Решение № 355 от 16.01.2018, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ ……….. гр. София, 16.01.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на единадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 14392/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 149041/21.11.2016г., предявена от С.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против П.НА Р.Б., с адрес: гр. София, бул. „*******.

Ищецът С.П.С. твърди, че на 29.04.2009 г., с постановление по досъдебно производство (ДП) № 82/2008 г. по описа на ГД „Национална полиция” - МВР, пр. пр. № 6782/2008 г. по описа на СГП, е бил привлечен като обвиняем за това, че като председател на Съвета на директорите на „Софийски имоти“ ЕАД, в съучастие с други длъжностни лица, също членове на Съвета на директорите, през 2003 г., в условията на продължавано престъпление, въпреки задълженията си, не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество и от това са последвали значителни щети за „Софийски имоти“ ЕАД в размер на 56 334 лева, като деянията са извършени умишлено, причинената щета е в особено големи размери, а престъплението представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Ищецът твърди, че на 09.06.2010 г., Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт срещу него и останалите обвиняеми, и било образувано

НОХД № 2730/2010 г. по описа на СГС. На 21.07.2010 г., делото било прекратено и върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 02.05.2011 г., в СГС отново бил внесен обвинителен акт, но на 14.07.2011 г., образуваното НОХД № 1897/2011 г. отново било върнато на СГП. След ново внасяне на обвинителен акт било образувано НОХД № 2159/2012г. по описа на СГС, което с разпореждане от 09.07.2012 г. отново било върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Ищецът сочи, че с постановление от 07.08.2014 г., досъдебното производство е било прекратено, като ищецът бил уведомен за прекратяването на 03.02.2015 г. Постановлението било потвърдено от Софийска апелативна прокуратура.

Ищецът твърди, че привличането му като обвиняем за тежко престъпление, налагането на мярка за неотклонение „подписка“, неколкократното внасяне на обвинителен акт в съда, създали у него и у семейството му изключителен психологически дискомфорт.

През цялото време докато траело образуваното досъдебно производство, ищецът изпитвал стрес и се опасявал, че може да бъде осъден за престъпление, което не е извършил. С.С. заявява, че воденото срещу него наказателно производство имало изключително неблагоприятно въздействие върху него и семейството му. Тревогите и напрежението се отразили на здравето му и ищецът се разболял от диабет, а съпругата на ищеца се разболяла от рак и била оперирана.

Освен това, ищецът твърди, че поради предявеното обвинение за извършено тежко престъпление, е загубил правото си да притежава и държи ловно оръжие и е бил принуден да го продаде, което го лишило от възможността да упражнява дейност като ловец.

Образуваното досъдебно производство, затруднило съществено и политическата кариера на ищеца.

Предвид изложеното, С.П.С. моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лева – главница, представляваща обезщетение от претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 07.08.2014 г. до окончателното й изплащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът П.на Р.Б. е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Заявява, че твърдените от ищеца вреди от повдигнатото обвинение са недоказани, както и че през същия период от време срещу С.С. били водени и други наказателни производства, от които ищецът претендирал да са настъпили същите вреди, за чието обезщетяване е било образувано настоящото дело. В тази връзка, ответникът сочи, че при определяне размера на обезщетението по настоящото дело, следва да се вземе предвид дали търпените вреди не са предмет на обезщетение по друго, заведено от ищеца гражданско дело по ЗОДОВ, с оглед размера на глобално дължимото обезщетение.

Във връзка с размера на вредите, ответникът заявява, че претендираното обезщетение не съответства на понятието за справедливост и на съдебната практика. Излага съображения, че срещу ищеца е била взета най-леката мярка за неотклонение, която не му е причинила вреди.

Ответникът възразява и срещу началния момент на претендираната лихва. Сочи, че такава се дължи от 11.02.2015 г., когато постановлението за прекратяване е станало окончателно.

Съдът приема следното от фактическа страна:

С постановление от 29.04.2009 г.

(предявено на 30.04.2009 г.) за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение по ДП № 82/2008 г. по описа на ГД „ДП” - МВР, пр. пр. № 6782/2008 г. на СГП, докладвано на прокурор от СГП, С.П.С. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК, вр. чл. 26, ал. 1 НК – умишлена безстопанственост, извършена от длъжностни лица от „Софийски имоти“ ЕАД, изразяваща се в това, че през 2003 г., в условията на продължавано престъпление, въпреки задълженията си, не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество и от това са последвали значителни щети за „Софийски имоти“ ЕАД, като деянията са извършени умишлено, причинената щета е в особено големи размери, а престъплението представлява особено тежък случай

Видно от Постановлението, спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „Подписка“.

На 09.06.2010 г., Софийска градска прокуратура (СГП) е внесла обвинителен акт срещу С.П.С. и другите 10 лица за престъпленията, за които са им повдигнати обвинения и е било образувано НОХД № 2730/2010 г. по описа на СГС. С разпореждане на съдията-докладчик от 21.07.2010 г., съдебното производство е прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи пропуски и противоречия в обвинителния акт.

