Определение № 875 от 21.11.2025, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 708/2025
- Вид
- Определение № 875
- Подписан
- 21.11.2025
- В сила
- 21.11.2025
- Състав
- КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, МОНИКА ПЛАМЕНОВА ДОБРИНОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 102з, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 127, ал. 1, 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 127, ал. 1, 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- Чл. 127, ал. 1, 4 и 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 73, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 77 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 875 гр. Перник, 21.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:
МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500708 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник срещу определение № 678/ 02.10.2025 г., постановено по гр.д. № 755/ 2025 г., по описа на Районен съд – Радомир, с което е върната исковата му молба срещу Р. К. С. и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят сочи, че първоинстанционният съд приел, че не са изпълнени указанията, дадени с разпореждане № 2189/ 11.08.2025 г. за внасяне на държавна такса по чл. 102з, ал. 3, изр. посл. ГПК – за преписи от подадени чрез ЕПЕП документи и представяне на доказателства за това по делото. Твърди, че атакуваното определение е неправилно, тъй като в изпълнение на указанията, дадени с разпореждането № 2189/ 11.08.2025 г. и в рамките на предоставения срок - на 01.09.2025 г. превел сумата 8,40 лева по банковата сметка на Районен съд – Радомир, като в платежното нареждане посочил и номера на делото, по което се плаща (№ 755/ 2025 г.). По този начин изпълнил задължението си за заплащане на дължимата сума, като непредставянето на документ за плащане по делото не променяло този факт. В жалбата е изложено, че съдът е титуляр на сметката, по която е постъпила паричната сума и има възможност да извърши проверка дали е направено плащане и едва след това да прецени дали исковата молба следва да бъде върната. Развити са съображения, че след като плащането е направено в срок и фактът е установим по служебен ред, същото не подлежи на доказване от страна на ищеца, като изискването за представяне на платежен документ по делото е излишно формално дублиране на вече известен факт. Твърди се, че връщането на исковата молба, при положение че таксата е платена води до лишаване на ищеца от гарантирано право на правосъдие и представлява формализъм, представляващ пречка за упражняване на правото на иск. Сочи се, че в случая се касае не за държавна такса за разглеждане на иска, а за изготвяне на преписи, което представлява несъществена нередовност, незасягаща допустимостта на исковата претенция и подлежаща на отстраняване в хода на производството. В тази връзка жалбоподателят се позовава на нормата на чл. 77 ГПК, като излага, че законодателят е предвидил възможност съдът да осъди страната да я заплати.
Отделно от това моли да бъде взето предвид обстоятелството, че с частната жалба представя доказателства за плащане на таксата. Въз основа на тези съображения „Водоснабдяване и 1 канализация“ ООД – гр. Перник отправя искане атакуваното определение да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Окръжен съд - Перник, като обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, приема за установено следното:
Производството по гр.д. № 755/ 2025 г., по описа на Районен съд – Радомир, е образувано въз основа на искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр.
Перник, с която са предявени положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу Р. К. С.. С разпореждане от 11.08.2025 г. съдът, след като констатирал, че исковата молба е нередовна, тъй като не е заплатена дължимата държавна такса по чл. 102з, ал. 3, изр. посл. ГПК в размер на 8,40 лева, дал указания на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от него да я внесе по сметка на Районен съд – Радомир, както и да представи доказателства за това (платежен документ). С него ищцовото дружество е предупредено изрично, че при неизпълнение на указанията в срок исковата молба ще бъде върната. Препис от разпореждането е получен от „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник чрез процесуалния му представител – адв. Н. на 29.08.2025 г., видно от разписката към съобщението, с което е изпратен.
С обжалваното определение № 678/ 02.10.2025 г. първоинстанционният съд е констатирал, че дадените указания с разпореждането от 11.08.2025 г. не са изпълнени, поради което и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. В определението са развити съображения, че съгласно чл. 102з, ал. 3 ГПК при подаване на електронни изявления към тях не се представят преписи за насрещните страни, а съдът възпроизвежда изявленията и приложенията в необходимия брой преписи на хартиен носител и след заверка от служител ги изпраща на участниците в производството, които не са заявили, че желаят получаването на електронни изявления или не са задължени да получават такива. Посочено е, че за възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК. В него е изложено също, че таксата не може да се събере в хода на производството с крайния съдебен акт, тъй като разпоредбата на чл. 73, ал. 3 ГПК предвижда дължимите държавни такси да се внасят авансово при предявяването на искането. Първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 128, т. 3 ГПК, предвиждаща представяне на преписи от исковата молба като изискване за редовност на същата, както и на тази на чл. 129, ал. 2 ГПК, регламентираща, че при непредставянето им следва да бъдат дадени указания на ищеца за това. Посочил е, че в случая, доколкото исковата молба е подадена по електронен път, ищецът няма задължение да представя преписи към нея за ответника, но следва да внесе дължимата държавна такса за изготвянето им като част от изискванията за нейната редовност.
