Протокол № 12697 от 16.08.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 12697 гр. София, 11.08.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ

Съдебни

Николай Г. Г. заседатели: СВЕТЛАНА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА и прокурора К. Д. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Наказателно дело от общ характер № 20221110208817 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ УРУМОВ

Съдебни заседатели: 1. Светлана Маринова

2. Николай Г.

Секретар: Надежда Въчкова

Прокурор: К. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от съдията НОХД № 8817 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Й. Н. Д., доведен от следствения арест – „Г.М.Д.“, се явява лично и с адв.Т., редовно упълномощен.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че са налице процесуалните предпоставки за даване ход 1 на делото и като не намери пречки за това,

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ЧЛ.270 ОТ НПК.

Снема самоличността на подсъдимия:

Й. Н. Д., с ЕГН: **********, роден на ХХХХХХХХХХХ г., българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан.

Съдът разясни правата на подсъдимия в настоящето производство.

ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата си, няма да правя отвод на изброените лица.

ЗАЩИТАТА: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по реда на чл. 275 НПК.

Съдът намери, че са налице изискванията на чл. 271-275 НПК и на основание чл. 276 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДОКЛАДВА молбата за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия Д., депозирана от адв. Т..

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания по доказателствата.

АДВ.Т.: На първо място желая да предоставя на съда един брой експертно решение №2445/2018 г., видно от което Й. Д. е с 62 % трайно намалена работоспособност, в следствие на няколко заболявания, посочени в експертното решение. На второ място желая да приложа два броя епикризи от „ЦПЗ София“ от 2018 г., видно от които в следствие на паническото си разстройство, от което подсъдимият следва, същият е няколкократно хоспитализиран за последно през 2018 г., предоставям копия.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат.

Съдът намира, че представените писмени доказателства са относими 2 към предмета на делото и

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА същите и ги ПРИЛАГА към доказателствената съвкупност.

Съдът, като взе предвид становището на страните и на основание чл.

283 НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА доказателства.

И

ПРИЕМА приложените по делото писмени

НАМИРА делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което и на основание чл. 286 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ЗАЩИТАТА: Моля да уважите така депозираната молба за изменение на мярката за неотклонение на Й. Д.. Бидейки привлечен към наказателна отговорност на 08.06.2022 г. и непосредствено с това задържан под стража, същият вече търпи малко над два месеца най-тежката мярка за неотклонение в условията на ареста в гр.София. В чл.31, ал.3 от Конституцията ясно се казва, че всеки обвинен в престъпление се смята за невинен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Върховният ни закон също така не допуска ограничение на правата на обвиняемия, надхвърлящи необходимото за осъществяване на правосъдието. Това означава, че във всеки отделен случай, българският съд и най-вече прокуратурата на Република България като ръководно решаващ орган в досъдебната фаза, е длъжна да търси наймалката по сила принуда, която е годна, тоест, която е достатъчна за постигане на процесуалната си задача. За мен е необяснима налаганата в последните години тенденция от страна на прокуратурата по отношение на всеки един обвиняем да бъде налагана извънредната мярка за неотклонение „задържане под стража“. Всичко, което надхвърля достатъчната принуда е 3 противоконституционна намеса. Параметрите на обвинението, което е повдигнато на г-н Д. не могат и не следва да бъдат обосновка за наличието на опасност от извършване на престъпление в друго производство, освен това при първоначалното задържане, по реда на чл.64 от НПК. Считам, че параметрите на повдигнатото обвинение в случая на внесения обвинителен акт не са достатъчни г-н Д. да продължава да бъде задържан под стража.

Вярвам, че бидейки запознат с делото, съдът е проследил процесуалното поведение на г-н Д., а то е Т.а, че още от фазата на проверката по реда на ЗСВ, той се явява пред органите на МВР, когато е призован, давал е обяснения и въобще съдейства активно на разследването. Макар по отношение на Д. да са налице предходни криминални прояви, считам, че не съществува реална опасност от извършване на престъпление по отношение на него. Опасността от извършване на престъпление против правосъдието следва да бъде напълно изключена, доколкото делото вече се намира в съдебна фаза, разпитани са на досъдебна фаза всички свидетели, назначени са експертизи, които са изготвени, а веществените доказателства са обезпечени, това преклудира всякакъв риск от извършване на престъпление против правосъдието. Наред с това Д. е с трайно установени връзки на територията на Република България, където живее, лекува се с оглед заболяванията си и полага грижи за своя син, който е в последна година в училище. Бидейки с влошено здравословно състояние във физически и психически аспект, не считам, че условията на ареста са най-подходящото място, където Д. следва да пребивава. Очевидно прокуратурата не е била запозната със заболяванията на Д., защото очевидно е, че с оглед неговото здравословно състояние, мярката за неотклонение „задържане под стража“ не е съобразена с изискванията на чл.56, ал.3 от НПК.

