Решение № 54 от 12.05.2026, Районен съд - Панагюрище

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Панагюрище, 12.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Г. Татарева Кръстева при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско дело № 20255230100720 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл.79 ЗЗД, 86 ЗЗД Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 във връзка с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД предявени “АПС Бета България” ЕООД срещу П. В.а Б. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1278,23 евро (2500 лв.), представляващи непогасена главница по договор за потребителски кредит № 1097543 от 25.06.2018 г. сключен между ответника и “Кредисимо” ЕАД, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 10.06.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 301,78 евро (590,24 лв.) - договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 30.06.2020 г., 868,78 евро (1698,18 лева) - мораторна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 31.05.2025г., който договор за кредит е обезпечен с договор за предоставяне на поръчителство сключен между “Ай тръст” ЕООД и П. Б., които суми са прехвърлени на ищеца на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. сключен между ищеца и “Ай тръст” ЕООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 563/2025 г. по описа на Районен съд - Панагюрище.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Между ответникът и “Кредисимо” EАД е сключен Договор за потребителски кредит № 1097543 на 25.06.2018 г. по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.

Договорът е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние. При сключването на процесния договор на 1 ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние едно или повече. В случай, че се приеме, че договорите не е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, то се моли да приеме, че Договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума. Договорът за потребителски кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /предишно наименование: Закон за електронния документ и електронния подпис/, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние и приложимото законодателство. Излага се, че при сключване на процесния договор за спазени нормите на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. подробно е разяснена процедурата, по която е сключен договора. Излага се, че съобразно процесния договор за потребителски кредит № 1097543 на 25.06.2018 г. ответникът е получил сумата от 2500 лв., със задължение да я върне на 24 броя вноски по 128.76 лева в срок до 30.06.2020 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Приложение №

1 към Договор за потребителски кредит, съдържащ Погасителен план, неразделна част от Договора за кредит. Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

Задължението по договора се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД. Излага се, че в съдебната практика е прието, че при разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Сочи се, че в Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит, страните са се съгласили, че при забавяне на плащането на погасителна вноска Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски за извънсъдебното и/или съдебно събиране на вземането, направени от „Кредисимо“ ЕАД, като в Раздел VI, чл. 8 и Раздел Х, чл. 5 oт ОУ страните са постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски, свързани с неизпълнението му. В Раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя /“ОУ“/, неразделна част от Договора за кредит страните се съгласили, че Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска. В Раздел VI, чл. 7 oт ОУ, 2 неразделна част от Договора за кредит страните постигнали съгласие Длъжникът да заплаща всички разноски свързани с неизпълнението му. В Раздел VIII, чл. 2.6 oт ОУ било уговорено правомощие на Кредисимо да уведомява Длъжника за забавата му чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и стикери. Излага се, че на 25.06.2018, ответникът е сключил Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството “Ай Тръст” ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство. На 25.06.2018 година “Ай Тръст” ЕООД и “Кредисимо” ЕАД са сключили договор за поръчителство, по силата на който “Ай Тръст” ЕООД се е задължило спрямо “Кредисимо” ЕАД за всички задължения на П. В. Б., по Договора за кредит. Сочи се, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит, поради което “Кредисимо “ ЕАД е поканило “Ай Тръст” ЕООД да заплати всички изискуеми задължения на П. В. Б. по Договора за кредит на 18.02.2021 г. , за което в изпълнение на уговореното в чл. 3, ал. 2 от Договора за предоставяне на поръчителство “Ай Тръст” ЕООД е изпратило уведомление до Длъжника на 18.02.2021 г., в което е посочило всички дължими суми и предстоящо плащане от “Ай Тръст” ЕООД, като на 23.02.2021 г. “Ай Тръст” ЕООД е погасило дължимите от П. В. Б. суми както следва: 2500 лeвa - главница по Договор за кредит; 590.24 лeвa - договорна лихва за период 25.06.2018 г до 30.06.2020 година и 1759.7 лeвa - обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава. С извършване на посоченото плащане „Ай Тръст“ ЕООД, в качеството си на изпълнил задължението поръчител, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. На 23.02.2021 г. Ай Тръст е уведомило по електронна поща Длъжника за извършеното плащане съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на Ай Тръст в правата на кредитора Кредисимо, както и за задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство в размер на 3119.28 лева, ведно със сумата от 495.59 лева, представляваща обезщетение за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на поръчителство. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД, като цедент е прехвърлило своите вземания към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 към дата 18.02.2021 г., неразделна част от договора. Длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща, като в евентуалност се моли да се приеме, че ответникът е уведомен с връчване на исковата молба за отговор.

Излага се, че размерът на лихвите е съобразен със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Твърди се, че ищецът е входира заявление по чл. 410 ГПК, по което производство е ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК, което поражда правен интерес за ищеца от предявяване на настоящата искова претенция. Предвид всичко изложено се моли за уважаване на исковите претенции. Претендират се разноски.

3

Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията в законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е подал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 414 ГПК е подал възражение като е посочил, че не дължи изпълнение поради изтичане на давностния срок.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд-Панагюрище е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр, с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД

Предявените искове са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя – ищец на 13.08.2025 г., а исковата молба е подадена на 15.08.2025 г. от заявителя по заповедното производство.

Между страните не е спорно, а и се установява от приложения по делото договор за предоставяне на потребителки кредит № 1 1097543 от 25.06.2018 г. сключен между “Кредисимо” ЕАД и П. Б., че между тях е сключен договор за заем, по силата на който заемодателят “Кредисимо” ЕАД се е задължил да предаде в собствеността на заемателя под формата на потребителски кредит сума в размер на 2500 лв., а заемателят се е задължил да я върне на 24 месечни вноски, заплащайки лихвен процент в размер на 21,24% и ГПР в размер на 50,00 %, като е посочено, че общата дължима сума Кредита е в размер на 3090,24 лева. В чл. 4.1 от договора за паричен заем е посочено, че договорът се обезпечава с банкова гаранция или договор за поръчителство с одобрено от заемодателя юридическо лице.

От представен и приет като доказателство по делото договор за предоставяне на поръчителство от 25.06.2018 г. сключен между “Ай тръст” ЕООД и П. Б. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на което търговското дружество се е задължило да сключи договор за поръчителство с “Кредисимо”ЕАД, за което П. Б. е поел задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 3095,52 лева, което е платимо на 24 месечни вноски с падеж дата, на която се дължи заплащане на анюитетните вноски по договора за кредит. В чл. 8, ал. 4 от договора е уговорено възнаграждението по договора за поръчителство да се заплаща по сметка на кредитодателя “Кредисимо” ЕАД, по която сметка се дължи заплащане и на сумите по договора за кредит.

По делото е допусната и приетата съдебно-счетоводна експертиза без възражения на страните, от която се установява, че в ГПР не е включена възнаграждението за предоставяне на поръчителство, но случай, че в ГПР се включи таксата за предоставяне на гаранция, то ГПР ще бъде в размер на 183,06 %. Вещото лице е посочило, че от кредитополучателя - П. Б.е не е правил плащания за погасяване на задълженията по процесния договор.

Ценена съобразно разпоредбата на чл. 202 ГПК съдът изцяло дава вяра на съдебно-счетоводната експертиза, доколкото с нея е даден обоснован отговор 4 на всички поставени по делото въпроси.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

От данните по делото се установява, че между „Кредисимо" ЕАД и П. Б. е сключен договор за кредит от 25.06.2018 г., по силата, на който търговското дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 2500 лв. Уговорен е между страните фиксиран лихвен процент и годишен процент на разходи.