Решение № 960 от 29.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 960 гр. Бургас, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20242120203912 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на П. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *, действащ чрез пълномощника си адв. * М.а от

АК

Бургас, против Наказателно постановление № 220001817/28.08.2024г., издадено от * – главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, с което за нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на министъра на транспорта и съобщенията във вр. с т.11.6, изр. 1 от учебна документация за кат. В и на основание чл. 178б, ал. 5, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложена "Глоба" в размер на 500 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление и присъждане на разноски. Застъпва се, че в АУАН и НП не са спазени разпоредбите на чл. 42, ал.1, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно – съществува неяснота относно датата на извършване на нарушението, тъй като в обстоятелствената част на акта и НП са посочени няколко дати: 05.07.2024г., 02.07.2024г. и 22.11.2023г., от които не може да се установи по категоричен начин датата, на която е извършено твърдяното нарушение, а последното от своя страна прави и невъзможна преценката за спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Сочи се също така, че е неясно кое точно правило за поведение е било нарушено от жалбоподателя, доколкото разпоредбата на чл. 24а, ал.2, т.1 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. е бланкетна и най-общо въвежда задължение за спазване на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл.

1

153, т.1 от ЗДвП и същевременно не е посочено изрично т.11.6, изр. 1 от коя редакция на Стандарта за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност на МПС, категория „В“, утвърден от МОН, е нарушил жалбоподателя.

В проведеното по делото открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. М.а, която поддържа жалбата по изложените в същата съображения, като допълва, че ако въобще има извършено нарушение, то се изразява в некоректно попълване на обучителния картон на кандидата с необходимите реквизити като дата и час на провеждане на учебния час, но не и в непровеждане на задължителното практическо обучение от 31 учебни часа.

В тази връзка счита, че евентуално нарушение следва да се квалифицира като маловажно с прилагането на чл. 28 ЗАНН. Претендира присъждането на разноски, за които представя списък.

За административнонаказващия орган главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас към Главна дирекция „Автомобилна инспекция“, редовно призован, представител не се явява.

В съпроводителното писмо, с което административнонаказателната преписка е изпратена в съда, се изразява становище за неоснователност на жалбата и се моли за потвърждаване на атакуваното наказателно постановление като съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатския хонорар, в случай че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид връчването на процесното наказателно постановление на жалбоподателя на 11.09.2024г., видно от разписката към същото), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

При извършена на 02.07.2024г. комплексна проверка на учебен център за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС - "*" ООД, гр. Бургас, свидетелят К. Я. Г. – главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Бургас, установил, че кандидатът *, ЕГН **********, от категория "В" не е преминал необходимото практическо обучение от задължителните 31 учебни часа, съгласно модул В/ПО Практическо обучение "Управление на МПС" от Стандарт за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В", утвърден от МОН, като му са проведени 18 учебни часа.

Последното свидетелят Г. установил въз основа на Картата за преминатите учебни часове по „Управление на МПС“ и Учебния картон с № 4208704/18.09.2023г. на кандидат-водача * (приложени на л. 9 и 10 от делото ), 2 доколкото видно от подписите на обучаващия в картата за преминатите учебни часове, предадените часове били само до час № 18 (последният на 22.11.2023г. за времето от 11:00ч. до 12:00ч.), на която дата е проведен и вътрешен изпит на кандидата от жалбоподателя П. Х. М., а за следващите до № 31 имало само предварително положени подписи на кандидат-водача.

При тези факти свидетелят Г. преценил, че на 22.11.2023г. в учебен център "*" ООД, където е проведен вътрешният изпит на кандидата, ръководителят на учебната дейност – жалбоподателят М. е нарушил изискванията на учебната документация за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства от категория „В“, което е нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на министъра на транспорта и съобщенията, във вр. с т.11.6, изр. 1 от учебната документация за категория „В“, поради което и на 05.07.2024г. съставил срещу него АУАН с № 339411, описвайки горните факти и давайки им посочената правна квалификация.

Актът бил предявен на жалбоподателя, който получил препис от него срещу подпис, без възражения.

Впоследствие, на 28.08.2024г., въз основа на акта за установяване на нарушението било издадено атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на деянието. На основание чл.

