Решение № 101 от 21.02.2025, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Дупница, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Райна Г. Боянова като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20241510102584 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

„Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище“, ул. „Московска“ № 19, е предявила срещу В. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

6305.66 лв. - главница, ведно със законната лихва, считано от 21.06.2024г. до окончателно изплащане на вземането; 1911.21 лв.-договорна (възнаградителна) лихва за периода от 07.12.2020г. до 09.06.2024г.; 585.76 лв. – обезщетение за забава за периода от 07.01.2021г. до 09.06.2024г.; 26.56 лв.-законна лихва за забава за периода от 10.06.2024г. до 20.06.2024г.;

40.00 лв.-заемни такси и 120.00 лв. - разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 843/24.06.2024г. по ч.гр.д. № 1412/2024г. по описа на Районен съдДупница. Претендира присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производства.

В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран такъв от ответника. В открито съдебно заседание, проведено на 20.02.2025г. ответникът се явява лично и заявява, че не оспорва предявения срещу него иск, както и че ще преговаря с банката за разсрочване на задълженията му.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и твърденията на страните, приема за установено от фактическа и страна следното:

Изложените в исковата молба обстоятелства се признават от ответника, а се 1 установяват и от събраните по делото писмени доказателства: с исковата молба е представен Договор за банков потребителски кредит за текущо потребление, сключен на 14.03.2016г., в гр. Дупница между банката и С. Д. О., ЕГН: **********, е сключен Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който на кредитополучателя е предоставен кредит в размер на 10000.00 лв. (десет хиляди лева), със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване/първо усвояване. Съгласно постигнатите между страните договорки сумата от кредита, се усвоява еднократно, чрез посочената в т.4 от договора разплащателна сметка, разкрита в Банка ДСК, с титуляр кредитополучателя, като кредитът се погасява чрез същата разплащателна сметка с месечни вноски за главница и лихва, с падежна дата 7-мо число на месеца, съгласно погасителен план, в който се съдържа информация за общата дължима сума. Годишният процент на разходи по кредита е 10,15.

Кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9,2 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стройността на 6-месечен „Софибор“, 0,594%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,606 %, при изпълнение на условията, подробно описани в Приложение №2 към договора.

При нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение, променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечен „Софибор“ към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 14,365 %.

На 14.03.2016г., в съответствие с чл.10 от Договора, между “Банка ДСК” АД, като заложен кредитор и С. Д. О., като залогодател е сключен Договор за залог на вземане по сметка в „БАНКА ДСК“ АД за обезпечаване вземането на “Банка ДСК” ЕАД по Договора.

Предвид преустановяване плащанията по кредита и след извършена проверка е установено, че кредитополучателя С. Д. О. е починал. При наличие на непогасено задължение за Банка ДСК АД е налице правен интерес от издирване на наследниците на кредитополучателя. Пред Районен съд Дупница е депозирана молба инициирала производство по чл.51 от Закона за наследството, като в хода на образуваното ч.гр.дело № 1237/2021 са установени и призовани наследниците на С. О.: М. С.а М. и В. С.

Д.. С Решение №99 от 27.8.2021г. е постановено вписването в особената книга на съда на отказа на М. С.а М. от наследството на С. О., както и вписване на изявлението на В. С. Д., че приема наследството на своя наследодател С. О..

Поради липса на плащания от страна на-В. С. Д., след приемане на наследството, банката е предприела действия по неговото съдебно събиране, като до наследника е изпратена Покана-уведомление с изх.№4384/29.4.2024г., връчена на 01.6.2024г. чрез ЧСИ В.

А. с рег.№742 и район на действие Окръжен съд-Кюстендил.

На 21.06.2024г. Банката е депозирала заявление с искане за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист. В образуваното ч.гр.д. №1412 по описа за 2024г., на 24.06.2024г. Районен съд Дупница е издал Заповед №843 за изпълнение на парично 2 задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за претендираните суми.

На основание издадените по ч.гр.д.№ 1412/2024г. на Районен съд Дупница Заповед за изпълнение и изпълнителен лист с молба от 02.07.2024г., Банката е образувала срещу ответника в кантората на ЧСИ Е. Х., с рег.№743 и с район на действие ОС-Кюстендил, изпълнително дело №671/2024г., в което изпълнително производство Поканата за доброволно изпълнение, ведно със Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и той е подал възражение в законоустановения срок.

Анализът на така установените факти и обстоятелства по делото, налага следните правни изводи:

Предявеният иск е положителен установителен с правно основание чл.422, вр. с чл.

415 от ГПК, вр. с чл.79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД - за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е издадена в заповедно производство по ч.гр.д. 1280/2022г. по описа на Районен съд-Дупница заповед за изпълнение на основание чл. 417 от ГПК, но са му били дадени указания в едномесечен срок да заведе дело за установяване на вземането си, заради връчване на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, чрез залепване на уведомление, което същият е сторил.