На 02.05.2011 г., СГП отново е внесла в СГС обвинителен акт срещу С.П.С. и другите 10 лица, по който е било образувано НОХД № 1897/2011 г. по описа на СГС, което с разпореждане от 14.07.2011 г. е прекратено и делото е върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На 03.05.2012 г., СГП отново е внесла в СГС обвинителен акт срещу С.П.С. и е било образувано НОХД № 2159/2012г. по описа на СГС, което с разпореждане от 09.07.2012 г. отново е било върнато на СГП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

С постановление от 07.08.2014 г. на прокурор от СГП, наказателното производство по ДП № 82/2008 г. по описа на ГД „НП”

- МВР, пр. пр. № 6782/2008 г. на СГП, е прекратено по отношение на С.П.С. (и всички обвиняеми), поради липса на извършени престъпления.

Установява се от известие за доставяне (обратна разписка), че постановлението за прекратяване на наказателното производство е било съобщено на ищеца, на 03.02.2015 г. Същото не е обжалвано от ищеца и спрямо него е влязло в сила на 11.02.2015 г.

С постановление от 12.03.2015г на прокурор от Софийска апелативна прокуратура, постановлението от 07.08.2014 г. на СГП за прекратяване на наказателното производство е потвърдено.

Ищецът е предявил искове за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди и от повдигнатите му обвинения за извършени престъпления по пр.пр. № 9378/2008 г. на

СГП, по пр.пр. № 6715/2008 г. на СГП, по ДП №

257/2010 г. по описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр. №

7319/2010 г. на СГП, по ДП № 99/2008 г. по описа на ГД „ДП“-МВР, пр.пр. № 9387/2008 г. на СГП, по ДП № 66/2009 г. по описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр. № 4972/2009 г. на СГП, пр.пр. № 4972/2009 г. на СГП, по ДП № 37/2008 г. по описа на ГД „ПООРП“-МВР, пр.пр. № 3054/2008 г. на СГП, и по ДП № 82/2008 г. по описа на ГД „НП“-МВР, пр.пр. № 6782/2008 г. на СГП, като някои от наказателните производство са били прекратени, а по други ищецът е бил оправдан.

Въз основа на предявените от ищеца искови молби, в

Софийски градски съд са били образувани 7 граждански дела.

За всички тези факти страните не спорят и същите се установяват от материалите по пр. пр. № 6782/2008 г. на СГП, вкл. постановление за привличане на обвиняем по ДП № 82/2008 г. по описа на ГД „ДП”

- МВР, пр. пр. № 6782/2008 г. на СГП, постановлението за прекратяване, искови молби до СГС, предявени от ищеца в настоящото производство и съобщения до ответника, решение от 01.12.2016 г. по гр.д. № 9557/2016 г. по описа на СГС, І-22 състав, без отбелязване за влизането му в сила.

Видно от справка от СГП, в периода от 29.04.2009 г. до 03.02.2015 г., С.П.С. е бил привлечен н качеството на обвиняем по още 8 (осем) досъдебни производства, всички - за извършени престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 20 НК.

Представена е и справка за съдимост, издадена на 01.2017 г., в която е посочено, че С.П.С. не е осъждан.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля В.П.Б.. Свидетелят заявява, че с ищеца са близки приятели, от 15 години. През този период, свидетелят бил адвокат на ищеца по търговски, фирмени и „лични“ дела. Свидетелят сочи, че знае, че срещу ищеца са водени около 10 наказателни дела, някои от които свидетелят е чел.

Производствата по тези дела продължили по 7-8 години Ищецът не само се разстроил от наказателните дела, но и претърпял здравословни проблеми. Едно от заболяванията било диабет, от което бил болен от 5-6 години. Свидетелят не може да каже от кое дело какви вреди е претърпял ищецът, тъй като производствата „вървели“ паралелно. Като цяло, ищецът се притеснявал от изхода на всички дела.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. второ от ЗОДОВ.

Отговорността на П.на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 НПК и чл. 52, ал. 3 НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа обвинението за престъпление от общ характер и осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно П.на Р.Б.

(като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана да отговаря по предявените искове, тъй като действията по повдигане на обвинение и по разследване на същото са извършени от лица, числящи се към структурата на държавното учреждение, в чиито персонален състав е било включено лицето, повдигнало незаконосъобразното обвинение и ръководело разследването срещу ищеца (чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК) и същевременно осъществяващо ръководство и надзор върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3 от НПК).

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Следователно, основателността на иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; наказателното производство срещу него да е прекратено поради това, че деянието не е извършено или че извършеното не съставлява престъпление; да е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди и между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице причинно следствена връзка. Посочените елементи от фактическият състав трябва да се докажат от ищеца, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест – чл. 154, ал.1, изр.1-во от ГПК.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. От така цитираната разпоредба следва, че държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и служители. Отговорността на държавата по ЗОДОВ е гаранционна и обективна, което означава, че не е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.