Определение № 35 от 21.02.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 52/2025
- Вид
- Определение № 35
- Подписан
- 21.02.2025
- В сила
- 21.02.2025
- Състав
- Румяна Панталеева, Десислава Стефанова Сапунджиева, Росица Антонова Тончева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1, пр.3 · Наказателен кодекс
- чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35 гр. Варна, 21.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Румяна Панталеева
Членове:
Росица Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600052 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид:
Производството пред въззивния съд е по реда на Глава Двадесет и втора от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение в протокол Рег.№ 14/27.01.2025 г., постановено по НОХД № 547/24 г. на Окръжен съд Силистра, довело на основание чл.248, ал.5, т.1, вр.ал.1, т.3 от НПК до прекратяване на съдебното производство по първоинстанционното дело. С иницииращия акт прокурор в ОП Варна отправя искане за отмяна на определението в тази част, тъй като счита, че правата на обвиняемия не са нарушени.
Частният протест е допустим, а по същество - основателен.
Съдебното производство пред първоинстанционния съд е образувано по обвинителен акт срещу Д. Й. З., с който му е повдигнато обвинение по чл.124, ал.1, пр.3, вр.чл.130, ал.2 от НК. След определяне на съдия-докладчик, делото е насрочено в разпоредително заседание, при което страните не са твърдели наличие на допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, но съдът служебно е констатирал такива, като се е позовал на неяснота в обвинителния акт относно механизма на деянието, характеристиките на нанесената телесна повреда и противоречие с повдигнатото обвинение, тъй като се отнася за друг вид повреда.
От материалите по делото се установява, че първоинстанционното 1 производство е второ по ред, след отменително решение на ВКС, с което е било констатирано противоречие в обвинителния титул относно начина на извършване на деянието, рефлектиращо върху правото на защита на подсъдимия. Предвид ограничените правомощия на ВКС, делото е било върнато за ново разглеждане от стадия на разпоредителното заседание, където съдебното производство законосъобразно е било прекратено с предходно определение № 61/13.05.2024 г., както е следвало от касационното решение.
Понастоящем делото отново е внесено в съда, с нов обвинителен акт, и упреците на първоинстанционния съдебен състав касаят него. Неяснотата на обвинението по първоначалния обвинителен акт, констатирана с решението на ВКС, е била поради съществуването на едновременните твърдения, че телесната повреда е била причинена чрез:
- нанасяне на удар с юмрук в брадата на пострадалия, и - че ударът с юмрук е бил в лявата челно-слепоочна област.
Досежно отделно твърдяното пред ВКС наличие на фактическо и юридическо противоречие, в решението е отбелязано, че такова няма, тъй като е ясна волята на прокурора, изготвил обвинителния акт – касае се за умишлено нанесена от подсъдимия З. на пострадалия О. лека телесна повреда, от която по непредпазливост е настъпила смърт.
В новия обвинителен акт, който като цяло отново е построен по критикувания от касационната инстанция начин – чрез преразказ или цитиране на доказателствените източници, все пак има един абзац, който може да се приеме като изложение на фактическата обстановка, и той е на л.8 в първоинстанционното дело. В него е казано, че „…разследването установява……Обв.Д. З. си навел главата, за да се предпази, и го ударил с дясната си ръка, свита в юмрук в лицето, в долната лява част на брадата.“ Този абзац е съществувал и в предходния обвинителен акт /посочен и от ВКС като находящ се на стр.6 гръб/, но в заключение със стария обвинителен инструмент е било прието от обективна страна, както и в самия му диспозитив, че умишлената лека телесна повреда е била причинена от удар в лицевата част на главата, в ляво челно-слепоочно /също отбелязано от ВКС като находящо се на стр.11 гръб и стр.12 от обвинителния акт/. Въз основа на възникващото по този начин очевидно противоречие, е била изведена неяснотата за подсъдимия да разбере в какво е обвинен.
2
С настоящия обвинителен акт противоречието е преодоляно, като съответно на последващо изложените обвинителни факти, още в уводната част е отбелязано – л.6, абз.2 от делото, че след допълнителното разследване се приема ударът да е нанесен в областта на брадата, в отличие с предходното твърдение, че е попаднал в лявото челно слепоочие. В заключителната част – при описание на деянието от обективна страна – л.18 гръб, и в диспозитива, с който се формулира обвинението на л.20, отново последователно и еднообразно се заявява като начин на причиняване на леката телесна повреда ударът в брадата.
По изложените съображения виждането на първоинстанционния състав, че и новият обвинителен акт е неясен и противоречив касателно механизма на деянието, не може да се приеме, а се констатира, че при изготвянето му е отстранено съществувалото преди съществено процесуално нарушение с отражение върху правото на защита на подсъдимия.
Посоченото от окръжния съд ново процесуално нарушение, все във връзка с качествата на обвинителния акт – че от него не става ясен вида и характера на телесната повреда, също не може да бъде споделено. Не може да има спор, че умишлено нанесената телесна повреда, приемана от държавното обвинение, е лека, което многократно е повторено словесно в обвинителния акт и съответства на посочената квалификация по чл.124, ал.1, пр.3 от НК.
Отбелязаната обвързаност с чл.130, ал.2 от НК конкретизира вида на телесната повреда, а той не поражда съмнение и поради факта, че също неколкократно е посочено, вкл. в диспозитива на обвинителния акт, че именно юмручният удар е обусловил болка, и никъде прокурорът не се е ангажирал със свое твърдение, че болката е резултат на ожулване в слепоочната област.
За това и не е налице противоречие между описаната телесна повреда и повдигнатото обвинение. По своята същност аргументите на съда за прекратяване на това конкретно основание са свързани с доказателствената обезпеченост и анализа на наличните доказателства, която процесуална дейност не е от компетентността на инстанциите в този етап от производството.
Предвид всичко изложено и по реда на чл.249, ал.3, вр.чл.345, ал.1, пр.1 от НПК настоящият състав на Апелативен съд Варна
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение в протокол Рег.№ 14/27.01.2025 г., по НОХД № 547/24 г. на Окръжен съд Силистра за прекратяване на съдебното производство и връща делото за разглеждане.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4