Решение № 63 от 13.02.2018, Районен съд - Димитровград

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…….

Димитровград, 13.02.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: С.Д.

Прокурор като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1461 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че на

03.06.2015г. между ответника С.Ж.Г. и ищеца „Т.Б.“ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги за мобилен номер ***, по програма „Резерв“ 11,19 лева, за срок до 03.06.2017г. За потребените от абоната-ответник услуги, ищецът издал Фактура №**********/01.07.2015г. за период на потребление от 03.06.2015г. до 30.06.2015г. с начислена сума за плащане в размер на 59,96 лева, както и фактура №**********/01.08.2015г. за отчетен период от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. с начислена сума за плащане в размер на 11,18 лева. След извършена частична корекция по дълга, по двете фактури останал неплатен остатък от 67,17 лева. Поради неизпълнение на задължението от ответника, ищеца прекратил едностранно на 01.10.2015г. индивидуалния му договор, като издал крайна фактура за отчетния период от 01.09.2015г. до 30.09.2015г. с начислена обща сума за плащане в размер на 269,69 лева. Тази сума представлявала сбор от незаплатения от ответника остатък от 67,17 лева за задълженията по предходните фактурирани периоди, както и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги в размер на 202,52 лева. Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да начисли обезщетение за неизпълнение, съгласно клаузата на т.11 от индивидуалния договор за мобилен №0896/088093, която предвиждала, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок по вина или инициатива на потребителя, последния дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Неплащането в срок на издадените от ищеца фактури за ползвани мобилни услуги обусловило правото на оператора да прекрати едностранно индивидуалния договор на С.Ж.Г.. Предвид неизпълнението на ответника на договорните му задължения, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу нея, като в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№939/2017г. В законоопределения срок С.Г. подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск против нея за установяване съществуването на вземането срещу ответника до размера на 67,17 лева, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги. Разликата до пълния размер на претенцията по заповедното производство, а именно сумата от 202,52 лева, представлявала неустойка, като за нея ищеца имал правен интерес да предяви против длъжника осъдителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на С.Ж.Г., че има задължение да заплати на „Т.Б.“ЕАД сумата от 67,17 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №***, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 08.09.2017г., до окончателното изплащане на вземането. На следващо място, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 202,52 лева, представляваща договорна неустойка по договор с абонатен №***.

Прави искане за присъждане на направените в настоящото производство деловодни разноски.

Ответникът С.Ж.Г. депозира писмен отговор, в който не отрича, че с ищеца е имала сключен договор за мобилни услуги от 03.06.2015г., като в тази връзка ползвала услугите на мобилния оператор за един месец. Тъй като не й харесало качеството на продукта, заявила, че не желае да ползва услугите на оператора. Посетила офис на ищеца, където сключила договор за погасяване на всички суми, които той претендирал, че му дължи. Повече от две години ответника не получавала от мобилния оператор уведомления, че следва да заплаща суми, нито била уведомена, че ще й бъде начислена неустойка. Тя не била променяла адреса си, поради което неоснователно било твърдението на ищеца, че не била открита на него. Оспорва изцяло претендираната главница, като твърди, че не дължи нищо на ищеца. Оспорва и претендираната неустойка, като счита, че мобилния оператор няма правно основание да я претендира. На последно място, оспорва лихвата, тъй като до датата на завеждане на исковата молба нямала покана за предсрочно прекратяване на договора и за наличие на задължения. Иска съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира присъждане на направените от нея деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от 03.06.2015г. е, че на въпросната дата ищеца „Т.Б.“ЕАД, и ответника С.Ж.Г. са се договорили срещу месечен абонамент от 11,19 лева ищцовото дружество да предостави на абоната ползването на услуги по абонаментен план „Резерв“ за срок от 24 месеца. В така сключения договор страните се споразумели, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок, посочен в него, по вина или инициатива на потребителя, той ще дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти до края на този срок. След изтичане на първоначалния срок договора се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратен по всяко време от действието му. Договорът е подписан от страна на ответника, като това обстоятелство не се оспорва от него.

Съгласно действащите през периода на сключване на договора за мобилни услуги Общи условия на „Т.Б.“ЕАД за взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010г., Потребителят има право едностранно да прекрати срочен индивидуален договор при съществено или системно нарушение на ОУ и индивидуалния договор от страна на Т., с едномесечно писмено предизвестие /бл.19а изр.2/. Същевременно, на основание чл.19б б.“в“ от ОУ, Т. имал право да прекрати едностранно срочен индивидуален договор в случай, че потребителя не е платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане по индивидуалния договор.

