Решение № 320 от 19.07.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. гр.Несебър, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20222150101250 по описа за 2022 година

Производството е образувано по повод искова молба вх. № 9862/07.11.2022 г., уточнена с молба вх. № 4081/26.04.2023 г. и молба вх. № 10564/28.11.2022 г., от „Я.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ***, комплекс „Я.“, сграда „Д“, партер, представлявано от членовете на СД – С.К.Х. и Д. Г.ев Б., против „К.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. Г., ул. „Л. К.“ № ***, представлявано от управителя Р.Х.Х., с която се иска осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които препятства упражняването на правото на собственост на ищеца, като премахне и преустанови разполагането на движими вещи и изгражда навеси и прегради в поземлен имот с ид. № ***, пред и около търговски обект – кафе, с ид. № ***.***. Претендират се съдебни разноски.

Сочи се, че ищецът е едноличен собственик на ПИ ид. № ***, в който бил изграден ваканционен комплекс, състоящ се от седем сгради. На 18.09.2006 г., ищецът продал на ответника търговски обект – кафе с ид. № ***.***, с площ от 161,10 кв.м., находящ се в партера на сграда „Г“, в.к. „Я.“ – к.к. Сл.бряг. Въпреки, че архитектурният проект на комплекса не предвиждал разполагане на външни маси и други движими вещи, а ответникът не притежава собственост в терена, в който е построен собствения му обект, последният ползвал част от него – пред обекта си, заключена между фасадата на сградата и имотната граница, в която разполагал различен брой маси, кашпи, изградил навеси, прегради и др. Ответникът осъществявал описаните действия в периода м.май-м.октомври, с оглед сезонния характер на собствения му обект, като демонстрирал устойчиво поведение в продължение на години. Правото на собственост на ищеца било нарушавано във времето с два вида действия – временно изнасяне на движими вещи /маси, столове, кашпи и др./ в периода м.май-м.октомври и целогодишно поставяне на дървени прегради, маскировъчни платнища и заграждения. Ищецът заявява, че е провел множество разговори с ответника с искане да прекрати неоснователното ползване на терена, включително му отправил нотариална покана, връчена на 01.08.2022 г., но без резултат. Предвид 1 изложеното, за ищецът възникнал интерес от защита на собственическите си права по съдебен ред.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявеният иск и моли съда да го уважи, като постанови неприсъствено решение, с което да осъди ответното дружество да преустанови действията по разполагане на движими вещи в собствения на ищеца терен, като премахне посочените в уточняващата молба вещи. Претендира съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно уведомен при приложение на фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК, не се явява и не изпраща представител, като липсва и искане за разглеждане на делото в отсъствие на такъв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

В съдебно заседание, ищецът пледира за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК, ако ответникът не е представил отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, респ. негов представител, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане на другата страна съдът може да постанови неприсъствено решение. Тези последици са редовно указани на ответника с разпореждане № 3280/29.11.2022 г. на съда, което видно от доказателствата по делото – съдебни съобщения и призовки /л. 36 и л. 40-41 от делото/ е редовно връчено на страната, на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК – със залепване на уведомление и при наличие на предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Същевременно, ответникът – търговско дружество е редовно призован за проведеното по делото съдебно заседание с връчване на определение № 692/08.06.2023 г. при условията на законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от ГПК – на 30.06.2023 г. /видно от призовка – л. 46 от делото/.

Ответникът в настоящото производство е юридическо лице –търговско дружество и правилата за връчване на съобщения и призовки са уредени в нормата на чл. 50 от ГПК, съгласно която връчването на търговци и юридически лица, които са вписани в съответния регистър, се извършва в канцелариите им на последния посочен в съответния регистър адрес на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. Съгласно чл. 50, ал. 1 от ГПК мястото на връчване е последният посочен в съответния регистър адрес. Ако лицето е напуснало адреса и в регистъра не е вписан нов адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени /чл.

50, ал. 2 от ГПК/.

В настоящия случай преписът от исковата молба е изпратен на адрес, който съвпада с вписания адрес на управление на дружеството по партидата на същото, водена в Търговския регистър. Този адрес на управление е вписан още на 17.11.2010 г. и не е променян до настоящия момент, което се установява въз основа на извършена от съда служебна проверка. Изпратеното от НРС съобщение с препис от исковата молба и разпореждане на съда е върнато в цялост с отбелязване от длъжностното лице по призоваване, че е посетило адреса на 27.03.2023 г., но не е намерило търсената фирма, нито лице с имената на управителя . Връчителят е събрал данни от индивидуализиран съсед, че на адреса за връчване няма фирма, а управителят го е напуснал преди повече от 5 години. Въз основа на съдебни указания от 03.04.2023 г., връчителят е залепил 2 уведомление на адреса по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК, като е събрал допълнителни данни при посещение от 12.04.2023 г., а именно – на адреса няма обозначителна табела на ответното дружество с наименование на фирма и управител, работно време, телефон или работници, точният адрес е необитаем апартамент, при многократно позвъняване на който никой не е откликнал.

