Решение № 1156 от 16.11.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1156 гр. Перник, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20231720100386 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.

Образувано е по искова молба на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“ ЕАД срещу Г. К. Г..

В исковата молба се твърди, че на ***** между страните било сключено споразумение при условията на чл. 101 ЗЗД, с което ответникът поел като солидарен длъжник задължение на К.Г.К. за заплащане на суми, дължими от последния към застрахователното дружество по изп. дело № 1847/2017 г. на ЧСИ А.В. по изпълнителен лист от 14.07.2016 г., издаден по гр. дело № 69696/2014 г. на РС-Перник, с предмет 5000.00 лв., изплатена от застрахователя частична регресна претенция по щета за застрахователно събитие – ПТП, причинено на 28.09.2009 г. от К.К. след употреба на алкохол, натрупаната към момента на сключване на споразумението законна лихва в размер на 1961.46 лв., както и съдебни разноски в размер на 1500.00 лв. Предметът на споразумението по чл. 101 ЗЗД обхващал всички задължения по образуваното изпълнително дело – вземанията по изпълнителния лист (главница, лихви и съдебни разноски ), изтекли законни лихвиq както и всички такси и разноски към ЧСИ, с което общата сума на задължението по споразумението възлизала на 9962.24 лв., платимо на 16 месечни вноски, от които длъжникът заплатил само първата вноска в размер на 800 лв., чрез която частично било погасено вземането за присъдени съдебни разноски в общ размер от 1500 лв. За непогасения остатък ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което след указания депозирал установителен иск за вземанията си.

По изложените съображения се моли да бъде признато за установено в отношенията между страните съществуването на изискуемо вземане за сумата в размер на 9162,24 лв.

/след допуснато намаляване размера на иска от първоначално заявения размер 9162,38 лв./, от които 5000,00 лв. главница, представляваща частична регресна претенция по щета № 1

044109091000977, присъдена с Решение № 105/17.02.2016 г. по гр.д. № 6959/2014 г. на РСПерник в полза на ищеца; 700,00 лв., представляващи дължим остатък от присъдените в полза на ищеца съдебни разноски по гр.д. № 6959/2014 г. на РС-Перник в размер на 1500,00 лв.; 1961,46 лв. – законна лихва върху главницата от 5000,00 лв., присъдена по гр.д. № 6959/2014 г. на РС-Перник, считано от датата на подаване на исковата молба до сключване на споразумението от *****; 300,00 лв. – дължима на основание чл. 2, ал. 2 от Споразумението законна лихва; 1200,78 лв. – разноски по изпълнително дело № 1847/2017 г. на ЧСИ А.В.. Иска се и присъждане на законна лихва от датата на подаване на заявлението, претендират се съдебно-деловодни разноски.

Ответната страна Г. К. Г., чрез назначения особен представител адв. А. А., е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск. Развива правни съображения, досежно института на встъпване в дълг. Прави възражение за нищожност на клаузата в споразумението за заплащане на всички такси и разноски по изп. дело № 1847/2017 г. Изразено е становище за неоснователност на главния и на акцесорния иск и моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 101 ЗЗД, във вр. с чл. 411 КЗ.

Съгласно чл. 101 ЗЗД трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. Ако кредиторът е одобрил съглашението за встъпване, то не може да бъде отменено или изменено без негово съгласие.

Първоначалният длъжник и встъпилото лице отговарят към кредитора като солидарни длъжници. Независимо от това с кого е сключено съглашението, встъпилият отговаря пред кредитора солидарно с длъжника за изпълнението на задължението. При встъпването в дълг, без да се променя самото облигационно отношение, т. е. при запазване на правния характер на съществуващия дълг и неговите модалитети; на възраженията по съществуващото задължение и при запазване на неговите обезпечения и без кредиторът да загубва своя стар длъжник, към него се присъединява още един длъжник.

