Решение № 193 от 04.06.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Б.С., 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А при участието на секретаря С. Анд. Ралчева като разгледа докладваното от КАТЯ Б. АНГЕЛОВА-П.А Гражданско дело № 20251410100204 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „Агенция за контрол на просрочените задължения” АД, ЕИК: 207172780, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Панайот Волов“ № 29, ет.3, против С. А. Х., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр.Б.С., ул. „Ломска“№29.

Предявени са за разглеждане четири обективно кумулативно съединени искове с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 1000,00 лв. – главница; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК за сумата от 199,52 лв. – договорна лихва за периода от 13.02.2023 г. до 09.01.2024 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 172,38 лв. – лихва за забава за периода от 10.01.2024г. до 26.11.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението – 02.12.2024 г. до окончателно изплащане на сумата.

Ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД, e подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. А. Х., която в законоустановения срок е подала възражение, поради което е налице правен интерес с ищеца да предяви настоящият иск.

Ищецът твърди, че на 11.01.2023 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и ответника /заемател/ бил сключен договор за паричен заем № 4693878, по силата на който на С. Х. бил отпуснат паричен заем в размер на 1000,00 лв., като сумата била усвоена от ответника веднага след сключване на договора, с което заемодателят изпълнил задължението си. Ответницата се задължила да ползва и върне заемната сума съгласно условията на сключения договор, ведно с договорна лихва в размер на 199,52 лв. на 12 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 99,96 лв.

Поддържа се, че размерът на ГПР по договора е фиксиран и е определен съгласно чл.19 ал.2 от ЗПК, като включвало договорената между страните възнаградителна лихва.

Посочва се, че съгласно чл.19 ал.3 т.1 от ЗПК при изчисляване на ГПР не се включват разходите, които потребителят заплащал при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, 1 предоставени на кредитополучателя по негово искане.

Поддържа се, че със сключване на договора за кредит, заемателят удостоверявал, че получил заемната сума и е запознат и се е съгласил с всички условия на индивидуалния договор, както и с Общите условия /ОУ/.

Посочва се, че съгласно клаузите на договора, заемателят се задължавал в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители; Б. гаранция с бенефициер – заемодателя със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по процесния договор; одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставяло гаранционни сделки.

Посочва, че на 11.01.2023 г. между ответницата и „Файнешънъл България“ЕООД /гарант/ е сключен договор за предоставяне на гаранция с №4693878 в полза на „Изи Асет Мениджмънт“АД с цел гарантиране на задълженията по договор за паричен заем №4693878.

Поддържа, че ответницата не е изпълнила договорното си задължение да върне заемната сума, поради което заемодателя „Изи Асет Мениджмънт“АД е отправил искане в писмен вид за плащане на всички изискуеми задължения на потребителя по процесния договор от гаранта „Файнешънъл България“ЕООД. Поддържа, че гаранта е извършил плащане в пълен размер на 1284,89 лв. към „Изи Асет Мениджмънт“АД на 02.02.2024 г.

Твърди се, че след погасяване на задължението в тежест на ответницата е възникнало задължение да възстанови в полза на дружеството – гарант заплатената сума, а в полза на дружеството – гарант е породено правото на регресен иск срещу нея, чието задължение то е изпълнило.

Поддържа се, че ответницата не е извършвала погасителни плащания по процесния договор. Сочи се, че на основание сключения договор за гаранция потребителят дължал законна лихва върху заплатената от гаранта главница.

Твърди се, че задължението на ответницата към „Файнешънъл България“ЕООД, произтича от заплатеното от страна на последния спрямо Изи Асет Мениджмънт“АД изискуемо задължение по Договор за паричен заем №4693878 формирано от усвоената, но непогасена част от кредита – главница, договорна лихва и дължимата законна лихва от датата на погасяване на дълга към Изи Асет Мениджмънт“АД до депозиране на заявлението в размер на 172,38 лв., както и до окончателното плащане на главницата.

Твърди се в исковата молба, че с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 02.03.2020 г., на основание чл. 99 ЗЗД и Приложение № 1 към него от 02.02.2024 г. между „Файнешънъл България” ЕООД и ищцовото дружество, процесното вземане било прехвърлено на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД.

Поддържа се, че длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането от „Файнешънъл България” ЕООД с писмо с обратна разписка от 05.02.2024 г., като се е върнало с отметка „непотърсено“. Към исковата молба е приложено уведомление за извършена цесия от името на „Изи Асет Мениджмънт” АД, което се иска да бъде връчено на ответника, като това действие ще съставлява надлежно съобщаване на цесията съгласно чл.

99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД.

Иска се от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца исканите вземания. Претендират се и разноски.