Съгласно непротиворечивата съдебна практика, формирана относно предпоставките, при които се прилага законовата фикция на чл. 50, ал. 2 от ГПК, за да се приеме, че страната е уведомена за действията, които съдът и е указал да извърши, намерила израз в решение № 546 от 13.01.2012 г. на ВКС, IV ГО, по гр. д. № 508/2011 г., решение № 279 от 24.01.2015г. на ВКС, III ГО по гр. д. № 2769/2014 г. , определение № 706 от 21.10.2013 г. на ВКС, I ТО, определение № № 270 от 25.06.2018г. по ч.гр..д.

№ 1439/2018г. на ВКС и др., е прието, че когато връчителят посещава адреса на търговското дружество той следва да установи има ли там фирмена табела или наименование на ЮЛ, а aко не намери такива - да положи усилия да събере сведения познат ли е на това място такъв търговец с такава фирма, пребивавали ли са негови представители или служители на това място и по възможност кога, като събраните сведения следва да отрази в разписката към съобщението, освен констатиците, че лицето е посетено на адреса, но не е намерено.

В решение № 546 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 508/2011 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 279 от 24.01.2015г. по гр.д. № 2769/2014г. на ВКС, ІІІ ГО е прието, че за да бъде надлежно осъществено връчване на търговец по реда н а чл. 50, ал. 2 от ГПК, чрез прилагане на съобщението към делото, то търговецът следва да е напуснал адреса, вписан в търговския регистър без да впише новия си адрес. За да се удостоверени обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни, дали търговецът е пребивавал на адреса.

При посочените констатации и съобразявайки изложената съдебна практика на върховната инстанция, съдът приложи съдебните книжа, ведно с разпореждане № 3280/29.11.2022 г., като редовно връчени на длъжника по реда на чл. 50, ал. 4 от ГПК с цел предоставяне на по-голям срок на ответника за депозиране на отговор по реда на чл. 131, от ГПК, въпреки наличието на предпоставките за връчване по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК.

При същите съображения и съгласно констатации на връчителя от 30.06.2023 г, съдът счете ответника за редовно призован за съдебно заседание при приложение на фикцията по чл. 50, ал. 2 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание, и предявеният иск е вероятно основателен с оглед на посочените обстоятелства и представените доказателства.

От представените по делото доказателства е видно, че ответникът е придобил от ищеца правото на строеж по отношение на самостоятелен обект в сграда – кафе в партерния етаж на Секция Г, с площ от 161,10 кв.м., ведно със съответни ид.части от общите части на бъдещата сграда, предвидена за застрояване в УПИ I в кв. 13 по плана на к.к. Слънчев бряг – изток, гр. Несебър /л. 11-12 от делото/. Същевременно се установява, че собственик на земята /УПИ I в кв. 13 по плана на к.к. Слънчев бряг – изток, гр. Несебър - ПИ с ид. № ***/, в която е предвидено застрояването е ищцовото 3 дружество /л. 7, л. 9-10 от делото/. От архитектурен проект за разпределението на партера на Секция Г се установява предвиждането за разположение на собствения на ответника обект /л. 8 от делото/. Ангажирани са писмени доказателства за реализацията на строителството, в съответствие с предвижданията – разрешение за строеж, удостоверение за въвеждане в експлоатация на в.к. „Я.“, жилищна сграда „Г“, както и кадастрална скица на поземления имот и съществуващите в него сгради.

Представените от ищеца писмени доказателства не са оспорени, не са въведени насрещни възражения от ответника. Чрез оглед по делото са приобщени и снимки, предявени на разпитан от съда свидетел, който заявява, че собственият на ответника търговски обект функционира към датата на даване ход на съдебните прения, а снимковият материал се отнася за разположени около него движими вещи, поставени в поземления имот, собственост на ищеца, които са налични към датата на заседанието.

От представените от ищеца и неоспорени от ответника писмени доказателства може да се направи обоснован извод за вероятната основателност на предявения осъдителен иск за осъждане на ответника да преустанови неоснователните си действия, с които препятства упражняването на правото на собственост на ищеца – сезонно поставяне на движими вещи /маси, клиентски столове и пейки, кашпи, саксии и помощен сервитьорски шкаф/ и да премахне движими вещи с траен характер /4 броя дървени прегради, преградна стена от папур и завеса от маскировъчен камуфлажен материал, поставени в ПИ с ид. № *** – пред и около търговски обект – кафе с ид. № ***.*** с площ от 161,10 кв.м., находящ се в партерния етаж на сграда „Г“ във в.к. „Я.“ – к.к. Слънчев бряг, гр. Несебър.

С оглед установената вероятна основателност на иска и тъй като ответникът не е представил отговор на исковата молба и същият не се е явил в съдебното заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като е бил уведомен за последиците от непредставяне на отговор и неявяване по делото, съдът намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото, като предявеният иск следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по същество.