Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1839 от 28.11.2025, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 3604/2025
Вид
Решение № 1839
Подписан
28.11.2025
В сила
04.02.2026
Състав
Ана Иванова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • член 6, параграф 1, буква "г" · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
  • чл.10, параграф 1, б."ж" · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.26, ал.1, пр.1 и пр.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146, ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 - 148 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.1 · Закон за защита на потребителите
  • §13, т.12 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3, ал.2 · Закон за кредитните институции
  • чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.10а · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.5 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.24 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • §1, т.1 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 1839 гр. Плевен, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря Анета Хр. Йотова като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20254430103604 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод на депозирана от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, жк.Иван Вазов ул.Балша №17, ап.1, представлявано от Борислав Николчев, чрез юрк.А.Гюров, против В. И. М., ЕГН **********, от *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл.240 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 1406,07 лв. от които: главница в размер на 1137,49 лв.; договорна лихва в размер на 268,58 лв. за период от 07.05.2024 г. до 01.02.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че по ч.г.д. № 1160/2025 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, съобщението за което му е връчено по реда на чл.47, ал.5 ГПК, по повод на което е депозиран и настоящия иск.

Излага се, че на 08.03.2024 г между страните бил сключен договор за 1 предоставяне на кредит от разстояние №478585 за сумата от 1300,00 лева.

Посочва се, че сключването на договора се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на интернет страница www.minizaem.bg. На същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно общите условия сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркирате на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно ги приема. Твърди се, че кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора за писмено потвърждаване. Потвърждаването тава като клиентът получава чрез съобщение по телефон на предоставения от него телефонен номер четирицифрен уникален код. След това получава втори имейл, в който се съдържат специален линк, като след отварянето му следва да въведе получения четирицифрен код. Преди извършване на паричния превод, клиента получава обаждане на посочен от него телефонен номер, като разговорът се записва и той отново потвърждава сключването на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сочи се, че съгласно чл.2, ал.2 от Договора предаването на сумата следвало да стане по посочен от кредитополучателя начин, като ответницата е посочила своя банкова сметка в „Уни Кредит Булбанк „ АД. Ищецът твърди, че до подаване на заявлението в съда и на исковата молба, от ответника е погасена само първата вноска за главница в размер на 166,67 лева с падеж 29.09.2023 г. Твърди, че по предоставения от ответницата E-mail адрес е обявена предсрочната изискуемост на договора, поради което моли съда да уважи цялата претенция.

Претендира и присъждане на договорна лихва. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з ищецът не изпраща представител.

В нарочна писмена молба, депозирана преди о.с.з. ищецът сочи, че след образуване на исковото производство са постъпили две плащания от 1475,00 лева, с които били погасени разноските в заповедното производство в размер на 76,45 лева, тези в исковото в размер на 173,55 лева, цялата договорна лихва в размер на 268,55 лева и част от главницата в размер на 956,42 лева, като оставала неплатена сума от 181,07 лева.

В дадения от съда срок ответникът не е депозирал отговор на ИМ.

2

В проведеното по делото о.с.з. ответницата не се явява и не се представлява.

Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на вземането, претендирано от ищеца. В производството в съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца следва да докаже учредено по негова инициатива заповедно производство по реда на чл.417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за незабавно изпълнение; спазване на срока по чл.415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане по договор за потребителски кредит по основание, размер и длъжник; че кредитополучателят е получил твърдяната сума по договора за кредит; настъпването на предсрочната изискуемост на кредита или падежа на вземането; достигане до длъжника на волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Съдът е указал на страните доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 24.09.2025 г.

От приложеното ч.гр.д. №4773/2023 г. на ПлРС се установява, че същото е образувано на 24.02.2025 г.г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за главница в размер на 1 137,49 лева, договорна лихва в размер на 268,58 лева за периода 07.05.2024 г. - 01.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.02.2025 г. до изплащане на вземането, както и 26,45 лева за деловодни разноски за държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение. ЗИ е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК и на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1 от ГПК.

От представения с исковата молба договор за предоставяне на кредит №478585/08.03.2024 г. се установява, че страните са уговорили предоставяне на кредит в размер на 1300,00 лева, при общо дължима сума в размер на кредита 1835,87 лева, или при непредставяне на обезпечение - общо дължима сума в размер на 2171,15 лева; с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,15%; ГПР - 48,44%; начин на връщане: 24 месечни погасителни вноски, 3 с краен срок на погасяване – 26.02.2026 г. В погасителния план към договора са посочени падежите на отделните вноски и техния общ размер, както и размерите на главницата и договорната лихва. В чл.3, ал.1 от договора е уговорено задължение на потребителя да представи обезпечение в тридневен срок, като при неизпълнение на това задължение е предвидена неустойка в размер на 335,28 лева /чл.3, ал.2 от договора/. В чл.4, ал.3, т.2 от Договора е посочен и погасителен план с начислена неустойка по чл.3, ал.2 от договора.

Видно е от изпратеното уведомление по ел. поща на ищеца до тази на ответницата, че процесния договор за кредит е обявен за предсрочно изискуем.

Установява се както от изпратеното писмо по ел. поща на ищеца до тази на ответницата, така и от представеното преводно нареждане, че предоставената й в заем сума е преведена по личната й сметка.

При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Ищецът „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК ***, представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Уважаването на исковете е обусловено от наличието на следните предпоставки: 1 .наличието на валидно облигационно отношение, породено от договор за предоставяне на кредит от разстояние №478585, по силата на който ищецът има качеството на кредитодател, а ответника - на кредитополучател, вкл. наличие на уговорка за възнаградителна лихва; 2.реалното предоставяне от кредитодателя на кредитополучателя на сумата, претендирана като главница по договора; 3.настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, касаещо връщане на главницата и договорната лихва, и 4.неизпълнение на това задължение, като предпоставка за начисляване на обезщетение за забава.

Въз основа на събраните писмени доказателства съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответника е налице облигационна връзка, възникнала по силата на сключен между тях договор за предоставяне на кредит от разстояние №478585 от 08.03.2024 г., по силата на 4 които ищецът, като кредитор, е предоставил на ответника, като потребител, кредит в размер на 1300,00 лева, със срок на кредита - 24 месечни погасителни вноски, с краен срок на погасяване – 24.06.2026 г. В тази връзка от представеното по делото преводно нареждане от 08.03.2024 г. настоящият съд намира за установен по делото и факта, че кредиторът е изпълнил задължението си да предаде на ответника предоставения от него потребителски кредит. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем.

След като по делото се установи възникналото облигационно правоотношение между ищеца и кредитополучателя - ответника, предоставяне на заемната сума в размер на 1300,00 лева, следва да се прецени дали този договор е действителен в изпълнение на служебните задължения на съда за преценка на действителността на договор /или клаузи от него/, сключен с потребител. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20, и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 от ЗПК - отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Доколкото се касае за императивни разпоредби, нарушението на които влече нищожност на целия договор за потребителски кредит, съдът следва служебно да провери съответствието на договора със същите. Това е така, защото ответника има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В случая с отпускането на кредит в размер на 1300,00 лева в полза на 5 ответника като физическо лице му е предоставена „финансова услуга“ по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП. Като потребител, ответникът разполага със защита срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно. По отношение задължението на националния съд да преценява служебно неравноправния характер на договорните клаузи, включени в потребителските договори, следва в допълнение на гореказаното да се добави, че е налице категорично установена съдебна практика /например решение №23/07.07.2016 г. на ВКС по т.д. №3686/2014 г., I т.о./, която задължава първоинстанционния и въззивния съд да следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнасят, независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни /т.1 и т.3 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №384/02.11.2011 г. на ВКС по гр.д. №1450/2010 г., I г.о. и определение №751/17.08.2010 г. на ВКС по гр.д.