В срочно подаден отговор ответницата под формата на „жалба“ изразява становище че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като била застрахована, когато получила парите от „Изи Асет Мениджмънт“. Посочва, че е със заболявания, има назначен личен асистент, не се обслужва сама. Поддържа, че след като е сключила застраховка към дружеството, смята, че не дължи пари.

Съдът, като прецени, становищата на страните и събраните по делото 2 доказателства, намира за установено следното:

От приложеното към настоящето, ч. гр. д. № 1986/2024 г. по описа на РС- Б.С. е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 1000,00 лева, представляваща главница за периода от 11.01.2023 г. по Договор за паричен заем №4693878, сключен между "Изи Асет Мениджмънт" OOД и С. А. Х., погасено от "Файненшъл България" ЕООД по силата на сключен между последното и С. А. Х. Договор за предоставяне на гаранция №4693878/11.01.2023 г., като вземането по договора е прехвърлено от "Файненшъл България" ЕООД в полза на "Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД (правоприемник на което е "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД) с Приложение № 1/02.02.2024 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 02.03.2020 г., ведно със законна лихва от 02.12.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 199,52 лева, представляваща договорна лихва за период от 13.02.2023 г. до 09.01.2024 г., сумата от 172,38 лева, представляваща мораторна лихва за период от 10.01.2024 г. до 26.11.2024 г., сумата 36,00 лв., представляваща такса за период от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 874,48 лв., представляваща друго допълнително вземане за период от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 45,65 лв. и юрисконсулстко възнаграждение в размер на 50,00 лв.

С възражение от 17.12.2024 г. ответникът е оспорил вземането.

С Определение №308/22.04.2025 г. производството по делото е прекратено по отношение на сумите в размер на 36,00 лв., представляваща такса за период от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането и сумата от 874,48 лв., представляваща друго допълнително вземане за период от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането, за които е издадена заповед №1218/03.12.2024 г. по ч.гр.д.№1986/02024 г., поради ненадлежно предявен иск и заповедта по отношение на тези суми е обезсилена. Определението в тази част е влязло в сила.

На 11.01.2023 г. между "Изи Асет Мениджмънт" АД и С. А. Х. е сключен договор за паричен заем № 4693878, по силата на който банката предоставила на ответницата паричен заем в размер на 1000,00 лева. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си на обща стойност 1199,52 лева (формирано от главница и лихви) на 12 месечни погасителни вноски с размер на месечната вноска 99,96 лв., при фиксиран лихвен процент – 10 % и годишен процент на разходите – 41,08 %. Падежът на първата погасителна вноска бил на 13.02.2023 г., а падежът на последната погасителна вноска - на 09.01.2024 г. Съгласно чл. 8 от договора, при забава за плащане на някоя от погасителните вноски, заемателят дължи на заемодателя законната лихва върху забавената сума за всеки ден забава, като годишният размер на законната лихва е равен на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Към договора е приложен погасителен план.

В чл.4 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1) две физически лица - Поръчители, които да отговарят на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетния размер на дохода му да е в размер не по-малък от 1000 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по лош от "Редовен". Поръчителят подписва договор за поръчителство; 2) Б. гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7, със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор и 3) Одобрено от Заемодателя Дружество Гарант, което предоставя гаранционни сделки.

3

По делото е представен договор между ответницата и "Файненшъл България" ЕООД за предоставяне на гаранция №4693878/11.01.2023 г., съгласно който последното се е задължило да издаде гаранция за плащане, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения по договора за заем. Ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за заем, поради което на 02.02.2024 г. "Изи Асет Мениджмънт" А Д отправило искане до Гаранта за заплащане на всички суми по договора, като на същата дата "Файненшъл България" ЕООД заплатило сумата 1284,89 лв., която следвало да бъде върната от длъжника.

По силата на сключения договор за гаранция, в качеството му на гарант, се задължило да издаде гаранция за плащане в полза на "Изи Асет Мениджмънт" АД, с наредител ищеца, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем, за сума, покриваща, както следва: 1. задължение за връщане на сума в размер на 1000,00 лв.; задължение за плащане на възнаградителна лихва; 3. задължение за плащане на законна лихва за забава в случай на забава на плащането на разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора, последният влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни задължението си по чл. 4, т. 1 или чл. 4, т. 2 от договора за паричен заем да предостави поръчителство от две физически лица или Б. гаранция в указания 3-дневен срок, а според чл. 3, ал. 1 от договора, за поемане на описаните по–горе задължения, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 900,48 лв., платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на 75,04 лв. В чл. 3, ал. 3 от договора е посочено, че "Изи Асет Мениджмънт" АД, е овластено да приема вместо гаранта изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора.