Решение № 186 от 11.08.2023, Районен съд - Исперих

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Исперих, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. САПУНДЖИЕВА като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20223310100653 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.45 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба вх.№ 3607/15.11.2022г. от Е. А. А., ЕГН – ********** от село Т., община И., област Р., ул.“А. С.“ №.., чрез адв. С. Д. от АК-Р. против С. К. К., ЕГН ********** от село К. община И., област Р., ул.“М.“ № .. с която моли съда да осъди ответницата да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в множество силни болки, страдания, стрес, уплаха и неудобство от външния й вид и унижение вследствие на нанесените й увреждания – рана в областта на лявата ушна мида, рана по вътрешната част на устните вляво, два хематома и палпаторна болка на дясното бедро, две линеарни охлузвания в областта на лявата предмишница и кръвотечение на лявото ухо и уста, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота, получени при нанасяне на лека телесна повреда на 20.09.2021 г. в гр.Исперих, обл.Разград, в сградата на ФСМП-И. към ЦСМП-Р. в качеството й на медицински специалист – медицински фелдшер при изпълнение на службата в общ размер на 10000.00 лв., както и направените по делото разноски.

В исковата молба ищцата разказва, че работи в Център за спешна медицинска помощ град Р. на длъжността медицински фелдшер. На 20.09.2021 година по време на работа в сградата на ФСМП-И. била приета възрастна жена в тежко състояние с Ковид 19. Около 13 ч. се позвънило на вратата, влязла ответницата, оплакала се от силни болки в корема и поискала да седне на количка. Ищцата обяснила, че количката не е дезинфекцирана и е опасно да седне на нея, тъй като преди това се е ползвала от заразената жена.

Казала й да изчака навън, защото в стаята на кушетката лежала болната жена.

1

Но въпреки това ответницата влязла в помещението, ударила с ръка ищцата по лявата страна на лицето, като вследствие на този удар ищцата политнала към стената и си ударила главата. След това ответницата блъснала много силно бюрото, което нанесло удар в дясното бедро на ищцата. От устата и ухото й започнала да тече кръв. През цялото време ответницата викала, крещяла, заплашвала ищцата, псувала я и обиждала. Ищцата и колета й отишли в съседната стая и оттам се обадили в полицията. През това време ответницата се върнала, отворила вратата на спешното отделение и с нея влязла още една жена. Насочили се към ищцата и отново се опитали да я нападнат, но им попречило оборудването в стаята. След това, продължавайки да викат и крещят, излезли на паркинга. Вследствие на нанесените удари ищцата била получила рана в областта на лявата ушна мида, рана по вътрешната част на устните вляво, 2 хематом и палпаторна болка на дясното бедро, две линеарни охлузвания в областта на лявата предмишница и кръвотечение на лявото ухо и уста, обуславящи временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Ищцата Е. А. твърди, че вследствие на нанесения побой получила множество болки, страдания и стрес, чувствала се унижена и неоценена. По това време пандемията била в своя разгар, смъртността изключително висока. Изпитвала срам от колегите да ходи по коридорите на спешното отделение синя, подута и набита. За случая било образувано НОХД №154/2022 година по описа на Районен съд гр.И., което е приключило със споразумение, като ответницата се е признала за виновна в това, че на 20.09.2021 година е извършила престъпление по чл.131, ал.2, предл.11, т.3 във вр. чл.130, ал.1 НК, за което се е съгласила да й бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66, ал.1 НК.

По доказателствата ищцата моли да се допуснат двама свидетели в режим на довеждане за установяване на последиците от нанесения й побой, продължителността на оздравителния период, множеството болки и страдания, стрес, уплаха и унижение и неудобството от външния й вид. При оспорване на претенцията от ответницата, ищцата щяла да направи допълнителни доказателствени искания. Моли да бъде приложено служебно НОХД 154/2022 година по описа на РС-И..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата С.

К. К. чрез адв. Е. К. от АК-С., с който моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен и недоказан или да го уважи частично, като определи обезщетение за причинени неимуществени вреди в съответствие със справедливостта и добрите нрави в обществото, като се отчете и съвината на ищцата. Претендира направените по делото разноски.

По допустимостта и основателността на иска счита същия за допустим, но неоснователен. Освен това счита, че претенцията е изключително завишена. Заявява, че наред с останалите задължителни реквизити от съдържанието на исковата молба, ГПК предписва изискване за посочване и представяне на всички доказателства, с които ищецът разполага, а в конкретния случай не били приложени никакви доказателства към исковата молба и за ищеца била преклудирана тази възможност. Заявява, че описаните в исковата молба обстоятелства и твърдения се основават на НОХД № 154/2022 година по описа на РС-И.. Но за да възникне обезщетителната 2 отговорност на едно лице на деликтно основание, следвало да се установи в процеса осъществяването на елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Размерът на обезщетението следвало да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД –по справедливост, както и че при определяне размера на претърпените неимуществени вреди следа да се има предвид и личния характер на тази претенция, свързано пряко с изживяванията и личността на този, който понася вредите. Заявява, че предявеният иск за неимуществени вреди е допустим, но претендирания размер на обезщетението от 10 000,00 лева – изключително завишен и не отговарял на действително претърпените болки и страдания, както и на трайно установената практика за този вид увреждания. Прави възражение за съпричиняване от увреденото лице.

Твърди, че по отношение на съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД вредата в частта, за която е спомогнало и поведението на пострадалия, не е вреда, причинена пряко и непосредствено от деликвента, поради което следващото се обезщетение за увредения следвало да бъде намалено, защото той независимо виновно или не с поведението си е допринесъл за противоправния резултат, какъвто бил конкретния случай. Заявява, че ищцата е реагирала срещу нея, тъй като е ромка. Същевременно ответницата имала много силни болки, не можела да стои и поведението в спешното отделение спрямо нея й се отразило изключително негативно. Също така твърди, че описаната в исковата молба фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава. Не отговаряло на твърденията описаното в исковата молба, че е имало заразно болна и не е била дезинфекцирана количката.