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на вземането-сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, поемането на задължение от наследодателя на ответника да върне заетата сума, обстоятелството, че ответникът е наследник по закон на починалия кредитополучател, както и размера на претенцията си. С оглед на представените по делото писмени доказателства, както и направеното лично от ответника в съдебно заседание признание, съдът приема за установено сключването на процесния договор между банката и наследодателя на ответника, съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя кредит, по разплащателна сметка с титуляр наследодателя на ответника. Не е спорно, а сеустановява и от приетото като доказателство Решение №99 от 27.8.2021г. по ч.гр.дело № 1237/2021г. по описа на ДРС, че с него е постановено вписването в особената книга на съда на отказа на М. С.а М. от наследството на С. О., както и вписване на изявлението на В. С. Д., че приема наследството на своя наследодател С. О..

Кредиторът е регистриран като банка. Предвид на изложеното, съдът намира, че в процесния случай са приложими задължителните тълкувания, дадени в т.18 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които предсрочната изискуемост настъпва при наличието на две кумулативно предвидени предпоставки: уговорено в договора основание в този смисъл за едностранна промяна на условията по него касаещи срока, както и упражняване на банката на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез изявление, което следва да е достигнало до длъжника. Видно от приетата като доказателство по делото покана и констативен протокол към нея, се установява връчване на поканата, с която Банката – ищец уведомява длъжника за обявената от нея предсрочна изискуемост, поради забава в погасяването на задълженията по договора, по 3 реда на чл.47, ал.5, вр. ал.1 от ГПК. Неоснователни са възраженията на особения представител на ответника, че предсрочната изискуемост на договора за кредите не е надлежно обявена, понеже нотариалната покана е връчена по реда на чл. 47 от ГПК.

Нотариусът (или ЧСИ) връчва документи и книжа по реда на чл. 592 ГПК във връзка с чл.

37-58 ГПК и чл. 50 ЗННД. В определение № 47/17.01.2011г по ч.т.д. № 719/2010г на ВКС, ІІ т.о., е прието, че съгласно чл. 47 ал.1 ГПК, този начин на връчване се прилага в случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, съгласно да получи съобщението. Прието е също, че доколкото прилагането на този начин на връчване е допустимо само при наличието на точно определени предпоставки и за да бъде извършена преценка относно редовността на връчването, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване. В настоящия случай, това изискване е изпълнено. Удостоверяване надлежността на връчването по посочения ред е направено върху самата покана.

Размерът на дължимата от ответника главница по сключения договор не се оспорва.

Задължението за заплащане на договорната лихва страните са уговорили в чл. 8 от договора и приложимите към него общи условия, съгласно който кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9,20% годишно или 0,03 % на ден, формиран от стройността на 6 месечен „Софибор“, 0,594%, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална надбавка в размер на 8,606%. При нарушаване на Условията, кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло или частично и приложимият лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на надбавката, съгласно условията. Максималният размер, който може да достигне лихвеният процент в резултат на неизпълнение, променлив лихвен процент, приложим по стандартни потребителски кредити, в размер на 6-месечен „Софибор“ към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 14,356 %.

В тежест на заемателя/кредитополучателя може да се възложи да заплаща възнаградителна лихва по сключен договор за потребителски заем/кредит и това не противоречи на разпоредбите на ЗПК, а така също на чл. 240, ал. 2 ЗЗД. Тази лихва представлява печалба за заемодателя за това, че заемателят ползва неговите парични средства и тя има възнаградителен, а не наказателен характер, поради което се дължи така, както е уговорена. Няма пречка страните да уговарят размера ù над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл.

10, ал. 2 ЗЗД, но максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен от чл. 9 ЗЗД, доколкото съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона и в равна степен и на добрите нрави. В този смисъл ограничението се отнася както за гражданските, така и за търговските сделки (арг. от чл. 288 ТЗ). С оглед характера на процесния договор, неговата цел, съдът намира, че договорената възнаградителна лихва не може да се счете за прекомерна, водеща до противоправно облагодетелстване и противоречаща на добрите нрави. Видно от представеното с исковата молба и заявлението по чл. 417 от ГПК извлечение от счетоводните книги, същото е посочено коректно, така е издадена и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.

Досежно претенцията, касаеща лихвата за забава: вземането на това основание възниква при наличие на главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и 4 закономерно причинява. С оглед постигнатата между страните договорка, предвиждаща дължимостта на мораторна лихва за забава при просрочие при заплащането на погасителни вноски и предвид обстоятелството, че длъжникът е преустановил плащанията по кредита, съдът намира, че същият е изпаднал в забава и дължи на ищеца и лихва за забава, така както същата се претендира с исковата молба, чийто размер е безспорен.