Решение № 1064 от 14.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1064 гр. Пловдив, 14.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседА.е на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Елена З. Калпачка при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно гражданско дело № 20225300503147 по описа за 2022 година Производство по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано по въззивна жалба от М. В. Д., ЕГН **********; против решение № 246/25,07,2022 г., постановено по гр. д. № 841/2021 г. на РС Асеновград; с което е разрешен спор между родители по чл. 127 от СК, като на Д.

Х. В., ЕГН **********; е предоставено упражняването на родителските права спрямо малолетните деца на стрА.те А. Д. В., роден на *** г.; и А. Д. В., родена на *** г., и е определено местоживеене на децата при техния баща, определен е режим за осъществяване на лични отношения между майката и децата и са определени издръжки, които майката следва да заплаща на децата.

С оплакване за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост, жалбоподателят иска от въззивния съд да отмени решението и вместо това да предостави на майката упражняването на родителските права спрямо децата и да определи местоживеене на децата при нея, като определи режим за осъществяване на лични отношения между бащата и децата и осъди бащата да заплаща издръжка на децата.

Ответникът по жалбата Д. Х. В., ЕГН **********; заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаванена обжалваното решение.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

Производството пред РС е образувано по искове по чл. 127 от СК.

Ищецът Д. Х. В., ЕГН **********; твърди, че с ответника М. В. Д., ЕГН **********; са родители на децата А. Д. В., роден на *** г.; и А. Д. В., родена на *** г. Твърди, че с ответницата не живеят заедно от м. август 2020 г. и не могат да постигнат съгласие при кого от тях да живеят децата. Твърди, че майката е емоционално лабилна, не е осигурила необходимите условия за отглеждане на децата, не притежава необходимия родителски капацитет, за да се грижи за тях.

Претендира да му бъде предоставено упражняването на родителските права, да се определи местоживеене на децата при бащата, да се определи режим за лични отношения между децата и майката, както и да се определят издръжки, които майката да заплаща на децата, както следва: 180 лв. за детето А. и 170 лв. за детето А..

Ответникът М. В. Д., ЕГН **********; оспорва исковете като неоснователни. Предявява насрещни искове на нея да се предостави упражняването на родителските права, да се определи местоживеене на децата при майката, да се определи режим за осъществяване на лични отношения с бащата и издръжки, които той да заплаща на децата, в размер на по 300 лв. за всяко от тях. Като фактически основания на претенциите си майката сочи, че бащата създава у децата отрицателно отношение към нея като я обижда пред тях, нееднократно по време на съжителството им се случвало и да я удря пред децата, след раздялата, в периодите, когато децата живеели при него, ограничавал контактите им с майката. Във въззивната жалба се навеждат твърдения и за упражняване на физическо насилие от страна на бащата спрямо детето А..

От събраните пред РС и във въззивната инстанция доказателства се установяват следните обстоятелства от значение за разрешаване на спора:

Страните не спорят, че са родители на децата А. Д. В., роден на *** г.; и А. Д. В., родена на *** г. (това се установява и от представените удостоверения за раждане), както и че са разделени от м. август 2020 г., когато бащата напуснал съвместно обитаваното жилище. Не се спори, че и двамата родители имат деца от предходни бракове – Д. има двама по-големи (вече пълнолетни) сина, за единия от тях се грижел неговия баща, а за другият – тя, а В. има по-голям син, за който се грижела неговата майка.

2

Връзката между страните започнала в гр. С. Преди раждането на детето им А. страните се разделили, след това майката предявила иск за установяване на бащинство. В хода на делото В. припознал детето и и страните се установили в гр.

Асеновград, където се родило и второто им дете. Страните работят в една и съща ... – Д. е ***, а В. е ***. В последните години на съвместното им съжителство отношенията между страните били напрегнати, често се карали, включително пред децата. Нееднократно се случвало след кавги страните да се разделят за по няколко дни (вж. показания на св. М. във въззивното производство – с. з. на 10,05,2023 г.). И двамата проявявали вербална агресия и отправяли обиди един към друг, вкл. и пред децата, случвало се В. да удря Д.. Според изявленията на вещите лица, изготвили заключението на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза, при изслушването им в съдебно заседание на 18,02,2022 г., това се случвало, когато той бил „провокиран продължително време“, но „в самия него няма агресивно начало“. При изслушването му пред въззивния съд в с. з. на 20,03,2023 г. В. призна обстоятелството, че е ударил и детето А. („лека плесница в устата“, защото детето го обиждало, разгневено от отказа му се закупи нещо).

През м. август 2020 г. В. напуснал съвместно обитаваното жилище, като децата останали при майката. Няколко месеца по-късно – през м. ноември 2020 г.

Д. заболяла от ковид и постъпила в болница за лечение. В. поел грижите за децата, и това продължило и след изписване на Д. от болницата. Децата живеели при баща си около година (до есента на 2021 г.), като за отглеждането им му помагала наета за това жена (разпитАни като свидетел пред РС) и неговата сестра. В изпълнение на постановените с определение от 28,10,2021 г. привременни мерки, грижата за децата е поела майката, при която те са и понастоящем. В грижите за отглеждането им тя е подпомагА. от по-големия си син (св. М.), както и от настоящия си партньор – св. Ж., с когото съжителства от есента на 2021 г. Между него и децата са установени близки отношения, той активно участва в отглеждането на децата.

Отношенията между родителите продължават да са конфликтни и понастоящем, помежду им липсва нормална комуникация, дори по повод вземането и връщането на децата за осъществяване на лични отношения. Въпреки това, между бащата и децата се осъществяват редовни срещи. А., според преценката и на родителите, и на свидетелите, е емоционално по-лабилен, често избухва, има нужда от спокойствие и емоционална подкрепа, както и от помощ в училище.

3

Според заключението на СППЕ, прието в първоинстанционното производство – в с. з. на 18,02,2022 г., „и двамата родители покриват критериите за висок родителски капацитет. На практика това, което понижава родителския им капацитет, е неспособността за ефективна комуникация помежду им“ (стр. 17 от заключението – л. 179 по делото). В заключителната част (стр. 18 от заключението, л. 180 от делото), в противоречие на цитираните изводи и без да се сочат конкретни основания за това, експертите изтъкват липсата на комуникация като фактор, понижаващ родителския капацитет само на майката. По отношение на бащата сочат, че демонстрира познаване потребностите на децата и споделя конкретни бъдещи планове относно развитието им и осигурява подкрепяща и безопасна среда. Като отчита, че тези констатации на експертите са от периода на изготвяне на заключението – през есента на 2021 г., когато бащата е осъществявал и непосредствените грижи за отглеждане на децата, съдът приема, че такова познаване потребностите на децата и формиране на конкретни планове за развитието им, както и осигуряване на подкрепяща и безопасна среда, може да се приеме понастоящем и по отношение на майката. Според социалния доклад, изготвен във въззивното производство – л. 103, децата и родителите ползват социална услуга в ЦОП Асеновград, за което е изготвена оценка на потребностите на децата и се извършва психологическа работа с тях и с родителите. Въпреки взаимните обвинения, и двамата родители демонстрират готовност за подкрепа и съдействие, и чувствителност към нуждите на децата. От доклада, както и от заключението на комплексната експертиза в първоинстанционното производство безпротиворечиво се установява, че децата са привързани и към двамата си родители, имат установени и с двамата близки емоционални връзки. Несъмнено за това допринасят редовните срещи между бащата и децата с пренощуване в дома му, включително и извън установения привременен режим, за което майката изразява съгласие и съдействие, въпреки че среща трудности и липса на съдействие от стрА. на бащата за връщане на децата в дома й, за което пред въззивната инстанция са събрани писмени и гласни доказателства.

При тези обстоятелства въззивният съд приема, че в интерес на децата е упражняването на родителските права спрямо тях да се предостави на майката, при която те живеят от есента на 2021 г. Оставането им в средата, в която се отглеждат, би осигурило условия за емоционална стабилност и необходимото и чувство за сигурност. За да достигне до този извод, съдът отчита обстоятелствата, че в децата се отглеждат в семейна среда, заедно с по-големия си брат, с когото са живели от раждането си, като е запазена връзката им с бащата. Майката адекватно 4 посреща потребностите на децата и не възпрепятства осъществяване на контактите им с бащата.

Наред с това следва да се изтъкне, че острите конфликти между родителите, постоянното им противопоставяне и липса на диалог помежду им създават риск за емоционалната стабилност на децата. Затова е необходимо и двамата родители да положат усилия за създаване усещане за сигурност и подкрепа, без това да бъде за сметка на разрушаване образа на другия родител.

Именно с оглед тази необходимост, настоящата инстанция счита, че следва да се определи максимално разширен режим за осъществяване на лични отношения между бащата и децата, както следва: бащата да се среща с децата и да ги взема при себе си всяка първа и трета седмица за времето от 18,00 ч. в петък до 16,00 ч. в неделя, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 16,00 ч. до 19,00 ч. в четвъртък; както и в продължение на половината от всяка коледна и великденска (пролетна) ваканция, както и в продължение на четири седмици през лятото, които да не съвпадат с определеното от майката време за почивка с децата.

По отношение на издръжката: За посрещане нуждите на всяко от децата е необходима сума от общо 500 лв. месечно, от която бащата следва да заплаща по 300 лв., а остА.лите средства – да се осигуряват от майката. Издръжките следва да се присъдят от влизане на решението в сила, като се отчете обстоятелството, че до приключване на производството са определени привременни издръжки, които В. заплаща редовно.

Доколкото изводите на РС не кореспондират с изложените по-горе, първоинстанционното решение следва да се приеме за незаконосъобразно и да се отмени, а вместо това упражняването на родителските прав аследва да се предостави на майката и да се определи посочения по-горе режим за осъществяване на лични отношения с бащата и същият да бъде осъден да заплаща посочените по-горе издръжки.

На жалбоподателя следва да се присъдят претендираните разноски за производството, съгласно представения (л. 230) списък, възлизащи на общо 1035 лв.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 246/25,07,2022 г., постановено по гр. д. № 5

841/2021 г. на РС Асеновград, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо ненавършилите пълнолетие деца А. Д. В., роден на *** г.; и А. Д. В., родена на *** г.; на майката М. В. Д., ЕГН **********; като ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата при майката.

ОПРЕДЕЛЯ режим за осъществяване на ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ между бащата Д. Х. В., ЕГН **********; и ненавършилите пълнолетие деца А. Д. В., и А.

Д. В., както следва: бащата да се среща с децата и да ги взема при себе си всяка първа и трета седмица за времето от 18,00 ч. в петък до 16,00 ч. в неделя, както и всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от 16,00 ч. до 19,00 ч. в четвъртък; както и в продължение на половината от всяка коледна и великденска (пролетна) ваканция, както и в продължение на четири седмици през лятото, които да не съвпадат с определеното от майката време за почивка с децата.