178б, ал. 5, т. 1 от ЗДвП жалбоподателят бил санкциониран с "Глоба" в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по административнонаказателната преписка, както и от гласните и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които като еднопосочни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, доколкото същото е издадено на 28.08.2024г., а АУАН е съставен на 05.07.2024г. АУАН също е съставен от компетентен орган и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, предвид датата на извършване на нарушението – 22.11.2023г. и установяването на нарушителя при извършената проверка на 02.07.2024г. Както НП, така и АУАН, притежават необходимите реквизити, регламентирани съответно в чл. 57 ЗАНН и чл. 42 ЗАНН.

В тази връзка тук следва да се посочи, че възражението на жалбоподателя за неяснота относно датата на извършване на нарушението, съдът намира за неоснователно. Изрично в атакуваното постановление е посочено, че „нарушението е допуснато на 22.11.2023г. в учебен център "*" ООД, където е проведен вътрешният изпит на кандидата“, с което нарушението, за което е ангажирана административнонакателната 3 отговорност на жалбоподателя, е надлежно индивидуализирано по време и място. Останалите вписани в постановлението две дати – 02.07.2024г. и 05.07.2024г. посочват, съответно датата, на която е извършена проверката, при която е установено нарушението и тази, на която е издаден процесният АУАН.

Въпреки това, при извършената служебна проверка на НП и АУАН настоящият съдебен състав намира, че са налице съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на двата процесуални документа, които ограничават правото на защита на санкционираното лице и обуславят отмяна на атакуваното НП, като съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбите на чл. 42, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл. 57, ал.1, т.5 и т.

6 от ЗАНН, както АУАН, така и НП следва да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на законовите разпоредби, които са били нарушени, като следва да е налице съответствие между фактическо и правно обвинение, т.е. между фактическото описание на обвинението и неговата правна квалификация, дадена от административнонаказващия орган.

От съдържанието на АУАН и обжалваното НП, в т.ч. посочването, че нарушението е допуснато на 22.11.2023г. в учебен център "*" ООД, където е проведен вътрешният изпит на кандидата, както и от показанията на актосъставителя, дадени при разпита му в съдебно заседание, в които същият заявява: „При проверката се установи, че като ръководител на учебния център П. Х. М. е допуснал * да премине само 18 учебни часа от задължителните 31 учебни часа, за което му съставих акт“, може да се направи извод, че жалбоподателят е обвинен и санкциониран за това, че в качеството му на ръководител на учебна дейност не е спазил изискванията на учебната документация за обучение, като е допуснал провеждането на вътрешен изпит на кандидат, преминал само 18 учебни часа практическо обучение, вместо задължителните, съгласно модул В/ПО - Практическо обучение "Управление на МПС" към утвърдения от МОН Стандарт за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория "В", 31 учебни часа.

Дадената на това фактическо обвинение правна квалификация от актостъставителя в

АУАН, а впоследствие възприета и от административнонаказващия орган в атакуваното наказателно постановление е нарушение на чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. на министъра на транспорта и съобщенията, във вр. с т.11.6, изр. 1 от учебната документация за категория „В“.

Съгласно чл. 24а, ал. 2, т. 1 от Наредба № 37 от 02.08.2002г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение, издадена от министъра на транспорта и съобщенията, ръководителят на учебната дейност в учебните центрове за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС е длъжен да осигурява спазването на изискванията на учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС по чл. 153, т. 1 ЗДвП при извършване на обучението.

4

В чл. 153, т. 1 от ЗДвП е предвидено, че министърът на образованието и науката утвърждава учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства.

В тази връзка е издадена Заповед № РД-09-108/24.08.2007г. на министъра на образованието и науката, с която е утвърдена учебната документация за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категориите: М, А, В, С, Д, В + Е, С + Е, Д + Е, Ткт, Ттб и Ттм и подкатегориите А1, В1, С1, Д1, С1 + Е и Д1 + Е (същата е публикувана на сайта на Министерството на образованието и науката).

Както е посочил и жалбоподателят, от издаването си през 2007г. до датата на процесното нарушение – 22.11.2023г. тази заповед е претърпяла много допълнения и изменения (със Заповеди съответно с № 091188/15.10.2008г., № 09193/11.02.2011г., № 09-1258/07.09.2011г., № 0954/18.01.2013г., №