Решение № 736 от 06.02.2017, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е

№………/06.02.2017г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО

ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на първи декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ В. при секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 9585 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.

Ищецът А.Д.Г. твърди, че на 22.04.2015 г. пътува на задната седалка на л.а. „Пежо 306“ с рег. № ******, управляван от Г.Л.Т. и застрахован при ответника със застраховка „Гражданска отговорност“ (по-долу „ГО“). При движението по ул. „Скопие“ в гр. София, на 30 метра преди бул. „Княгиня Мария Луиза“, водачът губи контрол върху управлението, поради несъобразената скорост, в резултат на което автомобилът излиза от платното за движение, удря се в предпазния парапет на подлеза, предназначен за движение на релсови ППС и пада на трамвайното трасе. В причинна връзка с произшествието ищецът претърпява неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства в ежедневието от следните травматични увреждания: сътресение на мозъка, разкъсно-контузна рана отпред на главата, заглъхване на дясното ухо, изтръпване в дясната ръка и невъзможност за движението й, тръпнене в дясната лицева половина, счупване на прешлените на С1 и С2, който налагат допълнително оперативно лечение, извършено на 22.06.2015г. Поради това ищецът иска осъждането на ответника, като застраховател на гражданската отговорност на делинквента да заплати, както следва: на основание чл. 226, ал.1 от КЗ

(отм.) сумата от 40 000,00 лева – застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 22.04.2015 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Ответникът З. „Б.И.“ АД депозира отговор. Не е оспорва съществуването на застраховка ГО с виновния за ПТП водач. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и причинените вреди, механизма на описаното ПТП, вината и противоправното деяние на Г.Л.Т.. С оглед обема на вредите, счита претендираното обезщетение за прекомерно. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, тъй като последният пътува в лекия автомобил, без поставен обезопасителен колан и при водач, за който знае, че е употребил алкохол. Претендира разноски.

Третото лице-помагач прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Счита размера на обезщетението за силно завишен. Претендира разноски.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Ответникът не оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка отговорност“, сключена за л.а. „Пежо 306“ с рег. № ******.

От събраните доказателства (приключилото със споразумение НОХД № 10395/2015 г. по описа на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД; констативния протокол за посетено на място ПТП; показанията на свидетелката А.Н.А.; и приетото и неоспорено заключение на САТЕ), се установява, че на 22.04.2015г., около 02:30 часа, лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № ******, управляван от Г.Л.Т. *** в посока към бул. „Княгиня Мария Луиза“. Водачът е с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно с 1,3 на хиляда. Г.Т. управлява автомобилът с превишена скорост, а именно с 91,38 км/ч. при мокро пътно платно, в тъмата част на денонощието, губи контрол над превозното средство, поради което то напуска платното за движение, преминава през предпазен метален парапет на подлеза и пада на трамвайното трасе. Ищецът пътува на задната седалка на лекия автомобил без поставен предпазен колан.

От приетото и неоспорено заключение на САТЕ се установява, че този модел и марка автомобили са оборудвани фабрично с предпазни колани на всички места в автомобила.

Според показанията на свидетелката А.Н.А., на задната седалка на лекия автомобил няма монтирани предпазни колани. Свидетелката заявява също, че А.Г. знае, че водачът Г.Т. е употребил преди това алкохол, тъй като са пили заедно твърд алкохол и бира преди да се качат в автомобила.

От заключението на Съдебно-медицИ.ката експертиза, изготвена от д-р Х.М., и събраните по делото медицИ.ки документи (направления, лична амбулаторна карта, епикриза) се установява, че вследствие на претърпяното ПТП ищецът е получава следните увреждания: мозъчно сътресение, навяхване на врата, контузия и подкожен хематом в лявата челно-теменна област на главата, фрактура на задната дъга на първи шиен прешлен и на зъбовидния израстък на втори шиен прешлен, фрактура без дислокация на дъгите на С5 и С6 вдясно. По своя медико-биологичен характер получената черепно-мозъчна травма съответства на „временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице е категорично, че уврежданията се дължат на процесното ПТП. По отношение на твърдяното заглъхване на дясното ухо и изтръпване на дясната лицева половина заявява, че причината не е установена. Според вещото лице твърденията на ищеца за оперативно лечение не се потвърждават и такава намеса не е извършена. По отношение на установените няколко месеца след ПТП фрактури на прешлени С1 и С2, вещото лице е категорично в заключението си, че тези увреждания се дължат на процесното произшествие. При разпита на д-р М. той заявява, че няма никакви колебания, че шийната травма е получена при процесния инцидент, въпреки теоретичните възможности такова увреждане да бъде получено и по друг начин. Възстановителният период за мозъчното сътресение е с продължителност до 30 дни, а за гръбначната травма – 18-24 месеца. В резултат на получените увреждания ищецът търпи интензивни болки и страдания за около 3-4 месеца, умерени – до 6 месеца, леки – до 12 месеца и незначителни към момента. Движенията във врата на ищеца са умерено ограничени, особено при странични завъртания. Травмите са получени при удара на главата във вътрешната част на автомобилното купе, поради което е по-вероятно ищецът да е бил без предпазен колан.

По иска по чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.):

Събраните по делото доказателства установяват, че в срока на действие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, настъпва застрахователното събитие от 22.04.2015г. Настоящия състав основавайки се на заключението на вещото лице по САТЕ и констативния протокол, намира поведението на водача лек автомобил „Пежо 306“ с рег. № ******, Г.Л.Т. за противоправно и виновно, тъй като управлява превозното средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно с 1,3 на хиляда (нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП), с превишена скорост, а именно с 91,38 км/ч (нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП), при мокро пътно платно в тъмната част на денонощието (нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП). В причинна връзка от произшествието ищецът претърпява установените от СМЕ и медицИ.ката документация към делото травматични увреждания, в това число и по-късно установената шийна травма, фрактури на прешлени С1 и С2. Тези увреждания са довели на ищеца болки, страдания и неудобства в ежедневието. При това положение и съгласно чл. 223, ал.1 от КЗ (отм.) застрахователят дължи изплащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования при него водач на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Следователно искът е доказан по основание.

Относно размерът, съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период между 18 и 24 месеца (през първите 3-4 месеца от които, ищецът е търпял интензивни болки, през следващите до 6 месеца – умерени, а леки – до 12 месеца от увреждането); възрастта му – 20г.; продължаващите и към момента болки, макар и незначителни; умерено ограничените движения на врата на ищеца; благоприятната прогноза за възстановяване (според СМЕ); както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.

Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който оказват върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 40 000,00 лева (като размерът е съобразен и с практиката на САС обективирана в решение №957/2014 по гр.дело 48/2014 на САС и Решение №22/2013 по гр.дело 2815/2012 САС).

Възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат, касаят пътуване на ищеца в управлявания от пиян водач лек автомобил, без поставен обезопасителен колан. При предявения пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ и с оглед разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът следва да докаже при условие на пълно главно доказване приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Съгласно чл. 137а от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които те са оборудвани. По аргумент за обратното от цитираната разпоредба, ако на съответното място в автомобила няма монтиран обезопасителен колан, тогава пътникът не може да допусне това нарушение. Следователно за основателността на това възражение за съпричиняване е необходимо да се установи, че в процесния лек автомобил има монтирани обезопасителни колани на задната седалка и че пострадалият не го е поставил.

От заключението на САТЕ се установява, че тази марка и модел леки автомобили имат фабрично монтирани обезопасителни колани. В случая следва да се изходи не от принципни положения, а от конкретните данни за наличието или липсата на колани в автомобила, участвал в ПТП. ЕдИ.твените такива са показанията на свидетелката А.А., която е категорична, че конкретният автомобил не е оборудван с предпазни колани за задните места. При липса на други доказателства, които да установяват подлежащия на доказване факт относно възражението, следва да се приеме, че то не е доказано в нужната степен. Ето защо, въпреки, че пострадалият е без поставен предпазен колан към настъпване на ПТП (обстоятелство за което свидетелства заключението на СМЕ), той не е допуснал нарушение на правилото на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като автомобилът не притежава такива. По изложените съображения възражението за съпричиняване поради непоставяне на обезопасителен колан е неоснователно.

С т. 7 на ТР №1/2014 г. на ОСТК на

ВКС се прие, че пътуване в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол, е рисково поведение на увредения – изразяващо се в поемане на предвидим и реално очакван риск, или в неговото неоправдано игнориране и съставлява обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно произшествие. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на съпричиняването страна в процеса - делинквент или застраховател. Тя следва да установи с допустимите от ГПК доказателствени средства обективния факт на знание на увредения, респ. възможността за узнаване при проявена дължима грижа, че водачът на моторното превозно средство, в което е пътувал, е употребил алкохол. Тези предпоставки в случа съдът приема, че са налице от показанията на свидетелката А.А., съгласно която преди да се качи в автомобила пострадалият и водача са пили заедно твърд алкохол и бира. По този начин ищецът сам се е поставил в предвидим риск и следователно е допринесъл за собственото си увреждане. Това е така защото едно от проявленията на алкохола е липсата на задръжки и забавената координация. Употребилият го водача е по склонен да управлява превозното средство с по-голяма скорост и без да се съобразява с установените правила за движение, пътната обстановка и метеорологичната обстановка. А това са причините за настъпване на произшествието съгласно заключението на САТЕ. Ето защо съдът намира, че определения размер на обезщетението следва да бъде намален с 20% на основание чл.51, ал.2 ЗЗ. до сумата от 32 000,00 лева (относно процента решение на САС по гр.дело №1801/2013г.).