Решение № 184 от 19.12.2022, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 240/2022
- Вид
- Решение № 184
- Подписан
- 19.12.2022
- В сила
- 26.06.2023
- Състав
- ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛИНА КОСЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258, ал. 1, предложение второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2, ал. 1, точка 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 5, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 18 · Наказателен кодекс
- чл. 18, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 65 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 184 гр. Велико Търново, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:
ГАЛИНА КОСЕВА
МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20224000500240 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение второ ГПК –въззивно обжалване.
С Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021 година на Окръжен съд Габрово Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. В. Г. сумите: 50 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, 17 206.57 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по НОХД № 19/2020 година по описа на Окръжен съд Габрово, ведно със законната лихва от 18.06.2021 година до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 2, ал. 1, точка 3, предложение първо, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
С посоченото решение е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лева до претендираните 250 000 лева като неоснователен и недоказан.
Със същото решение е отхвърлена претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сумата над 17 206.57 лева до размер на 19 546.84 лева.
С посоченото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. В.
Г. сумата 10 лева – разноски за заплатена държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
1
Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат Л. В. сумата 2 288.73 лева –адвокатско възнаграждение.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Л. В. – пълномощник на В. В. Г., против Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021 година на Окръжен съд Габрово в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 50 000 лева до претендираните 250 000 лева. Във възззивната жалба се излага, че обжалваното решение е немотивирано и необосновано, противоречи на материалния закон. Твърди се, че първостепенният съд не е изследвал в съвкупност всички събрани доказателства по делото; не е приложил правилно принципа за справедливост съгласно изискването на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, като е присъдил обезщетение в занижен размер, който не може да репарира в пълна степен причинените на ищеца негативни изживявания; не е оценил в достатъчна степен изключително дългия период, през който ищецът е изтърпявал наложените му най-тежки мерки за неотклонение „Задържане под стража“ и „Домашен арест“, с които били отнети личната му свобода и правото на свободно придвижване; не е отчел влошаването на здравословното му състояние с отключване на две заболявания – посттравматично стресово разстройство и първична (есенциална) хипертония, които са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство, не е съобразил продължителният престой на ищеца в Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода (СБАЛС) при Затвора град Ловеч в непосредствен контакт с криминално проявени и с психични проблеми лица, последиците върху неговото психическо състояние (налагало се да приема антидепресанти); не е взел предвид обстоятелството, че поради изтърпяваните мерки за неотклонение ищецът е прекъснал обучението си в университета, прекратил е връзката с приятелката си, с която имали планове за брак; отзвукът в социалните мрежи (наричали го „братоубиец“), както и неудобството, което изпитвал при многократното му конвоиране като опасен престъпник с поставени белезници на ръцете и пранги на краката.
Направено е искане да се отмени Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021 година на Окръжен съд Габрово в обжалваната част и да се постанови друго такова, с което да се уважи изцяло предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.06.2021 година до окончателното изплащане на сумата, да се присъдят направените разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Прокуратурата на Република България оспорва жалбата.
В законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България 2 против Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021 година на Окръжен съд Габрово в осъдителните части. Във въззивната жалба се излага, че решението е неправилно и необосновано. Навежда се довод за съпричиняване от страна на пострадалия (възражението е направено с отговора на исковата молба, но не е обсъдено от първостепенния съд), който с действията си (нараняване с нож в областта на врата на пострадалия, където се намират жизнено важни органи), е допринесъл за воденото срещу него наказателно производство и впоследствие за внасянето на обвинителния акт. Оспорват се размерите на присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, последното включващо и претендираните от ищеца пропуснати ползи от неполучени трудови възнаграждения за периода, през който е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като прекомерни и недоказани.
Направено е искане да се отмени Решение № 73/21.04.2022 година по гр. д. № 401/2021 година на Окръжен съд Габрово и да се постанови друго такова, с което да се отхвърли предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан, алтернативно – да се намали присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съответстващо на действително претърпените от воденото наказателно производство такива, а обезщетението за имуществени вреди – да се намали със сумата 8 106.57 лева (пропуснати ползи).
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Л. В. – пълномощник на В. В. Г., с който я оспорва жалба.
В съдебно заседание пред Апелативен съд Велико Търново адвокат Л. В. – процесуален представител на В. В. Г., оспорва въззивната жалба на Прокуратурата на Република България.
Апелативен съд Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на представителите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на решението, съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Производството по гр. д № 401/2021 година на Окръжен съд Габрово е образувано въз основа на предявени от адвокат Л. В. –пълномощник на В. В. Г., против Прокуратурата на Република България искове с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, точка 3, във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
В исковата молба се твърди, че на 26.07.2019 година е образувано досъдебно производство 1752 № 3M-423/2019 година по описа на РУ на МВР Габрово за това, че на 26.07.2019 година около 04.00 часа, в апартамент в гр. Габрово, *******, е направен опит за умишлено умъртвяване на Я. В. Г. от град Габрово, чрез нанасяне на прободна рана с нож в областта на врата – престъпление по чл. 115, във връзка с чл. 18 от НК. На същата дата ищецът В. В. Г. – брат на пострадалия, е привлечен като обвиняем по досъдебното производство. С Постановление № 1192/26.07.2019 година на прокурор при Окръжна 3 прокуратура Габрово В. В. Г. е задържан на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 64, ал. 2 от НПК за срок от 72 часа до довеждането му пред съда. С Определение от 29.07.2019 година по ЧНД № 95/2019 година на Окръжен съд Габрово спрямо ищеца е взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Същата трикратно е потвърждавана в производства по чл. 65 от НПК от Апелативен съд Велико Търново по надлежно направени искания от защитата на задържаното лице. Срокът за извършване на разследването е удължаван няколкократно за изготвяне на комплексна психиатрична експертиза на обвиняемия. В продължение на четири месеца ищецът бил принуден да стои в Затвора град Ловеч, в непосредствен контакт с криминално проявени и с психични проблеми лица с оглед изготвяне на заключение от вещите лица, включени в състава на назначената комплексна психиатрична експертиза. С Постановление от 10.02.2020 година на прокурор при Окръжна прокуратура Габрово В. В. Г. повторно е привлечен като обвиняем за горепосоченото престъпление. На 26.02.2020 година в Окръжен съд Габрово е внесен за разглеждане обвинителен акт против ищеца за престъпление по чл. 115, във връзка с чл. 18 от НК.
Образувано е НОХД № 19/2020 година по описа на Окръжен съд Габрово. Последвали множество искания от процесуалните представители на В. В. Г. за изменение на наложената най-тежка мярка за неотклонение на обвиняемия, които са оставени без уважение. След девет месеца и двадесет и три дни Окръжен съд Габрово изменил мярката за неотклонение от „Задържане под стража“ в „Домашен арест" (същата е изпълнявана в ползвана под наем стая от къща в град Габрово чрез система за електронно наблюдение, което причинило на ищеца допълнителни неудобства и страдания). През целия период на задържането В. В. Г. не е можел да изпълнява трудовите си задължения към работодателя (бил е в неплатен отпуск). Едва от 26.05.2020 година ищецът получил възможност да работи дистанционно от дома си и да получава трудово възнаграждение. След проведени седем съдебни заседания Окръжен съд Габрово постановил Присъда № 36/3.08.2020 година по НОХД № 19/2020 година по описа на съда, с която го признал за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение. С протоколно Определение от 3.08.2020 година е изменена и мярката за неотклонение от „Домашен арест“ в „Подписка“. В. В. Г. изтърпявал мярка ,Домашен арест“ в продължение на два месеца и деветнадесет дни. С решение по ВНОХД № 354/2020 година на Апелативен съд Велико Търново присъдата е потвърдена. С Решение № 106/18.06.2021 година по наказателно дело № 375/2021 година на Върховен касационен съд на Република България, трето наказателно отделение решението на Апелативен съд Велико Търново по ВНОХД № 354/2020 година е потвърдено и оправдателната присъда влязла в сила на 18.06.2021 година. Излага се, че ищецът е на двадесет и четири години, към момента на образуване на наказателното производство е с чисто съдебно минало. При привличането му като обвиняем той бил студент в първи курс в Техническия университет Габрово, с много добър успех, получавал стипендия и същевременно работел по трудов договор във фирма на австрийски гражданин като чертожник. Изтъква се, че В. В. Г. бил спокоен, уравновесен, дисциплиниран, поддържал добри взаимоотношения с близки и роднини. Въпреки привързаността им един към друг, споровете с по-малкия му брат Я. Г. възниквали заради употребата на наркотици, както станало и в нощта на 26.07.2019 година. Вследствие 4 неоснователно воденото срещу него наказателно производство за извършено престъпление, ищецът претърпял значителни неимуществени вреди – стрес, притеснения, безпокойство, неудобства, безсилие, прекъснал образованието си, понесъл тежко широкия отзвук в обществото и раздялата с приятелката си, които нанесли сериозни и трайни последици върху психоемоционалното му и здравословно състояние, подробно описани в исковата молба. Претърпените неимуществени вреди ищецът оценява на 250 000 лева. От неоснователно повдигнатото му обвинение В. В. Г. претърпял и имуществени вреди, свързани с неговата защита в досъдебното и съдебното производство – заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на правна защита общо в размер на 9 100 лева; пропуснати ползи от неплатени трудови възнаграждения вследствие невъзможността му да работи съгласно трудовия си договор поради изтърпяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за периода 1.08.2019 година – 30.04.2020 година, възлизащи на 10 446.84 лева.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България да заплати на В. В. Г. сумите: 250 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди; 19 546.84 лева – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление от общ характер, за което е оправдан, ведно със законната лихва от 18.06.2021 година до окончателното изплащане на сумите, направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.