При така установеното от фактическа страна въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Подадената частна жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и изхожда от лице, за което е налице интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Чл. 127, ал. 1, 4 и 5 и чл. 128 ГПК регламентират изискванията за редовност на исковата молба. Според нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК, когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК на ищеца следва да бъде предоставена възможност да отстрани констатирания порок в рамките на едноседмичен срок и ако същият не изпълни дадените му указания исковата молба се връща – чл. 129, ал. 3 ГПК. В чл. 128, т.
3 ГПК е предвидено представянето на преписи от исковата молба и от приложенията към нея според броя на ответниците. Глава XXI „а“ ГПК регламентира нововъведения ред за извършване на процесуални действия и постановяване на съдебни актове в електронна 2 форма. Съгласно нормата на чл. 102з, ал. 3 ГПК при подаване на електронни изявления към тях не се представят преписи, а съдът ги възпроизвежда на хартиен носител ведно с приложенията в необходимия брой и след заверка от служител на съда ги изпраща на останалите участници в производството, които не са заявили, че желаят да получават електронни изявления от съда или не са задължени да получават такива. За възпроизвеждането страната, извършила действието в електронна форма, заплаща предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК, освен в случаите по чл. 83 ГПК. Следователно при подаване на електронни изявления с квалифициран електронен подпис, включително искова молба, част от изискванията за редовността им е предварителното заплащане на дължимата такса за възпроизвеждане на електронните документи на хартиен носител в случите, при които останалите участници в производството не са заявили, че желаят получаването на електронни изявления или не са задължени за това. Гарантираната от закона възможност ответникът да се запознае със съдържанието на исковата молба и приложенията към нея обезпечава неговото право на защита в процеса. Когато не е представено доказателство, че тази такса е заплатена, на ищеца следва да бъдат дадени нарочни указания за това по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и ако те не бъдат изпълнени последният следва да понесе санкцията от връщане на исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. За прилагането тази последица е без значение, че ищецът е внесъл таксата за водене на делото или възможността съдът да събере таксата по чл. 102з, ал. 3 ГПК с или след крайния си акт по реда на чл. 77 ГПК. Нормата на чл. 77 ГПК е приложима само ако с или след крайния съдебен акт, приключващ производството пред съответната инстанция, съдът е констатирал пропуск да събере съответната такса или разноски. В този смисъл са съображенията, изложени в Определение № 4449 от 2.10.2025 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2884/ 2025 г., IV ГО.
Въз основа на горното се налага извод, че правилно в процесния случай първоинстанционният съд е дал указания на ищцовото дружество да заплати дължимата държавна такса по чл. 102з, ал. 3, изр. посл. ГПК по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК, доколкото исковата молба е подадена по електронен път – чрез ЕПЕП и е подписана с квалифицирания електронен подпис на процесуалния му представител – адв. Н., а ответник по предявените искове е физическо лице, което не е заявило желание да получава електронни изявления от съда и не е задължено за това. С разпореждането от 11.08.2025 г. са дадени точки и ясни указания в едноседмичен срок от получаване на препис от него ищецът да внесе таксата, възлизаща на 8,40 лева по сметка на Районен съд – Радомир, както и да представи доказателства за това (платежен документ). В рамките на предоставения срок констатираната нередовност на исковата молба не е отстранена, като „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник не е представило доказателство, от което съдът да констатира, че дължимата такса е внесена. Без значение е обстоятелството, че таксата е реално заплатена по сметка на съда, доколкото последният няма вменено задължение да извършва проверка дали това е направено, а освен това нормата на чл. 128, т. 2 ГПК поставя изискване не само дължимата държавна такса да бъде заплатена, но и това да бъде доказано чрез представяне на документ, удостоверяващ този факт, като такива са и указанията на първоинстанционния съд. В този смисъл е Определение № 309 от 25.03.2011 г. по ч.т.д. № 222/ 2011 г. на ВКС II т.о. Поради това правилно исковата молба е върната на основание чл.
129, ал. 3 ГПК с обжалваното определение № 678/ 02.10.2025 г.
Представеното с частната жалба платежно нареждане, от което се установява, че на 01.09.2025 г. „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник е внесло по сметка на Районен съд – Радомир държавна такса за изгоряването на преписи не променя горния извод, доколкото нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК предвижда, че процесуалните действия, извършени след изтичането на установените срокове, не се вземат предвид от съда.
Жалбоподателят е следвало да представени същото в рамките на срока, предоставен му с разпореждането от 11.08.2025 г. – до 05.09.2025 г. включително, но не е направил това.
Следователно ангажирането на посоченото доказателство след изтичането на срока не следва да бъде взето предвид.
3
Въз основа на изложените съображения настоящият състав на Окръжен съд – Перник намира, че атакуваното определение № 678/ 02.10.2025 г., постановено по гр.д. № 755/ 2025 г., по описа на Районен съд – Радомир, с което е върната исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 678/ 02.10.2025 г., постановено по гр.д. № 755/ 2025 г., по описа на Районен съд – Радомир, с което е върната исковата молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. Перник на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
Разпечатката съдържа 35 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/457d6363-5f7f-486d-b207-d35428b1cbcb