Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 82493 от 07.09.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Частно гражданско дело 41234/2022
Вид
Разпореждане № 82493
Подписан
07.09.2022
Състав
МАРИЯ СТАНЧЕВА ДИМИТРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 411, ал. 2, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3, изр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 82493 гр. София, 07.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: М.С.Д. като разгледа докладваното от М.С.Д. Частно гражданско дело № 20221110141234 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по подадено Заявление вх. № ......./29.07.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу В. ВЛ. В..

Претендира се вземане в размер на 173,83 лева – главница по Договор за паричен заем № ......... от 30.09.2020 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението – 29.07.2022 г. до изплащането на вземането, 12,17 лева – обезщетение за забава за периода от 01.01.2021 г. до 01.07.2022 г., 41,55 лева – неустойка за забава начислена еднократно на 01.02.2022 г.

Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:

Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

Настоящият съдебен състав счита, че задължението за заплащане на неустойка за забава се поражда от неизпълнението на главните задължения на кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно с възнаградителната лихва. С оглед посочената обусловеност на задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова за неустойка, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи срочното изпълнение на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети вредите от тяхното неизпълнение. Т.е. на практика е уговорена неустойка за забавено изпълнение. В случая е налице заобикаляне на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, каквато се претендира в настоящия случай.

Съдът съобрази, че за клаузи в договора за потребителски кредит, с които се предвиждат гореописаните неустойки за неизпълнение на различни главни 1 или акцесорни задължения по договора за кредит, съществува обоснована вероятност, че са неравноправни и имат за цел единствено да заобикалят императивните разпоредби на чл. 19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК. Този извод се налага предвид константната съдебна практика на съдилищата по тези каузи, формирана както в исковото така и в заповедното производство. При съобразяване характера на правоотношението и вида на клаузите, съдът приема, че съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което с оглед осигуряване ефективната защита на потребителя и спазване на основния принцип в гражданския процес за тези вземания заповед за изпълнение не следва да се издава. В тази връзка следва да се съобрази Решение от 20.09.2018 г. по дело C-448/17 на СЕС.

По тази причина вземанията, произтичащи от такива клаузи не могат да се отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда на заповедното производно.

Заявителят може да обжалва настоящото разпореждане или да предяви иск за вземането си, въпреки че съдът е отказал да издаде заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявление вх. № ......./29.07.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „фирма” ООД срещу В. ВЛ. В. ПО ОТНОШЕНИЕ НА сумата 41,55 лева – неустойка за забава начислена еднократно на 01.02.2022 г. по Договор за паричен заем № ......... от 30.09.2020 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от получаване на препис от заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2