Решение № 109 от 23.03.2026, Окръжен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. С., 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Т. Бошнякова

Събинска

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500589 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е второ въззивно такова, след приключило производство по к.гр.д. № 4313/2024 г., по описа на ВКС, при което е обезсилено Решение № 174/20.08.2024 г., постановено по в.гр.д. № 148/2024 г. по описа на ОС – С., като делото е върнато за ново разглеждане, с оглед констатирана нередовност на ИМ. В изпълнение на дадените указания по Разпореждане рег. № 721/29.10.2025 г. по разглежданото в.гр.д.№ 589/2025 г., е постъпила ИМ – Уточнение, вх. № 4708/06.11.2025 г., в която ищците И. А. и Н. А., чрез адв. Д.

К. уточняват, че по силата на Договор № 1/04.01.2008 г. за продажба на общински недвижим имот, вписан с вх.№ 38/24.01.2008 г., том 1-14, парт.18, 4595 на СВ З. и влязло в сила решение № 37/25.02.2019 г. по гр.д.№140/2018 г. по описа на РС - З., И. А. и Н. А. са единствени собственици на поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. Н., с площ 347 кв.м, с адрес на имота: гр. Н., ул.”П. М.” № 2. Този поземлен имот участва в образуването на УПИ VIII-338, кв. 35 по действащия устройствен план на гр. Н.. Същият е придобит на основание Заповед № 6/04.01.2008 г. на Кмета на Община Н. и 1

Договор №1/04.01.2008 г., с който Н. А. е закупила имот с площ 292 кв.м. (347 кв.м. по КК), представляващ част от УПИ VIII - 338, кв.35 по плана на гр. Н., образуван от поземлен имот пл. № 338, кв. 35, целият с 947 кв.м, който по разписния лист към регулационния план на гр. Н. е записан на С. К.. Въз основа на надлежно издадени строителни книжа (виза за проектиране от 02.11.1988 г., одобрен инвестиционен проект, разрешение за строеж №84/20.1Х.1990 г. и протокол № 50 от 20.IX.1990 г. за определяне на строителна линия и ниво) Н. А. и И. А. са собственици и на построената в имота триетажна жилищна сграда с идентификатор ************.1, със застроена площ 87 кв.м.

Твърди се, че на основание съдебно решение № 37/25.02.2019 г. по гр.д.

№ 140/2018 г. по описа на РС - З. и чл. 92 ЗС, И. А. и Н. А. са собственици и на извършените в имота подобрения, посочени в КККР като сграда с идентификатор **************, със застроена площ 105 кв.м, видно от скица на поземлен имот № ******** — 22.12.2021 г., издадена от СГКК — С..

Така на основание покупко-продажба на недвижим имот, законно извършено строителство и по силата на приращение, И. А. и Н. А. са собственици на поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр.

Н. и извършените в него подобрения - сграда с идентификатор ************.1 и сграда с идентификатор **************.

При условията на евентуалност, И. А. и Н. А. са собственици на поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. Н. на основание осъществявано давностно владение повече от 5 пет (10 десет) години, считано от 20.09.1990 г. (датата на издаване на PC и започване на строителство на жилищната сграда с идентификатор ************.1).

С писмо изх. № 93-00-2035/15.06.2023 г. на И. А. е представен Констативен протокол от 13.06.2023 г., с който е уведомен, че част от поземлен имот с идентификатор ************, с площ 146 кв.м е частна общинска собственост съгласно Акт за общинска собственост №1404/11.05.2023 г. и следва да премахне изградената от него ограда на имота. Твърди се, че в случая е налице спор за материално право, тъй като ответника - Община Н. неоснователно оспорва правата на собственост на И. и Н. А.и върху описаният имот. За съставянето на Акт за частна общинска собственост № 1404/11.05.2023 г. ищците не били уведомени. Не били уведомени и за 2 извършени промени в КККР на гр. Н., по отношение отразяване на правата на собственост върху имота. Настоява се, че Община Н. не е придобила права на собственост върху поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. Н. или на части от него на никое от основанията посочени в чл. 77 ЗС, респективно чл. 2 от ЗОбС, поради което АЧОС № 1404/11.05.2023 г. е незаконосъобразен. Не били налице и основанията по чл. 58, ал. 3 или чл. 59 ЗОбС за неговото съставяне. Издавани от Община Н. документи в полза на ищците, включително и по повод водени с трети лица съдебни спорове, сочат на признаване на правата им на собственост. В случая след влизане в сила на решение № 37/25.02.2019 г. по гр.д.№ 140/2018 г. по описа на РС - З. е издадена виза за проектиране № 147/01.07.2020 г., която е съобразена и с постановеното определение № 739/21.11.2019 г. по адм.д. № 64/2018 г. по описа на Административен съд - С..

Твърди се, че неоснователно и в противоречие с мотивите към решение № 37/25.02.2019 г. по гр.д. № 140/2018 г. по описа на РС - З. в констативния протокол от 13.06.2023 г. се сочи, че в източната част на имот с идентификатор ************ има изграден източен близнак, собственост на М. С. К.. По делото било установено, че извършеното строителство на посочената сграда, представлява незаконен строеж, както и че не е строеж (сграда) съгласно разпоредбите на &5, т. 46 от ПЗР на ЗУТ и чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Предвид изложеното, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за ищците бил възникнал правен интерес от завеждане на иск. От настоящата инстанция се търси решение, с което: Да признае за установено по отношение на ответника - Община Н., ЕИК **********, с адрес: гр. Н., област С. представлявана от кмета Боян Кехайов, че към момента на предявяване на исковата молба не е собственик на поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на гр. Н. или на части от него, който имот е с площ от 347 кв.м, с адрес на имота: гр. Н., ул.”П. М.” №2, ТПТ: Урбанизирана, НТП: Ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 338, квартал: 35, парцел: VIII, при съседи: поземлени имоти ***, ***, ***, ***, съгласно скица на поземлен имот № ******** - 22.12.2021 г., издадена от СГКК - С..