Видно от приетите като доказателства по делото 3бр. фактури, издадени от „Т.Б.“ЕАД е, че първата от тях с №**********/01.07.2015г. се отнася за отчетен период от 03.06.2015г. до 30.06.2015г. и е на стойност 59,96 лева с ДДС. В тази сума са включени разговори, данни, съобщения и др.таксувани услуги- 31,95 лева, месечни и еднократни такси- 18,02 лева и ДДС- 9,99 лева. Срокът за плащане на задължението е до 16.07.2015г. Втората фактура с №**********/01.08.2015г. се отнася за отчетен период от 01.07.2015г. до 31.07.2015г. и е на стойност 11,18 лева с ДДС. В тази сума са включени месечни и еднократни такси- 9,32 лева и ДДС- 1,86 лева. Във фактурата е посочено и неплатено от абоната задължение от предходен период- 59,96 лева. Срокът за плащане на задължението е до 16.08.2015г. Третата фактура е с №**********/01.10.2015г. и се отнася за отчетен период от 01.09.2015г. до 30.09.2015г., като е на стойност 269,69 лева. В тази сума са включени неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги- 202,52 лева и баланс от предходен период с ДДС- 67,17 лева.

Съгласно Последна покана за доброволно плащане от 02.09.2015г. ищецът е уведомил ответника, че общата стойност на задълженията му за предоставени слуги по сключения договор с Т. възлиза на 67,17 лева. Посочено е, че при неплащане на тази сума ищцовото дружество ще прекрати договора, сключен с ответника, като към дължимата сума ще бъде начислена неустойка. В следствие на това бъдещото задължение на абоната от 67,17 лева щяло да стане 269,69 лева, в т.ч. неустойка по договора в размер на 202,52 лева. С въпросната покана, ответникът е поканен в срок от 10 дни доброволно да заплати задължението си към ищцовото дружество. По делото не са представени доказателства въпросната последна покана да е била изпращана или връчвана на ответника от страна на ищеца.

Предвид липсата на плащане на задълженията по горепосочените фактури, на 22.06.2017г. ищецът депозирал в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника. Във връзка с това заявление в РС-Димитровград било образувано ч.гр.д.№939/2017г., по което на 26.06.2017г. съдът издал Заповед №621 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед на С.Ж.Г. било разпоредено да заплати на ищеца сумата от 269,69 лева-главница- потребени и неизплатени далекосъобщителни услуги по Договор за далекосъобщителни услуги от 03.06.2015г., обезщетение за забава за периода от 17.10.2015г. до 31.05.2017г. в размер на 11,08 лева, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 22.06.2017г. до окончателното изплащане на вземането и направените деловодни разноски в размер на 205 лева. В срока по чл.414 от ГПК ответникът подала възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес за подаване на настоящия установителен иск против него.

За изясняване на обстоятелствата по делото съдът назначи и прие заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно така изготвеното експертно заключение, дължимите суми за мобилни услуги за абонатен №*** за периода от 03.06.2015г. до 31.08.2015г. са: по фактура №**********/01.07.2015г.- 59,96 лева, по фактура №**********/01.08.2015г.- 11,18 лева и по фактура №**********/01.09.2015г. -3,97 лева, като общо дължимата сума е в размер на 67,17 лева. Тази сума включва начислените месечни и еднократни такси в размер на 28,83 лева с ДДС. Таксуваните разговори и съобщения, използвани извън абонаментния пакет са в размер на 38,34 лева с ДДС.

За периода от 03.06.2015г. до 31.08.2015г. не са извършвани плащания от абоната. Неустойката за предсрочно прекратяване на договора по абонатен №*** за периода от 17.08.2015г. до 03.06.2017г.- 655 дни, е в размер на 203,51 лева.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на част вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед №621/26.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№939/2017г., а именно за сумата от 67,17 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

На следващо място, иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество сумата в размер на 202,52 лева, представляваща договорна неустойка по договор с абонатен №***.

Между ищеца и ответника не се спори, че на 03.06.2015г. е сключен Договор за мобилни услуги.

Безспорно установено е, че С.Ж.Г. е преустановила плащането на задълженията си по този договор считано от м.юли 2015г., когато е бил падежа на задължението по фактура №**********/01.07.2015г. Няма спор и предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че по процесния договор ответника не е заплатил от общо 67,17 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги. Не се спори, че приложената като доказателство по делото Последна покана за доброволно плащане от 02.09.2015г. не е била изпратена от ищеца на ответника, като е получена от последния едва след представянето й като доказателство в настоящото производство на 11.12.2017г.

Спорно по делото е дължи ли ответника на ищеца визираните в Заповед №621/26.06.2017г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№939/2017г. 67,17 лева, представляваща неплатени абонаментни такси и използвани услуги, както и неустойка в размер на 202,52 лева за неизпълнение на договорните задължения по Договор с абонатен №***.