21лв. с ДДС след приспадане на две авансови плащания от 41345лв. и 14000лв., а второто-за газопроводната инсталация на обща стойност 4925,35лв. с ДДС, подписани едностранно от ответника.От приложения кредитен превод от „Енерго Инженеринг“ ООД от 19.12.2024г. се установява, че ответникът е наредил в полза на ищеца сумата от 3

19635,70лв., като от дневно извлечение от сметката на ответника в Банка ДСК АД се установява, че ищецът „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД е върнал превода на 20.12.2024г.Приложена е и факура № 1000004828/09.06.2022г., изд. от ищеца за сумата от 10268,56лв. за извършени в обект на ответника СМР по протокол на обект Млекопреработвателно предприятие **********.От Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № РВЕ-01-32/23.06.2017г., изд. от Гл. архитект на Община Търговище се установява, че се въвежда в експлоатация строеж „Търговско-складова база“ в ПИ ***, местност „**********“ **********.

От заключението по назначената ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и безпристраство се установява, че фактура №**********/8.11.2021г., за сумата от 21 075,70лв ., е издадена за извършени СМР , за което е съставен Протокол за извършени СМР от 08.11.2021г., по която ответникът е извършил плащане на по банков път на 19.12.2024г., който превод е върнат от ищеца на 20.12.2024г., като вещото лице посочва, че при проверката при ищеца, последният е обяснил, че е върнал плащането, тъй като имали други уговорки с ответника и към момента задължението по счетоводни данни при ищеца и ответника е в размер на 19635,70лв., а обезщетението за забава върху тази сума е в размер на 8105,72лв. за периода от 08.11.2021г. до 27.03.2025г.Установено е още, че в счетоводството на ищеца няма осчетоводени СМР, извършени от ответника на обекта на ищеца.Вещото лице е установила също, че от ответника „Енерго Инженеринг“ ООД са издадени фактури на „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД фактура № 1000000793/15.02.2024 г. за сумата 27 059,21 лв., от които 22 549,34 лв. данъчна основа и 4 509,87 лв.ДДС и фактура № 1000000792/15.02.2024 г. за сумата 4 925,35 лв., от които 4 104,45 лв. данъчна основа и 820,89 лв. ДДС, които не са осчетоводени в ищцовото счетоводство, не са включени в дневниците по ДДС и ищецът не е ползвал по тях данъчен кредит.

По делото са ангажирани и гласни доказателства.Св. С. С. В., ********** на ищцовото дружество от 2008г. твърди, че изграждането на обекта на „**********“ било извършено в периода до 2017 г., защото през м.август се нанесли в офис- сградата и тя вече била изградена. Инсталацията за отопление и охлаждане в обекта била изцяло изградена преди да се нанесат, а след това от ответната фирма доста често да идвали да работят, защото през 4 зимата не топлела, пред лятото не охлаждала и имало някакви проблеми.

Твърди, че не знае дали при започване на строителната работа е представена оферта с крайна цена, като свидетелката не е не намерила такава, като има извършени две плащания през 2014 г. и през 2015 г. и в самите фактури пише изграждане на инсталация, които са плащали, и свидетелката ги завела като отоплителна инсталация в инвертарната книга, когато въвели обекта в експлоатация, т.е. юни 2017 г., като дълготраен материален актив. Твърди, че по имейл февруари 2024 г. получили фактура за „**********“, за неизвършено плащане, в която били описани предишните две плащания, като приспаднато авансово плащане. Излага, че плащането по фактурата от 2024 г. не е извършено, поради някакви недоразумения, защото трябвало да се срещнат управителите и да се разберат, тъй като в самия протокол са били и нещата, които са извършвани още през 2014г. - 2015г. Свидетелката не може да каже на какво се дължи неефективна работа на термопомпата, тъй като не е техническо лице; не знае и каква е била цялата договорена сума за изграждането на системата.Св. И. Х. Д., работещ във фирма „**********“, на която управителят на ответното дружество също е управител и същата е работила като подизпълнител на „Енерго инженеринг“ ООД. Твърди, че са работили и на обекти на „Стройкомерс-ТТ“ ЕООД - на обекта на „**********“ и на обекта на дестилерията, където е автосервиз и офиси.

Твърди още, че на обекта на „**********“ през 2015 г. се започна л монтажа на термопомпа за отопление и охлаждане, полагане на серпентина в земята и подово отопление в сградата, като системата била въведена в експлоатация и работела нормално, а проблеми в работата на тази инсталация имало при преминаване от резервно захранване към нормално захранване, тогава при включването се получил проблем с ел. платките, които изгорели, защото забравили да подвържат една нула и се повредили ел. платките, които после били сменени, като уточнява, че електрозахранването било подвързано от външна фирма, а по-късно пак имало проблем, като поради ниското напрежение, било необходимо да монтират агрегат, като отново посочва, че погрешното свързване било извършено от друга фирма. Твърди, че е работил и на другият обект, на който бил изграден газопровод за дестилерията, като свидетелят не е участвал при изграждането, участвал после, при пускането на газта и при пробите, като тази инсталация е работела нормално. Посочва още, ч е след пускане в експлоатация обекта на „**********“ освен ремонтите, 5 които правили на изгорели платки, ново строителство не са правили, а термопомпите били пуснати, като при пускането имало подвръзване на подово отопление, което е към инсталацията.Съдът, прецнявайки свидетелските показания съобр. чл. 172 от ГПК приема, че следва да кредитира показанията на свидетелите, като дадени от лица, имали трайни впечатления от отношенията на страните и дейността им, както и като отговарящи на писмените доказателства по делото.

По направено от ищцовата страна искане по чл. 176 от ГПК, управителят на ответното дружество излага, че СМР на обекта на „**********“ са започнали през 2014-2016г., но не можа да каже точно кога са завършени, като е имало оферта, която е приета от инвеститора.Относно издаването на фактурата едва през февруари 2024г. твърди, че е поради изискване за отлагане от инвеститора, с оглед наложили се ремонтни дейности през годините, които не били по вина на ответника, но ищецът настоявал, че ще плати разликата над изплатените две фактури след като приведат системата в работно действие.Обяснява още, че при самото въвеждане в експлоатация при преминаването от временно електрическо захранване към постоянно захранване имало неправилно подвръзване на инсталация от външна фирма, което довело до тотална щета на инстала ция и изгаряне и оттам започнали отлаганията за пускането на фактурата, а след това имало и проблем с централното подаване на ток, ниско напрежение, тъй като инсталацията не е предвидена да работи под 200 V.