Решение № 6093 от 29.11.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6093 гр. София, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петър Милев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20231100510546 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Б. Ф. Д. по изпълнително дело № 20238490400698 по описа на ЧСИ А.П. срещу Разпореждане от 04.09.2023 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да измени постановление по разноските в изпълнението.

Жалбоподателят поддържа, че поддържа доводите, с които е изложила във възражение вх. № 8544/04.09.2023 г. при ЧСИ А.П., като оспорва резолюцията, с която е оставено без уважение. Посочва, че е внесла таксата от 199 лева, довнесла и 25 лева за частна жалба и 48 лева за администриране. Поддържа, че е подала ключ от имота и няма извършвани други допълнителни действия по делото освен образуване на делото и уведомяване по телефон. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Във възражение вх. № 8544/04.09.2023 г., към което жалбата препраща, жалбоподателката поддържа, че претендираното адвокатско възнаграждение над сумата на 200 лева не следва да бъде присъждано, тъй като не са извършвани процесуални действия и доброволно е предала ключа от имота.

Взискателят в производството И.П.П. не е направил възражение срещу жалбата в законоустановения срок.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител А.П. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за неоснователност на подадената жалба.

1

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително изпълнително дело № 20238490400698 по описа на ЧСИ А.П. е образувано по молба от И.П.П. от 22.08.2023 г., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 11.07.2023 г. по гр.д. № 7735/2015 г. по описа на СГС, I15 състав, с който Б. Ф. Д. е осъдена да предаде на В.П.М. и Б.П.М. владението върху недвижим имот – 1/2 идеална част от апартамент, находящ се в гр. София, бул.

*******, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.

С Договори за продажба на наследство от 10.08.2023 г. В.П.М. и Б.П.М. са прехвърлили на И.П.П. наследството, оставено им от баща им П.И.М..

Към молбата е представен Договор за правна защита и съдействие от 24.08.2023 г., с който взискателят и адвокат М.Й.Т. са уговорили адвокатско възнаграждение за образуване в размер на 1000 лева, която е платена към датата на сключване на договора.

С Постановление от 23.08.2023 г. по изпълнително дело № 20238490400698 съдебният изпълнител А.П. е приел като разноски за изпълнението сумата от 1000 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за образуване и водене на изпълнително производство.

В Поканата за доброволно изпълнение до длъжника е посочено, че длъжникът има задължение от 1000 лева – адвокатско възнаграждение, като е връчена на 23.08.2023 г. На 04.09.2023 г. Б. Ф. Д. е подала възражение срещу определените разноски, като с обжалваното Разпореждане е оставено без уважение за намаляване на адвокатското възнаграждение.

На 04.09.2023 г. Б. Ф. Д. е предала доброволно ключове за апартамента, върху чиято 1/2 идеална част е следвало да предаде въз основа на издадения изпълнителен лист.

Съдът намира от правна страна следното:

В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение.

Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.

Предмет на обжалване в настоящото производство е актът на частния съдебен изпълнител – Разпореждане от 04.09.2023 г. по изпълнително дело № 20238490400698 2 по описа на ЧСИ А.П.. Жалбата е подадена в срок и в определената от закона форма, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени от него и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява, че уговореното адвокатско възнаграждение е внесено изцяло и в брой.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото, то може да бъде присъдено в по-нисък размер по искане на другата страна, но не по малко от определения в чл. 36 от Закона за адвокатурата размер. В чл. 10, ал.

1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. В представения договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че възнаграждението е уговорено само за образуване на изпълнително дело, а не и за процесуално представителство за извършване на други действие.

В конкретния случай, длъжникът е изпълнил задължението си в срока за доброволно изпълнение, поради което и възнаграждение за процесуално представителство, различно от това определено за образуване на изпълнителното дело не е дължимо. Следователно адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до размер от 200 лева.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я по жалба, подадена от Б. Ф. Д. по изпълнително дело № 20238490400698 по описа на ЧСИ А.П. срещу Разпореждане от 04.09.2023 г. на частен съдебен изпълнител, с което е отказал да измени постановление по разноските в изпълнението в частта над сумата от 200 лева – адвокатско възнаграждение и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК адвокатско възнаграждение, уговорено и заплатено по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 24.08.2023 г. между взискателя И.П.П. и адвокат М.Й.Т. до размер от 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4