Претендират се разноските по делото.

С Решение № 13/15.02.2024 г., по гр.д. № 162/2023 г., РС – З. отхвърля предявения иск от И. А. и Н. А. против Община Н., с който ищците молят съда да признае за установено по отношение на Общината, че към момента на 3 предявяване на исковата молба тя не е собственик на ПИ с идентификатор ************ по КККР на гр. Н. или на части от него, като неоснователен и недоказан. Със същото решение ищците са осъдени да заплатят на Община Н., направените разноски по делото в размер на 1250 лв., от които 850 лв. адвокатски хонорар и 400 лв. разноски за експертиза.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от страна на И. А. и Н. А., която е допълнена с разгледаната по-горе ИМ – Уточнение, вх. № 4708/06.11.2025 г.

В отговор на въззивната жалба с вх. № 5641/30.12.2025 г., от Община Н., чрез адв. Е. В., е застъпено становище, че ищецът не е изпълнил указанията – произтичащи от Решение № 606/21.10.2025 г. постановено по к. гр. д. № 4314/2024 г. по описа на ВКС. Твърди се наличие на нередовност на обстоятелствената част на ИМ и заявения петитум на настоящия отрицателно установителен иск, тъй като не било посочено спрямо кого да се приеме за установено че ответникът не е собственик на имота. Също не било посочено, дали искът е за целия имот или за ½ идеална част, доколкото Община Н. се легитимира като собственик за ½ ид. част от него. Искова молба в която петитумът не съответства на обстоятелствената част е нередовна, а при неотстраняване на тази нередовност делото подлежи на прекратяване – цитира се практика в този смисъл.

На следващо място, ищците не били посочили и обосновали правен интерес от търсената защита и именно във връзка с което, исковата претенция - предявена пред РС - З. била недопустима, тъй като за тях не бил налице правен интерес. По делото са приложени документи, по силата на които ищците се легитимират като съсобственици с квота ½ ид. част общо и за двамата за имот ************. Твърди се, че правен интерес за предявяване на отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът претендира да е собственик, респективно съсобственик на имота и твърди, че ответникът заявява права върху този имот, които засягат правата на ищеца. Според приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по ТД № 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС, такъв правен интерес е налице и когато ищецът се позовава на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик 4 не на целия имот, а само на посочена от него идеална част, такъв правен интерес за ищеца ще е налице /освен когато ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника/, само ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част от вещта, която превишава притежаваната от ищеца идеална част от тази вещ. Било видно от всички представени документи за собственост на ищеца, че същият се легитимира като съсобственик при квота ½ ид. част на процесния имот, а Община Н. на другата 1/2 ид. част и тази ½ ид. част не превишава квотите на съсобственост на страните. Обръща внимание, че когато ищците инициират съставянето на Нотариален акт № 40, том 11, н. дело 241/2008 г. на нотариус Мая Димитрова въз основа на Договор № 1/04.01.2008 г. за продажба на общински имот, същите не претендират собственост на целия имот, а на ½ от него, именно въз основа на горния договор. Твърди се, че ищците умишлено не представили по делото пред първоинстанционния съд НА № 40, том 11, peг № 2130 дело 241 от 2008 г. на нотариус Мая Димитрова с peг. № 184 на Нотариалната камара, от който нотариален акт се установявало, че ищците имат право на собственост върху процесния имот единствено и само на ½ идеална част от дворното място и масивна сграда с площ 77 кв. м. построена в същия имот.

Поддържа се твърдение за липса на правен интерес от страна на ищците, спрямо водене на настоящото производство. Развити са доводи в такава насока. По силата на Решение № 37/25.02.2019 г. постановено по гр. д. № 140/2018 г. по описа на РС – З., съдът отхвърля искането на ищците да бъдат признати за собственици на целия имот и съдебно е установено, че същите по силата на Договор № 1/04.01.2008 г. придобиват ½ ид. част от него и, че не са собственици на останалата ½ ид. част от имота и че същият е общински. Така, били съдебно установени с предходен съдебен акт /Решение № 37/25.02.2019 г./ правото на собственост както на ищците така и на Община Н.. Отчита се възможност, съдът да преразгледа свое предходно решение. Ако настоящата инстанция не приеме, че горното е съдебно удостоверено с Решение № 37/25.02.2019 г. постановено по гр.д. № 140/2018 г. по описа на РС - З., то въвежда се искане, на основание чл. 20 от ЗЗД да се извърши тълкуване на Договор № 1/04.01.2008 г., при съпоставяне на същия с предхождащите го документи по процедурата за закупуване на общинския имот от ищеца, а 5 именно извършената експертна оценка на продаваната част от имота, заповедта за определяне на купувач както и клаузите на самия договор. Счита, че следва да се приеме, че действителната воля между Община Н. и Н. А. е била да се продаде и същата да придобие ½ ид.ч. от процесиите 292 кв.м. До този извод се стига, като се тълкуват уговорката по т. 2 от договора и тази по т.

1, както и останалите писмени доказателства по делото, включително и цялата проведена процедура по реда на чл. 35 ЗОбС. По натам, ищците били с ясното съзнание че имотът е общински, доколкото видно от доказателствата по делото в тяхна полза Общината учредила ОПС, а ищците съзнавайки че имотът е общински подали заявление за закупуване на ½ ид. част от него и респективно сключили договор за това. Същите се определят като държатели на имота, това че в тяхна полза е учредено ОПС не ги прави владелци.