Определение № 3268 от 17.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3268 гр. София, 17.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Гeоргиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Касационно гражданско дело № 20268002100208 по описа за 2026 годИ.

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М., чрез адв. Я. М. С. от САК, и касационна жалба на „Олмена транс“ ООД, [населено място], чрез адв. Н. М. от АКК., срещу въззивно решение № 165/31.10.2025 г. постановено по възз. гр. д. № 70/2025 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в частта му с която е потвърдено решение № 177/01.04.2024 г. по гр.д. № 1019/2022 г. на Районен съд – Кърджали, в частта с която „Олмена транс“ ООД е осъдено, на основание чл. 200, ал. 1 КТ, да заплати: на С. А. А. сумата 27 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на Е. Р. М. с /лице съжителствало на семейни начала с ищцата/, настъпила на 01.11.2021 г., в резултат на трудова злополука, а на Р. М. Ф. и Ш. И.

М. сумите от по 27 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие смъртта на сина им Е. Р. М., настъпила на 01.11.2021 г., в резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.11.2021 г., а исковете за разликите над присъдените суми до пълните претендирани размери от по 90 000 лв. за всеки от ищците са отхвърлени.

Ищците С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М. обжалват въззивното решение в частите, отхвърлящи предявените от тях искове за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди за горниците над уважените размери до пълните предявени размери от по 90 000 лв. на исковете им. В касационната жалба излагат доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост.

Сочат, че съдът макар и да е приел, че за размер на обезщетение от по 90 000 лв. за всеки от ищците е справедлив, неправилно е стигнал до извод, че в случая било доказано проявена „груба небрежност“ от страна на пострадалото лице Е. Р. М. и съпричиняване от негова 1 страна, с оглед на което намалил обезщетението със 70%. Молят решението в тези части да бъде допуснато до касационен контрол по следните правни въпроси: 1. „При определяне на размер на обезщетението за неимуществени вреди, длъжен ли е съдът да извърши преценка на всички конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които са от значение за точното приложение на чл. 52 от ЗЗД?“; 2. „Съставлява ли нарушение на чл. 52 от ЗЗД позоваването в съдебното решение, че обезщетението се определя по справедливост, без да са посочени обстоятелствата и критериите, въз основа на които се определя същото?“; 3.

„Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона?“; 4. „Може ли изводът за наличие на „груба небрежност“ на работника да се основава на предположение, без доказателства за действия в разрез с изискванията за безопасност на труда и механизма на злополуката?“; 5.

„Всяко действие на работника при изпълнение на трудовите задължения ли се явява съпричиняващо при трудова злополука и основание за намаляване на обезщетението по чл.

201, ал. 2 КТ?“; 6. „Следва ли де се приеме наличие на груба небрежност от работника, като същия е допуснал нарушение на трудови задължения поради обективна невъзможност да спази правилата на работа поради неосигуряване на средства за безопасност от работодателя?“; и 7. „Следва ли де се приеме наличие на „груба небрежност“ и в какво съотношение при условие, че нарушение на трудовите задължение и на нравилата за безопасност от работника са свързани с обективна невъзможност да бъдат изпълнени трудовите задължение без тези нарушения, поради неосигуряване на технически средства за безопасното им изпълнение от работодателя (липса на оборудване на товарен автомобил със спирателни клинове в случая), т.е. за нарушението работодателят има принос, като не осигурил средства за безопасно извършване на работата?; 8. „Всяко нарушение на трудовите задължение и правилата за безопасност ли се явява „груба небрежност“ и какви са критериите за разграничение на обикновената от грубата небрежност при изпълнение на трудовите задължения, респ. следва ли съдът с решението си да мотивира ограничителните критерии при определяне на степента на констатирана небрежност от работника?“. Считат, че първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС:

ППВС № 4/23.12.1968 г.; решение № 121/15.11.2017 г. по гр. д. № 5321/2016 г. на III г.о.; решение № 28/06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на IV г.о.; решение № 276/06.11.2017 г. по гр. д. № 106/2017 г. на IV г.о.; решение № 156/05.01.2018 г. по гр. д. № 5302/2016 г. на III г.о.; решение № 113/17.09.2018 г. по гр. д, № 1603/2017 г. на IV г.о. и решение № 253/07.03.2018 г. по гр. д. №4430/2016 г. на IV г.о. По третия въпрос също се сочи противоречие с разрешенията, дадени в решение № 470/16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на IV г.о. и решение № 127/09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV г.о. Според касаторите – ищци разрешенията на въпроси № 4 и 5, дадени от въззивния съд, са в противоречие с: решение № 310/27.01.2014 г. по гр. д. № 1145/2012 г. III г.о. и решение № 50217/09.11.2022 г. по гр. д. № 1201/2022 г. на III г.о. По въпроси №№ 6, 7 и 8 се твърди, че е налице противоречие с ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК; решение № 79/27.02.2012 г. по гр.д. № 673/2011 г. на IV г.о.; решение № 51/08.05.2018 г. по гр.д. № 2302/2017 г. на III г.о.; решение № 302/07.10.2013 г. по гр.д. № 3248/2013 г. на IV г.о.; решение № 202/12.12.2014 г. по гр.д. № 2

1298/2014 г. на III г.о.; решение № 194/21.06.2011 г. по гр. д. № 1248/2010 г. на III г.о. Излагат се съображения, че въззивното решение в обжалваната му част е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.

Ответникът „Олмена транс“ ООД не е подал писмен отговор на касационната жалба на ищците в законоустановения срок и не е взел становище по същата. Същият обжалва въззивното решение в осъдителните му части, с които исковете на ищците са уважени, както следва: на ищцата С. А. А. за разликата над 10 000 лв. до размера от 27 000 лв., а на ищците Р. М. Ф. и Ш. И. М. за разликата над 5 000 лв. до размера от 27 000 лв. Излага твърдения за нарушения на материалния и процесуалния закон, и за необоснованост. Счита, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди на всеки от ищците е необосновано завишен. Изразява се и несъгласие с определения размер на съпричиняване от страна на служителя Е. Р. М., тъй като според ответника единствено и само поведението на М. при управлението на МПС и неспазването на неговите задължения като водач е било причина за настъпване на трагичния резултат.

В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК ответникът сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а именно: с т. II на ППВС № 4/1968 г. и ТР № 4/29.01.2013 г. по тьлк. дело № 4/2012 г., както и с постановените по реда на чл. 290 от ГПК: решение № 58/20.04.2018 г. по гр.д. № 2037/2017 г.; решение № 290/18.11.2015 г. по гр.д. № 15/2015 г. на IV г.о.; решение № 25/16.02.2016 г. по гр.д. № 3233/2015 г. на III г.о.; решение № 348/2011 г. по гр.д. № 387/2010 г.; решение № 510/2010 г. по гр.д. № 1923/2009 г.; решение № 291/2012 г. по гр.д. № 951/2011 г.; решение № 79/2012 г. по гр.д. № 673/2011 г. и решение № 125/04,05.2016 г. по гр.д. № 4417/2015 г. на IV г.о. без касаторът да е формулирал конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Изразено е несъгласие с извършения от въззивния съд анализ и оценка на приетите по делото доказателства, с преценката извършена от съда на обстоятелствата относими към понятието „справедливост” при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, а така също и с приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултата от пострадалия служител.

Поддържа се основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по тази С. А. А., Р. М. Ф. и Ш. И. М. са подали писмен отговор, с който оспорват наличието на основания за допускане на касационно обжалване, както и основателността на жалбата.

„ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място], трето лице помагач на страната на ответника, в писмени отговори на касационните жалби на страните, изразява становище за неоснователност на жалбата на ищците и зачастична основателност на жалбата на ответника- работодател.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, и са процесуално допустими.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като направи преценка 3 за наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:

За да уважи предявените искове за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди до посочените размери, въззивният съд е приел, че са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 200, ал. 1 КТ.

Приел е, че Е. Р. М. е бил син на ищците Р. М. Ф. и Ш. И. М., и е живеел на семейни начала с ищцата С. А. А..

Между Е. М. и ответното дружество бил сключен граждански договор от 29.10.2021 г. с предмет на договора: извършване на определена работа К.- Б. –К., за периода от 29.10.2021 г. до 01.11.2021 г., за превоз на земна маса на строителен обект в [населено място], длъжност:

„шофьор“ на тежкотоварен камион Мерцедес над 12 т, който договор бил обявен за трудов договор, по чл. 405а от КТ с Постановление на Дирекция „Инспекция по труда“ - К. от 01.11.2021 г.

На 01.11.2021 г. настъпила трудова злополука с пострадал Е. Р. М., който починал по време на осъществяване на трудовата си дейност. Според протоколите съставени във връзка с разследване на злополуката, в деня на инцидента М. се намирал на обичайното си работно място - пътен участък до строителен обект в [населено място], обл.К.. Нямало точни показания за конкретните му действия. След неуспешен опит за връзка по телефон, управителят на фирмата - М. М. и сина му - Е. М., намерили ищеца паднал под задната гума на камиона /който приживе последния управлявал/. Опитвали се да го освободят изпод гумите на автомобила, но разбирали, че той вече е мъртъв. Нямало информация за проведени инструктажи и обучения за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, липсвала оценка на риска на работната дейност. С влязло в сила разпореждане № 510408-11 от 31.03.2022 на ТП на НОИ – К. злополуката била обявена за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО.

Механизмът на трудовата злополука и причината за смъртта на работника са изяснени от приетите по делото СМЕ и САТЕ. Според заключението на СМЕ, смъртта на Е. М. се дължи на множество несъвместими с живота увреждания - масивни разкъсвания на органи от гръдната и коремната кухина. Смъртта настъпила много бързо и била неминуема. Описаните травматични увреждания възникнали при действието на твърд тъп предмет с изключително голяма сила и добре отговаряли да са възникнали при прегазване /притискане от колелото/ от тежко МПС през корема и гърдите. При изследването на трупа на Е. М. не били установени налични травматични увреждания, които не могат да бъдат обяснени с прегазване и притискане от масивна автомобилна гума от товарен автомобил с голяма маса.

Констатираните при изследването травматични увреждания имали категорично характеристика на прижизнени такива, т.е. прегазването било причинено приживе на М..

Установена била концентрация на етилов алкохол в кръвта на М. от 0,69 промила, която отговаряла на лека степен на алкохолно опиване, която се характеризира с емоционална неустойчивост, лесна уморяемост, отслабване на концентрацията, на вниманието, съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни нарушения, вегетативни смущения.