Решение № 89 от 12.07.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ ...9 гр. С., 11.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Андон Г. Миталов като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20241800600321 по описа за 2024 година Производството е по гл. ХХI за въззивен контрол, инициирано с жалба против присъда, постановена по НЧХД № ...2/020г. по описа на РС С..

По силата на посочената по- горе присъда, съдът е признал подсъдимия Д. Г. Н., роден на ... г. в гр. С., български гражданин, с постоянен адрес гр. С., ул. „П.” № ... и с настоящ адрес гр. С., ж. к. „Д.“, бл. .., вх...., ет. .., ап..., женен, неосъждан, със средно образование, работи като шофьор в „Х.“ ЕООД, гр. С., ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 30.05.2020 г. около 15,00 ч. в гр. С. в двора на къща на ул. „П.“ № ... е казал нещо унизително за честта и достойнството на Р. А. З. и на И. К. К. в тяхно присъствие, като ги е нарекъл „боклуци“ и обидата е нанесена публично - престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК и му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер 1000,00 лв. /хиляда лева/.

Осъдил е на основание чл. 45, вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ подсъдимия Д. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „П.” № ... и с настоящ адрес гр. С., ж. к. „Д.“, бл. .., вх...., ет. .., ап..., да заплати на Р. А. З., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „П.” № ..., сумата 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като иска за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 1000,00 лв., е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

1

Осъдил е на основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД подсъдимия Д. Г. Н., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „П.” № ... и с настоящ адрес гр. С., ж. к. „Д.“, бл. .., вх...., ет. .., ап..., да заплати на И. К. К., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул. „А. В.” № ..., сумата 400,00 лв. /четиристотин лева/, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като иска В ЧАСТТА МУ за разликата над присъдената сума до пълния предявен размер от 1000,00 лв., е отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Прекратил е, на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, наказателното производство, образувано по тъжбата на Р. А. З., ЕГН ********** и И. К. К., ЕГН ********** срещу Д. Г.

Н., ЕГН ********** за престъпление с претендирана от тъжителите правна квалификация по чл. 144, ал. 1 от НК, изразяващо се в това на 30.05.2020 г. около 15,30 ч. в двора на къща на ул. „П.“ № ... Д. Г. Н. да се е заканил на Р. А. З. и на И. К. К. с престъпления против тяхната личност, като е казал думите „ще ви гръмна и ще ви изнеса в чували“ и това заканване да би могло да възбуди у последните основателен страх за осъществяването му.

Прекратил е производството по гражданските искове с правно основание чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД, предявени от Р. А. З., ЕГН ********** и И. К. К., ЕГН **********, срещу Д.

Г. Н., ЕГН **********, за заплащане на по 2500,00 лв. на всеки от ищците като обезщетения за неимуществени вреди, претърпени от престъплението с посочена в тъжбата правна квалификация по чл. 144, ал. 1 от НК, за което наказателното производство е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от 30.05.2020 г. до окончателното им изплащане.

В тежест на подсъдимия Р. са възложени направените по делото разноски.

Присъдата, в осъдителната и част/наказателна и гражданска/ е атакувана с жалба от подсъдимия Д. Г. Н., чрез защитника му - адв. М. И., като незаконосъобразна и неправилна, постановена в нарушение на материалния закон, както и явно несправедлива.

В депозираната жалба, адв. И. подробно излага своите оплаквания, които по същество се свеждат до съществени процесуални нарушения при преценката на доказателствата и установяване на релевантните факти, което е обусловило и неправилно приложение на материалния закон. Отправя се упрек спрямо логично оценъчната дейност на съда по преценка на доказателствата и изграждане на вътрешното убеждение, както и по отношение на правилното тълкуване и прилагане на материалния закон. Твърди се, че едни от доказателствата са пре- експонирани и им е придадена отнапред по-голяма доказателствена тежест, за сметка на други доказателства, които съдът е отхвърлили априори, като лишени от обективност, без да изложи достатъчно убедителни мотиви в тази насока.

В допълнително писмено изложение, явяващо се неразделна част от жалбата защитникът подробно развива и аргументира оплакванията и доводите, инвокирани в жалбата, както и -собствена интерпретация на релевантните факти.

Предвид изложеното по- горе с жалбата се отправя искане за отмяна на постановената присъда от РС С. и за постановяване на нова присъда от въззивния съд, по 2 силата на която да бъде признат за невинен и изцяло оправдан подс. Н. по повдигнатото против него обвинение. Да бъде отхвърлен изцяло гражданския иск, предявен от всеки от тъжителите против подсъдимия.

