Решение № 1851 от 28.03.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 1482/2022
- Вид
- Решение № 1851
- Подписан
- 28.03.2024
- В сила
- 30.10.2025
- Състав
- Богдана Желявска
Цитирани разпоредби
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал.1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.60д · Закон за съдебната власт
- чл. 328, ал. 1, т. 12 · Кодекс на труда
- чл. 195 · Наказателен кодекс
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 · Наказателен кодекс
- чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1851 гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20221100101482 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са искове от П. Н. И., ЕГН **********, чрез адв. М. П., съдебен адрес: София, ул. ****, офис 1, против ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, София, бул.
”Витоша” № 2, с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени вреди вследствие образувано наказателно производство, след оправдаването му по повдигнатото обвинение с влязла в сила присъда за сумите, както следва: - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер 40 000 лв. от образуваното и водено срещу него наказателно производство, след оправдаването му с влязла в сила присъда и обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат на неполучени трудови възнаграждения в размер 37 267 лв. за периода от 27.06.2012 г. до постановяване на влязлата в сила оправдателната присъда - 16.03.2017 г., ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от влизане в сила на оправдателната присъда по отношение на него – 16.03.2017 г. до окончателното изплащане, и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2012 г. при специализирана полицейска операция, проведена от служители на ГДКП - МВР ищецът бил задържан за срок от 24 часа, заедно с други лица. След предварително разрешение от съдия при CпНС в дома на ищеца и прилежащите му помещения били извършени процесуално – следствени действия претърсвания и изземвания.
Заявява, че на 27.06.2012 г. е бил привлечен в качеството си на обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК, заедно с К. К., С. Р., Е. Д. и Г. М. за това, че за времето от 1 началото на м. януари 2011 г. до 27.06.2012 г. в гр. София е ръководил организирана престъпна група с участници посочените лица, създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години престъпления по чл. 195 НК /кражби на различни по вид горива/ и чл. 201 НК и за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за това че за времето на 26.06.2012 г. е държал на адрес: гр. София, ж.к. ****, огнестрелно оръжие - револвер „Смит и Уесън“, кал. 22, модел 48, без надлежно разрешение, изискващо се по ЗОБВВПИ.
По искане на наблюдаващия прокурор, с Определение от 29.06.2012 г., постановено по ЧНД № 998/2012 год. СпНС е взел спрямо ищеца мярка за неотклонение „Задържане под стража“, като на 06.07.2012 г. определението на СпНС било потвърдено от АСНС.
По направено искане от 12.07.2012 г. на наблюдаващия прокурор, с Определение от 13.07.2012 г. по ЧНД № 1060/2012 г. на СпНС ищецът бил отстранен от длъжност, която заемал преди задържането му - „Началник РТП София 1“ при ПТП към „БДЖ - Товарни превози“ ЕООД.
С Определение от 27.09.2012 г. на СпНС по ЧНД № 1415/2012 г. наложената му най-тежка мярка за неотклонение „Задържане под стража“ била изменена в „Парична гаранция“, в размер 5 000 лв.
На 20.12.2012 г. Специализираната прокуратура внесла обвинителен акт срещу П. И. за посочените по – горе обвинения, по който е образувано НОХД № 2184/2012 год. по описа на СпНС, 7 с-в.
С присъда от 13.06.2013 г. първоинстанционният съд признал ищеца за виновен по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 1 НК, като му наложил наказание „Лишаване от свобода за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, и частично го оправдал по обвинението за организиране и ръководене на престъпна група за времето от м. януари 2011 г. до м. февруари 2012 г. Съдът признал ищецът за невиновен по обвинението по чл. 339, ал.
1, пр. 1 и пр. 2 НК.
По жалбата му пред АСНС било образувано ВНОХД № 277/2013 г. С Решение от 27.11.2013 г. присъдата на първоинстанционния съд била изцяло отменена и делото било върнато на друг състав на СпНС за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
На 29.11.2013 г. било образувано НОХД № 1492/2013 год. по описа на СпНС, 9 с-в, по което с присъда от 29.10.2014 г. той бил оправдан по повдигнатите му обвинения. По протест на СП било образувано ВНОХД № 59/2015 г. по описа на АСНС, по което с решение от 09.07.2015 г. съдът е потвърдил първоинстанционната присъда.