След като встъпването в дълг се прави с цел изпълнение на задълженията по едно съществуващо облигационно правоотношение, то това предпоставя действителност на последното. Ето защо ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване основанието, от което произтича вземането между ищеца и длъжника, в чийто дълг ответникът е встъпил; съществуването на изискуемо вземане, непогасено задължение на К.Г.К. към ищеца; договор за встъпване в дълга на К.К., сключен между кредитора /ищеца/ и третото лице /ответника/, което се твърди, че се е присъединило се към дълга; както и размера на задължението.

От представеното Споразумение от ***** за погасяване на регресно вземане по щета се установява, че ищцовото дружество и ответникът са сключили договор, по силата на който ответникът Г. К. Г. е поел задължение към ищеца да заплати разсрочено суми, дължими от сина му К.Г.К. към застрахователното дружество, във връзка с изплатено от застрахователя обезщетение по повод ПТП, причинено от К.К. след употреба на алкохол, проведено срещу К.К. исково производство и издаден изпълнителен лист. Съгласно чл. 1 и чл. 2 от Договора сумите, които Г. Г. се е задължил да заплати разсрочено на 16 равни вноски включват главница 5000 лева и законна лихва върху нея 1961,46 лева, съдебни разноски 1500 лв., законна лихва 300 лв., както и всички такси и разноски по изп.д. № 1847/2017 г. на ЧСИ А.В..

В процесния случай съдът споделя правния извод на ищеца, че процесното съглашение съставлява именно встъпване в дълга на К.К., доколкото в същото е посочено, 2 че се сключва при условията на чл. 101 ЗЗД, както и изрично в чл. 4 от Споразумението е поето задължение на взискателя да не предприема действия по принудително изпълнение срещу К.К. по образуваното изпълнително дело. В този смисъл, липсва воля първоначалният длъжник К.К. да се освободи от отговорност към кредитора (арг. чл. 102, ал. 1, изр. 2 ЗЗД), поради което и при липсата на спор между страните съдът намира, че действителната обща воля на кредитора и ответника е била насочена именно към встъпване (а не заместване) в дълга на К.К.. В този случай солидарността между първоначалния длъжник К.К. и ответника Г. Г., встъпил в неговото задължение, произтича от закона – чл. 101, изр. 3 ЗЗД.

В случая не се оспорва съществуването на главното вземане – на ищцовото дружество срещу първоначалния длъжник К.К., което се установява и от издадения след влязло в сила съдебно решение изпълнителен титул, въз основа на който срещу К.К. е образувано и изп.д. № 1847/2017 г. на ЧСИ А.В..

В тази връзка следва да бъде обсъдено правоизключващото възражение за нищожност на клаузата на чл. 2, ал. 2 от Споразумението, с която ответникът се е задължил да заплати „всички такси и разноски в изпълнението“.

Съдът намира, че клаузата е действителна, но ищецът не може да черпи права от същата в рамките на настоящото производство, като съображенията за това са следните.

Видно от удостоверението за размера на дълга, издадено от ЧСИ А.В. по изп.д. № 1847/2017 г. /л. 17/, към 02.03.2022 г. размерът на дълга на К.К. към взискателя възлиза на 10054,45 лева. Отделно се посочва, че размерът на задълженията на К.К. за такси възлиза на 966,78 лева с ДДС – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, и 234 лв. с ДДС – обикновени такси по ТТРЗЧСИ. Няма твърдения и доказателства обикновените такси да са били внесени авансово от взискателя, поради което и с оглед удостоверяването на ЧСИ А.В., в което в отделни пера е посочен дълг към взискателя и отделно – такси по ТТРЗЧСИ, съдът намира, ч е задължението за заплащане на такси по изпълнението в общ размер 1200,78 лв. е на длъжника К.К.. към съдебния изпълнител.

Процесуалните норми, предоставящи правото на частните съдебни изпълнители да събират такси за извършваните от тях дейности, се съдържат чл. 79 ГПК и чл. 78 ЗЧСИ. По въпроса за същността на таксите, събирани от ЧСИ, и конкретно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ, няма съмнение, че същата се явява възнаграждение за извършената от ЧСИ дейност, изразяваща се в събиране на паричното вземане на взискателя. Длъжникът отговаря за същите, като санкция на неизправната страна за доброволно изпълнение на признати по надлежния ред вземания, респ. по този начин е дал повод за образуване на изпълнителното производство – в този смисъл Решение № 82/08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, Решение № 266/19.12.2013 г. по гр. д. № 1427/2012 г. на ВКС.

Ето защо, при липсата на твърдения и данни взискателят да е заплатил авансово обикновените такси, вкл. с оглед съдържанието на официалното удостоверяване на ЧСИ, а и доколкото такъв правопораждащ юридически факт не се въвежда в исковата молба, а се претендират суми единствено въз основа на споразумението по чл. 101 ЗЗД, съдът намира, че таксите по изпълнението са задължение на длъжника К.К.., но не към взискателя, а към съдебния изпълнител.

При тези данни клаузата на чл. 2, ал. 2 от Споразумението, задължаваща Г. Г. да заплати „всички такси и разноски“ по изпълнението, без да е посочено на кого следва да се заплатят таксите по изпълнението, на практика не съставлява встъпване в дълга на К.К..

– същата не е постигната при условията на чл. 101 ЗЗД между Г. Г. и кредитора (ЧСИ А.В.) или с длъжника (К.К..) по вземането за такси, а е уговорка в полза на трето лице (бенефициер) между Г. Г. (промитент) с взискателя (стипулант) – чл. 22 ЗЗД.

При тези данни съдът намира за установени основанието, от което произтича вземането между ищеца и длъжника, в чийто дълг ответникът е встъпил; съществуването 3 непогасено задължение на К.Г.К. към ищеца; както и валиден договор за встъпване в дълга на К.К., сключен между кредитора и ответника, от които факти се извежда и материалната легитимация на страните по настоящите претенции досежно вземанията за главница, лихви, съдебни разноски, които К.К. е бил осъден да заплати в полза на ищцовото застрахователно дружество.

По изложените съображения обаче, при липса на посочване в клаузата на чл. 2, ал. 2, че таксите по изпълнението следва да се платят на ищеца, както и и при липса на твърдения ищецът да е бил овластен от ЧСИ А.В. да получи изпълнение на вземането й за такси, съдът намира, че същият не е материално легитимиран по претенцията за присъждане на такси по изп.д. № 1847/2017 г., поради което искът за сумата от 1200,78 лева следва да бъде отхвърлен.

Доколкото е установено основанието, от което произтичат останалите вземания, присъдени със съдебното решение, следва да бъде обсъден и въпросът за размера на иска.

Видно от споразумението, при неговото подписване е била платена сумата от 800 лв., представляваща част от вземането за съдебни разноски в общ размер на 1500 лв., което се изяснява и от приложеното платежно нареждане, признанието на ищеца и ССчЕ. По този начин съгласно заключението на в.л., към момента на споразумението – *****, размерът на дълга е възлизал на 7632,27 лева, от които 5000 лв. главница, 1932,27 лв. лихва и 700 лв. разноски (след извършеното плащане на 800 лв.).

От удостоверението на ЧСИ А.В., както и от ССчЕ се изяснява, че след образуване на изп.д. № 14.08.2017 г. от 14.08.2017 г., са били начислени такси към ЧСИ в общ размер 1200,78 лева, от които 966,78 лв. с ДДС – такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, и 234,00 лв. с ДДС обикновени такси. Налице е частично плащане по изпълнителното дело в размер на 164,02 лева, преведени към взискателя и са отразени като суми, платени по изпълнителния лист. В обобщение, налице е плащане в глобален размер 964,02 лева (800 лв., платени към момента на споразумението + 164,02 лева, частично плащане, отнесено като плащане по ИЛ, съгласно ССчЕ), което е отнесено за погасяване на разноските по изпълнителния лист, видно от таблицата на вещото лице – общо 2700,78 лева, от които съдебни разноски 1500 лв. и разноски към ЧСИ за такси 1200,78 лева, като по този начин след частичното плащане 964,02 лв. остатъкът от всички дължими разноски според вещото възлиза на 1736,76 лева.