В съдебно заседание, в пледоарията си по същество на делото защитникът М. И. подробно и обстоятелствено развива доводите си, изложени за първи път в допълнителното писмено изложение към жалбата. Същият се позовава на нарушаване на правилата за преценка на доказателствата в съответствие с действителния им смисъл. По своята същност, така, както е обосновано оплакването се свежда до липса на обоснованост на фактическите изводи, възприети в мотивите на атакуваната присъда на РС С., от събраните по делото доказателства. В тази връзка защитникът поставя на вниманието на настоящия съд следните въпроси: с колко деяние- едно или две словесни изявления „боклуци“, подсъдимият Н. е осъществил състава на обида, в присъствието на кои лица е нанесена обидата „публично“. Поставя се акцент върху твърдението в тъжбата, че подсъдимият само веднъж е произнесъл обидната реплика, но в мотивите към присъдата на РС е прието, че Н. е употребил съставомерния израз два пъти. В тази връзка защитникът твърди, че съдът при постановяване на присъдата е напуснал фактическите рамки на обвинението, въведено с частната тъжба. Защитникът още поставя въпроса за правната квалификация на престъплението – в случай, че има две еднородни деяния, извършени през непродърлжителен период от време, по каква причина действията на подсъдимия не са квалифицирани като продължавано престъпление? В присъствието на кои лица е нанесена обидата?

На следващо място- на фона на предисторията между страните –изразяваща се в конфликти със взаимни нападки между тях от дълъг период от време съдът е бил длъжен да изследва и да изложи аргументи относно характеристиката и интензитета на отправената обида „боклуци“, дали същата е в състояние на този фон на трайно влошени отношения да предизвика съставомерни последици, като засегне честта и достойнството на всеки от тъжителите. Според защитника, ако се установи, че това деяние е извършено от подсъдимия, по начина по който се твърди в тъжбата, то са налице предпоставките на чл.9,ал.2 НК за отпадане на съставомерния му характер като престъпление, предвид на това, че липсва обществена опасност , или че неговата обществена опасност е явно незначителна.

Предвид изложените аргументи, защитникът адв. И. пледира за отмяна на постановената присъда от РС С. и за постановяване на нова такава във въззивната инстанция – оправдателна за неговия подзащитен- подс. Н.. Алтернативно- в случай, че се приеме, че с присъдата е напусната рамката на повдигнатото обвинение, или пък, че при постановяване на присъдата съдът е изложил съображения в съществено нарушение на правилата за преценка на доказателствата и за изграждане на вътрешно убеждение, по начин, че не е възможно да бъде установена действителната му воля, моли присъдата да бъде отменена, а делото – да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

В лична защита подс. Н. изцяло подкрепя становището на защитника си.

В последната си дума заявява, че желае оправдателна присъда.

3

Въззивният съдебен състав, след като разгледа жалбата и подробно се запозна с допълнителните изложения към нея, прецени становищата и доводите на страните в съдебно заседание и осъществи по чл.314, ал.1 НПК самостоятелен служебен контрол по отношение на присъдата на РС, в съответствие с приложимия закон, прие за установено следното:

Съдебното следствие пред първата инстанция е протекло в съответствие с процесуалните правила, както и при стриктно съблюдаване на правата на страните- найвече на подсъдимия и на неговия защитник. Събрани са всички относими към фактическите обстоятелства доказателства. Доказателствата са събрани при спазване на основните начала в наказателния процес и конкретизиращите ги процесуални разпоредби, обосноваваща тяхната процесуална годност като доказателствени източници на релевантните по обвинението факти.

Не биха могли да бъдат споделени като съответни на съвкупната преценка на доказателствените източници оплакванията за необоснованост на фактическите изводи.

Обратното- фактическата обстановка е установена въз основа на доказателства, събрани и проверени лично и непосредствено от състава на съда в съдебно заседание, в пълно съответствие с принципа за непосредственост. Съдът е отказал да кредитира и изобщо да обсъжда доказателства, събрани извън установения процесуален ред и по друго производство, както и – с основание- да постанови повторен разпит на свидетелите за идентични факти, какъвто преразпит законът допуска само по изключение, единствено тогава когато първоначалния разпит е проведен повърхностно и свидетелите не са били разпитвани за съществени за обвинението факти. Доказателствата са били подложени на внимателен и задълбочен анализ, който е осъществен изключително коректно- същите са обсъждани и тълкувани според действителният им смисъл и съдържание. Упреците спрямо съда в противната насока не намират опора в доказателствата и в тяхната интерпретация в съдебните мотиви, поради което и въззивният съд ги намира за лишени от основания и в някаква степен- некоректни. Съдът, при изграждане на вътрешното си убеждение е приложил по един изключително убедителен, наситен с мъдрост, начин житейската и формалната логика, като е постигнато задълбочено осмисляне и тълкуване на доказателствата и връзките- диалектиката им- на подкрепа и противопоставяне помежду им. Така, в пълно съответствие с формалната логика е прието ,че поведението на тъжителя З., изразило се в хвърляне на предмети /саксии/ спрямо подсъдимия, от което е последвал и удар на последния, не е провокирано от внимателно и уважително проведен разговор помежду им и реплики- от страна на подс. Н., а представлява отговор на агресия, срещу вече упражнена от страна на подсъдимия спрямо пострадалите отявлена агресия, изразила се в унизително отношение и отправени заплахи и то- по начина, удостоверен от пок.св. К.

„Боклуци. Ще ви гръмна. Ще ви изнеса в чували“. Предвид динамиката и емоционалната натовареност на наслагани във времето на предходни конфликти, както и близките отношения на всеки от свидетелите с някоя от насрещните страни, съдът е обосновал тяхната 4 емоционална обремененост, и е аргументирал логично и убедително по каква причина не кредитира показанията на разпитаните свидетели в цялост, а отделни техни части. По прозрачен и логичен, обоснован начин е обяснил в мотивите си кои части от показанията на свидетелите кредитира, и кои –не. Настоящият въззивен състав е имал повод многократно да посочи, по различни казуси, че цялостната, огледална идентичност на твърдяното в показанията на свидетелите не обосновава непременно по убедителен начин тяхната надеждност, истинност и непредубеденост, а – точно обратното. При разпита си, свидетелите удостоверяват фактите, пречупени през тяхната собствена личност- възраст, култура, ценностна система и фокусиране, време и място на възприемане, по начин, че такава идеална синхроничност не е възможна, а когато се констатира – индицира предварителна подготовка и уговаряне между свидетелите за съдържанието на техните показания. Обратното- несъществените различия в детайли за несъществени за обвинението факти са белег за искреност и неподправеност на показанията- а от там и за тяхната достоверност. Важното е да бъде констатирана синхронност и взаимна подкрепа между съществените за обвинението факти. В контекста на тези разсъждения въззивният съдебен състав констатира, че всеки един от свидетелите –очевидци - А. К. и К. К., /макар и да са родители на ч. тъжител И. К./ в показанията си удостоверяват добросъвестно само това, което лично са възприели като действия и поведение на подсъдимия, имащо отношение към съставомерните факти. Така, в началото на конфликта св. А. К. възпроизвежда репликата на подсъдимия :“Боклуци. Ще ви гръмна. Ще ви изнеса в чували“, акт на който св. К. обективно не е присъствал. Но същия, непосредствено при пристигането му на мястото на инцидента установява, че е възприел непосредствено същата обидна реплика:“Боклуци“, за която твърди, че може да е била отправена и включително по негов адрес, като близък на насрещната страна, но без съмнение-основно е била насочена към личността на дъщеря му, както и към личността на фактическия и съпруг –тъжителя З.. Което вън от всякакво съмнение е в кореспонденция и потвърждава достоверността на твърденията на св. А. К., касателно възприетата от нея обида минута по- рано. От гледище на формалната логика подсъдимият изявява публично трайно негативно презрително отношение и унизителна оценка спрямо тъжителите като :“боклуци“. В т. смисъл се поставя с основание въпроса, какво значение има дали обидата е произнесена, веднъж, двукратно или няколко пъти? Щом в допълнителните съображения –неразделна част от жалбата защитникът твърди, че целият конфликт се е развил светкавично – започнал е и е ескалирал в рамките на максимум 1 -2 -3 минути. В такива случаи, когато между отделните действия на подсъдимия, описващи едно и също съставомерно поведение, но осъществено през пренебрежително кратки интервали от време САС нееднократно се е произнасял, като е приемал, че е налице едно деяние и няма основание да се приеме, че е налице продължавано престъпление по смисъла на чл.26 НК.