По протест на АСП било образувано КНОХД № 1167/2015 г. по описа на ВКС, който с решение от 25.01.2016 г. отменил изцяло цитираното решение на АСНС и върнал за разглеждане от друг състав на АСНС.
Поради невъзможност да бъде сформиран съдебен състав на АСНС, който да разгледа делото отново, делото е изпратено по разпореждане на ВКС на САС, където е образувано 2
ВНОХД № 192/2016 г. по описа на САС. С Решение от 16.05.2016 г. САС е изменил постановената присъда по НОХД № 1492/2013 г. на СпНС, като ищецът е признат за невинен, за това, че за времето от началото на м. януари 2011 г. е организирал/образувал/ в гр. София ОПГ и е потвърдил присъдата в останалата й част.
Това решение на САС било протестирано от АСП и ВКС с окончателно решение от 16.03.2017 г. по КНОХД № 1118/2016 г. оставил в сила решението на САС, постановено по ВНОХД № 192/2016 г., с което ищецът е изцяло оправдан по предявените му обвинения.
П. И. твърди в исковата си молба, че делото срещу него продължило 4 години, 8 месеца и 17 дни.
Заявява, че е подал заявление вх.№ РС-17-341/15.08.2017 г. до Инспектората към ВСС, с което претендирал обезщетение за нанесени му морални вреди в размер 10 000 лв., поради нарушаване правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, гарантирано от разпоредбата на чл. 6, nap. 1 ЕКПЧОС. След разглеждане на заявлението, с Констативен протокол изх.№ РС-17- 341/06.12.2017 г. е констатирано, че общата продължителност на наказателното производство сочи на нарушаване на рамките на разумния срок, но, въпреки това, му било отказано изплащане на обезщетение.
Според ищеца, с действията си по повдигане, предявяване и поддържане на обвинение за извършени престъпления по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК и по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и 2 НК и внасянето на същото пред съда, както и от незаконното му задържане под стража за периода 27.06.2012 г. - 27.09.2012 г., ответникът му е причинил неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, които са пряка и непосредствена последица от горепосочените действията на ответника. Други ограничения, които търпял, вследствие на повдигнатото му обвинение, е отстраняването му от длъжност, забраната за напускане пределите на страната и прекратяване на трудовото му правоотношение, поради което счита, че оставането му без работа е в пряка връзка с поведението на ответника и е претърпял имуществени вреди пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да получава трудовото си възнаграждение за периода от 27.06.2012 г. до постановяване на оправдателната присъда, влязла в законна сила на 16.03.2017 г., в общ размер 37 267 лв.
За времето, през което се водело делото срещу него, ищецът изживял силни притеснения и изпитвал силен страх, че ще бъде осъден невинен. Затворил се в себе си, ограничил силно социалните си контакти. В семейството му се създало напрежение, чувствал се емоционално нестабилен. Често страдал от главоболие, изострили се хроничните му заболявания и силно се влошило здравословното му състояние.
В тази връзка ищецът е предявил настоящия иск и моли съда да осъди ответника да му заплати претендираните суми, ведно с лихви и разноски.
От негова страна са представени писмени доказателства, поискани са гласни такива и експертизи, както и прилагане на НОХД №1492/2013 г. по описа на СпНС, НО, 9 с-в.
3
В хода по същество на делото ищецът моли съда да уважи иска изцяло, с всички законни последици. Претендира разноски по представен списък.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ оспорва така предявените искове изцяло – както по основание, така и по размер.
На първо място оспорва исковете за имуществени и неимуществени вреди по размер, като прекомерни и несъобразени с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и трайната съдебна практика в аналогични случаи.
Според ответника липсват доказателства, че е търпял трайни и интензивни неблагоприятни последици, че е бил подтиснат и социалната му активност била понижена, че отношенията на страх и несигурност се пренесли и в семейството му.
Счита, че в тежест на ищеца е да докаже твърдяните вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение.
Също е поискал прилагане на наказателните дела.
В хода по същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск, като неоснователен и недоказан. Възразява срещу размера на адвокатското възнаграждение на повереника на ищцовата страна.
Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
В хода на настоящото производство по делото беше изискано и приложено НОХД №1492/2013 г. по описа на СпНС, НО, 9 с-в.
От събраните по делото доказателства се установява, че с Постановление на СГП от 11.04.2012 г. е образувано ДП № 43/2012 г. на ГДКП, пр.пр. № 410/2012 г. на СпП, по което ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК за ръководене на ОПГ за времето от началото на м. януари 2011 г. до 27.06.2012 г. в гр.
София, която група била създадена с користна цел и с цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години – престъпления по чл.
195 НК /кражби на различни по вид горива/ и чл. 201 НК, както и за престъпление по чл.
339, ал. 1, пр. 1 и 2 НК, за това че на 26.06.2012 г. е държал на адрес: гр. София, ж.к. ****, огнестрелно оръжие - револвер „Смит и Уесън“, кал. 22, модел 48, без надлежно разрешение, изискващо се по ЗОБВВПИ.
Установява се, че на 29.06.2012 г. ищецът П. И. е бил задържан за срок от 24 часа и привлечен в качеството си на обвиняем по образуваното ДП, а с определение от 29.06.2012 г. по ЧНД № 998/2012 год. на СпНС, било потвърдено на 06.07.2012 г. от АСНС, по отношение на него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Установява се също, че, във връзка с направено искане от 12.07.2012 г. на наблюдаващия прокурор по цитираната пр.пр. № 410/2012 г. на СпП, с определение от 13.07.2012 г. по ЧНД 4
№ 1060/2012 г. на СпНС ищецът е отстранен от заеманата преди задържането си длъжност „Началник РТП София 1“ при ПТП към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД.
С определение от 27.09.2012 г., постановено по ЧНД № 1415/2012 г. СпНС е изменил наложената мярка за неотклонение на ищеца „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“, в размер 5 000 лв.
На 20.12.2012 г. Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт срещу П. И. за посочените по – горе обвинения и е образувано НОХД № 2184/2012 год. по описа на СпНС, 7 с-в, по което с присъда от 13.06.2013 г. съдът го е признал за виновен по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 1, алт. 2, вр. ал. 1 НК, осъждайки го на лишаване от свобода за срок от четири години, и частично го е по това обвинение за времето от м. януари 2011 г. до м. февруари 2012 г., както и по обвинението по чл. 339, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 НК.
Присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло с решение от 27.11.2013 г. по ВНОХД № 277/2013 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СпНС, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
След връщане на делото, на 29.11.2013 г. е образувано НОХД № 1492/2013 год. по описа на СпНС, 9 с-в, по което с присъда от 29.10.2014 г., потвърдена с решение от 09.07.2015 г. по ВНОХД № 59/2015 г. на АСНС, той е оправдан по повдигнатите му обвинения.
Въззивното решение е протестирано от АСП и по образуваното КНОХД № 1167/2015 г. по описа на ВКС, с решение от 25.01.2016 г. е отменено изцяло и делото е върнато за разглеждане от друг състав на АСНС.
Не се оспориха твърденията на ищцовата страна, че, поради невъзможност са сформиране на съдебен състав на АСНС, който да разгледа делото отново, с разпореждане на ВКС то е изпратено на САС, където по образуваното ВНОХД № 192/2016 г. по описа на САС с решение от 16.05.2016 г. е изменена постановената по НОХД № 1492/2013 г. на СпНС, присъда, като ищецът П. И. е признат за невинен, за това, че за времето от началото на м. януари 2011 г. е организирал/образувал/ в гр. София ОПГ и е потвърдена присъдата в останалата й част.
Разпечатката съдържа 50 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4579c158-4cba-48d5-973b-34fee71f7236