По доказателствата моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане за установяване поведението на ищцата преди инцидента, както за установяване действителните претърпени от нея болки и страдания.

Моли да бъде изискана справка за лицата, които на инкриминираната дата са посетили спешния кабинет в посочения в исковата молба час.

В съдебно заседание ищцата чрез своя процесуален представител адвокат С. Д. поддържа предяваният иск и моли същият да бъде уважен в цялост.

В съдебно заседание ответницата не се явява. Процесуалният представител на С. К. адвокат Е. К. оспорва исковата молба по размер. Моли същият да бъде редуциран.

Съдът, след като се запозна с представените по делото гласни и писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка :

Ищцата работела като медицински фелдшер във ФСМП град И., като на 20.09.2021г. била на работа дневна смяна. Около обяд на работното място на А. била докарана пациентка болна от Ковид 19 в тежко състояние, на която А. започнала да подава кислород. Малко по-късно във филиала за спешна помощ дошла ответницата и поискала да бъде прегледана. Първо седнала на недезинфекцирана болнична количка въпреки, че ищцата я предупредила, че малко преди това количката е била ползвана от Ковид болен пациент. При влизането в кабинета за спешна помощ на возейки се на въпросната количка К. обяснила на доктор Е. В., че има болки в корема, иска да бъде прегледана, неин личен лекар е доктор Б. но я лекувал доктор Б. Ш. от село С., като във връзка с назначено от последния лечение пациентката имала поставен абокат.

Докато ответницата разговаряла с доктор Величков, ищцата отишла зад бюрото си в стаята. Тогава К. станала от количката последвала я и до бюрото 3 я ударила с ръка по лявата страна на лицето. От удара Е. А. залитнала назад, ударила си главата в стената, от устата и ухото и потекла кръв. К. продължила да напада медицинският фелдшер, като блъснала с ръце бюрото към А. и така и нанесла удар по дясното бедро. Ищцата и доктор В. успели да отидат в съседно помещение от където се обадили за помощ в полицейското управление в град И.. Междувременно С. К. отворила вратата на Спешното отделение, оттам влязла майка и и двете отново се опитали да се саморазправят физически с ищцата, но ги разделяла маса. С цел отвличане на вниманието Е. А. хвърлила по насрещната стена една порцеланова чиния.

След като не успели да хванат А., ответницата и майка и излезли от ЦСМП, отишли на паркинга пред болницата, където продължили да крещят. Там били установени от служители на Районно управление – И.. Същият ден пострадалата Е. А. била прегледана от лекар и и било издадено Медицинско удостоверение изх.№ 5 от същата дата, в което били описани получаните от ищцата травматични увреждания. Било образувано Досъдебно производство, като впоследствие срещу ответницата С. К. бил внесен обвинителен акт и на лицето било повдигнато обвинение за осъществено престъпно деяние по чл.131, ал.2, предл.11 т.3 в.в. чл.130, ал.1 от НК. В производството по образуваното НОХД № 154/ 2022г. по описа на РС – И. ответницата се признала за виновна в извършеното престъпление, като сключила споразумение с представителя на държавното обвинение, одобрено от съда с протоколно определение от 13.10.2022г. по цитираното наказателно дело.

В настоящото производство е извършена съдебно-медицинска експертиза, която дава заключение, че при инцидента на 20.09.2021г. Е. А. е получила следните увреждаия : рана в областта на лява ушна дида, рана по вътрешната част на устните в ляво, хематом и палпаторна болка на дясното бедро, две линеарни охлузвания в областта на лявата предмишница, анамнеза за кръвотечение от ляво ухо и от устата. По своята медико-биологична характеристика установените увреждания обуславяли временно разтройство на здравето неопасно за живота на пострадалия. Травмите можело да бъдат получани от нанесен шамар в лявата половина на лицето с отмятане и удар на главата назад, в стената, блъскане на бюро в областта на дясното бедро. Такъв вид увреждания отминавали за срок от около 2 седмици и не оставят последици за физическото здраве на пострадалата. Вероятно Е. А. била преживяла депресивен период, което било извън компетентността на изготвената съдебно-медицинска експертиза.

По делото са разпитани свидетелите Е. И.и С. М.. Първата свидетелка И. сочи, че е колега с ищцата в Спешна помощ град Д.. Сочи, че вследствие на инцидента с ответницата Е. А. е преживяла дълбока емоционална травма, чувствала се унизена, наложило и се да ходи на психиатър и да пие антидепресанти. Преместила се да работи в Спешна помощ град Д.. И понастоящем изпитвала притеснения при срещи с по-агресивни пациенти, гледала да не влиза в конфликти с тях от страх да не се случи същото, като с К.. Когато колегите и заговорели за насилия служебно, Е. А. се разтройвала, разплеквала, защото преживявала пак стресовата ситуация от 2021г. на работното и място.

Вторият разпитан свидетел С. М.е фактически съжителник на ищцата от 1981г. След инцидента същият ден, като се прибрала от работа вкъщи свидетеля видял че А. е синя от лявата страна на окото и в областта на ухото, 4 на дясното бедро също имала посинено, на ухото имала и зачервено. Ищцата била разплакана, разтроена, възмущавала се как може жена, която лекува да се държи така. Напуснала работа след няколко дни, тъй като я било срам пред колегите си, чувствала се с уронен професионален престиж. После посетила психиатър, започнала да взема лекарства предписани от този специалист, вземала ги месец-два, но пак на моменти се разтройвала и разплаквала.