Евентуално необлекчаване на мярката за неотклонение на г-н Д. няма да бъде съобразена и с трайната национално европейска съдебна практика, както и с изискванията за хуманното отношение към подсъдимите лица, по отношение на които следва да действа презумпцията, залегнала в чл.16 от НПК. Моля да приемете, макар аз да твърдя, че риск от извършване на престъпление и укрИ.е липсва, ако съдът не е съгласен със становището на защитата, то моля да приемете, че евентуалната опасност от укрИ.е, алтернативно извършване на престъпно деяние, може да се неутрализира и с по-лека мярка за неотклонение, например като гаранция или домашен арест. Доколкото по делото няма данни за това Д. да се е укривал считам, че настоящата мярка за 4 неотклонение „задържане под стража“ се явява незаконосъобразна с оглед абсолютното отсъствие на изискуемите от закона предпоставки за продължаването й в този вид. С оглед на това ви моля да облекчите мярката за неотклонение на г-н Д. в „парична гаранция“ или в „домашен арест“, съгласно Решение №10/1972 г. на Конституционния съд.

ПОДСЪДИМИЯТ: Моля за по-лека мярка, тъй като трябва да се лекувам и желая да се лекувам. Няма да извърша престъпление, нито ще се укривам и ще съдействам с каквото мога на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Споделям становището на колегата от защитата, че трябва да има пропорционалност между налаганите мерки за неотклонение и интересът на подсъдимите лица и в тази връзка не съм съгласен с изложеното становище, че има тенденция прокуратурата да налага завишена репресия.

Така е и в настоящия случай, тъй като становището на прокуратурата да бъде наложена мярка за неотклонение е споделено от два съдебни състава, съответно на 10.06. и на 23.06. Наложената мярка за неотклонение е в сравнително кратки срокове към настоящия момент, около два месеца, като не смятам, че изминалият период от време може да се счита като ново обстоятелство, което да наложи преразглеждане на въпроса дали са налице основания за задържането на подсъдимия. От друга страна са налице явни данни, че ако бъде наложена друга мярка за неотклонение, същата няма да бъде ефективна. Видно от свидетелството за съдимост на подсъдимия, което ще бъде обсъдено само от гледна точка за изграждане на характеристичните му данни, той е осъждан за престъпление, при което е използвал огнестрелно оръжие към човек и след като е бил осъден за това престъпление и би следвало да е бил превъзпитан към спазване на правомерно поведение, той е извършил настоящото деяние, използвайки нож, отново към човек. По този начин същият е демонстрирал явната си трайна нагласа за извършване на престъпления, свързани с насилие към произволно избрани неопределен кръг граждани. Да се счита, че трайната му дейност по подобни престъпления, документирана от свидетелството му за съдимост, е преодоляна с два месеца задържане под стража, считам че е необосновано твърдение. Отделно от това, доколкото от защитата се изложи, че няма предпоставки да се твърди, че е възможно извършването на последващо престъпление и в частност Т.а против правосъдието, считам, че същото се опровергава от доказателствения материал по делото, тъй като видно от показанията на пострадалото лице след 5 деянието, подсъдимият е положил усилия да установи адреса му, посетил го е лично и го е търсил на него. По делото има данни, че адресът на пострадалия и подсъдимия са в непосредствена близост и по този повод те се познават визуално. Именно по тази логика считам, че ще бъде налице опасност с доста висок интензитет при налагане на друга мярка за неотклонение, дори домашен адрес, предвид близкото разположение на адресите, подсъдимият да извърши ново престъпление и то спрямо личността на пострадалото лице, с което да го мотивира към поведение, възпрепятстващо правораздаването.

Относно представените документи за здравословното състояние на подсъдимия, доколкото същите са с давност от 2016 г. и 2018 г., а в телковото решение се посочва, че прогнозата е дадена за тригодишен срок - до 2021 г., считам, че същите не са относими към настоящото състояние на подсъдимия и не може да се вземе отношение. Дори и да се приеме, че са налице същите заболявания, които са описани, трябва да отбележа, че както и в следствения арест има лекарски кабинет, така и налагането на медицински прегледи винаги може да се обезпечи в МВР болница, както и при възникнала необходимост в други болнични заведения. С това се изчерпват моите мотиви, с които считам, че друга мярка за неотклонение не би постигнала целите на наказателното производство, а отделно считам, че към настоящия момент балансът на интересите на обществото и на подсъдимия е спазен, тъй като същият е задържан в сравнително кратък период от време, в който период досъдебното производство е приключено, внесен е обвинителен акт и в момента делото се намира в съдебна фаза след двумесечното му задържане.

В тази връзка само посочвам, че само на досъдебно производство задържането може да продължи осем месеца.

ЗАЩИТАТА РЕПЛИКА: На първо място искам да кажа, че мярката за неотклонение няма за цел да превъзпита дееца, а трябва да ликвидира риска от укрИ.е, извършване на престъпление или да осуети привеждането на влязла в сила присъда, тоест тя няма за цел да превъзпита и това дали ще бъде държан два, четири или шест месеца по никакъв начин няма да окаже ефекта, който би оказал наказание „лишаване от свобода“ спрямо него. На второ място – в условията на арест, бидейки нетретиран от това заболяване, то може единствено да се влоши и тук отново е налице пропуск в досъдебна фаза, защото е следвало да бъде назначена експертиза още в досъдебната фаза, която да установи дали обвиняемият е способен правилно да възприема факти 6 и да участва в процеса. Отново апелирам уважаемия съд да бъде изменена мярката в по-лека такава, за да може да се погрижи за здравето си, той съдейства на разследването, няма да се укрива, няма да извърши престъпление.

На основание чл. 297, ал. 1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ.