Решение № 265 от 20.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 265 гр. София, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело № 20221001000111 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 ГПК - чл. 273 ГПК.

Образувано е по две въззивни жалби на страните срещу решение № 261334 от 23.09.2021г. по т.д. 672/2021г. по описа на СГС, ТО, VI – 16 състав.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД обжалва решение № 261334 от 23.09.2021г. по т.д. 672/2021г. по описа на СГС, ТО, VI – 16 състав, в частта му, с която е уважен предявеният от ищеца „Мариандо М” ООД иск по чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за сумата 31 834,38 лв. –застрахователно обезщетение за настъпил риск увреждане на застраховано имущество – лек автомобил марка „БМВ” модел „Х 5 Драйв 40 Д“, рег.н. ***, в следствие на ПТП на 24.12.2020г., дължимо по договор за застраховка полица № 0306Х06078223/02.12.2020г., ведно със законните лихви върху главницата считано от 15.04.2021г. до окончателното и изплащане, и в частта за присъдени разноски на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа решението в обжалваната му част да е неправилно предвид постановяването му в нарушение на процесуалния и материалния закон. Излага съдът да не е обсъдил и взел предвид всички събрани по делото доказателства, както и да не е отчел релевираните в писмения отговор възражения от ответника. Поддържа съдът да не е обсъдил възражението на ответника за наличие на изключен риск по чл. 14.5. от действащите общи условия към процесния договор за застраховка. Излага общите условия да са връчени на застрахования при сключване на договора и същият да се е 1 съгласил да бъде обвързан от тях. Сочи от събраните по делото доказателства да се установява очертаната в последната норма на ОУ хипотеза на изключен риск поради причиняване на процесното ПТП от застрахования при груба небрежност и нарушение на правилата за движение. Излага единствената доказана причина за настъпване на процесното ПТП да е управляването на автомобила със скорост над максимално допустимата за съответния участък и при несъобразяване с пътните условия. Поддържа неизпълнението на задълженията за спазване на ЗДвП да е във формата на груба небрежност – скоростта е грубо превишена, и да се намира в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП, както и да е единствената причина за настъпилите вреди на застрахования автомобил. Оспорва като необосновани изводите на съда досежно поведението на водача на застрахования автомобил и в частност, че извършената маневра по рязко спиране е била съответна на предписаното в чл. 20 ЗДвП, като поддържа, че рязкото намаляване на скоростта и последвалата загуба на устойчивост на автомобила са предпоставени именно от неправомерното поведение на водача по управление на автомобила с превишена скорост и че именно последното е способствало за настъпване на произшествието. Излага необоснованите изводи на съда относно механизма на процесното ПТП да са станали причина и за неправилната преценка на съда да не е налице хипотезата на чл. 395, ал. 4 КЗ, респективно на т.50.2. от приложимите общи условия. При условията на евентуалност поддържа, че ако съдът приеме да е налице възникнало задължение за застрахователя за изплащане на обезщетение по щетата, то да съобрази, че определеното съпричиняване на вредата от водача на застрахования автомобил от 33% не отговаря на събраните по делото доказателства, като намалението на обезщетението счита, че следва да е в по-голям от този размер. По изложените доводи моли първоинстанционното решение в обжалваната му част да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Претендира присъждане на разноски по делото.

Въззивникът ищец, „Мариандо М“ ООД, с подадена насрещна въззивна жалба обжалва решение № 261334 от 23.09.2021г. по т.д. 672/2021г. по описа на СГС, ТО, VI – 16 състав, в частта му, с която е отхвърлен предявения от ищеца „Мариандо М” ООД срещу Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД иск по чл. 405 КЗ, вр. чл. 99 ЗЗД за горницата над сумата 31 834,38 лв. до пълния предявен размер от 47 514 лв., и съответно са присъдени разноски на ответника. Излага по делото да се установяват всичките предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ. Поддържа възраженията на ответника да са необосновани и да не почиват на установената по делото фактическа обстановка, както и да са противни на утвърдилата се съдебна практика досежно предпоставките за постановяване на отказ от застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение. Сочи правилно първоинстанционният съд да е обосновал наличието на настъпил по процесния договор за застраховка риск, но неправилно да е приел, че са налице предпоставки за намаляване на дължимото обезщетение. Поддържа фактическият извод на съда, че водачът на увреденото МПС е управлявал автомобила със скорост над разрешената, да се основава само на твърденията на ответника и на представена от застрахователното дружество разпечатка без доказателствена стойност. Изводите на 2 вещото лице сочи също да са основани на този документ. Поддържа, че дори да се възприеме за достоверно отразеното в разпечатката, то последната да отразява състояние – скорост на движение, в час, различен от записания час на процесното ПТП. Сочи допустими доказателства за скоростта на автомобила непосредствено преди ПТП да не са събрани като съдът е отказал събиране на исканите от ищеца гласни доказателства. Поддържа на последното основание възражението на ответника за причиняване на процесното ПТП от водача на автомобила в резултат на нарушаване на правилата за движение да не се установява от носещата доказателствената тежест страна – ответника. При условията на евентуалност поддържа, че дори да се приеме, че поведението на водача е неправомерно и се намира в причинна връзка с настъпилото ПТП, то намалението да следва да бъде в по-малък размер – 1/10. В ход по същество поддържа предложеното от първоинстанционния съд тълкуване, че нарушаването на правилата за движение е основание за освобождаване на застрахователя по застраховка имущество от отговорност, да обезсмисля сключването на такъв вид договори. По изложените доводи моли решението да бъде отменено в обжалваната от него част и да бъде постановено ново, с което искът му да бъде уважен в пълния предявен размер.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността му съдът приема следното:

Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между ответника и „П и Н Транс“ ООД е сключен договор за застраховка на имущество с дефиницията му по чл. 399 КЗ, вр. чл. 343 КЗ по п о л и ц а № 0306Х06078223/02.12.2020г. По силата на последния договор страните са се съгласили ответникът ЗАД „Армеец“ АД да носи риска от загуба и увреждане на застрахованото имущество – лек автомобил марка „БМВ” модел „Х 5 Драйв 40 Д“, рег.н. *** , собственост на „П и Н Транс“ ЕООД, при договорен размер на застрахователната сума от 61 000 лв. и период на покритие от 21.12.2020г. до 20.12.2021г. Покритите по договора рискове, предвид изрично отразената воля на страните по договора, са „Каско” и „Злополука”, съобразно Общите условия на застрахователя.

Видно от приложените по делото и безспорно между страните приложими към процесния договор общи условия на застрахователя ответник по застраховка „Каско“ застраховката обхваща рисковете пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС, причинена от рисковете по всички клаузи „М”, „Ч” и „К”.

От представения по делото и неоспорен от страните констативен 3 протокол за ПТП с пострадали лица № 340р-19209/24.12.2020г., съставен от дежурен полицай в РУП – Гр. Септември, ОДМВР – гр. Пазарджик, МВР, при посетено на място ПТП, съдът приема по делото да се установява, че на 24.12.2020г. около 12.37 часа на път III – 8402, км. 23+415, в периода на покритие на застраховката, е реализиран застрахования риск – увреждане след пътно-транспортно произшествие на застрахованото имущество – марка „БМВ” модел „Х 5 Драйв 40 Д“, рег.н. *** . Удостоверените щети по МПС в протокола са: „цялостна деформация на автомобила“. Досежно обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП в протокола е отразено да са в процес на изясняване.

От представеното по делото заявление за изплащане на обезщетение за вреди на МПС се установява, че описаният от представляващия застрахования „П и Н Транс“ ЕООД механизъм на процесното ПТП е, че при извършване на маневра изпреварване на друг автомобил, водачът на автомобила е изгубил управление върху последния по причина на пясък върху пътната настилка и е излязъл от пътното плато с висока скорост. Като час на ПТП е записан 12.37 часа на 24.12.2020г.

По заявлението е образувана щета, по която е извършен оглед на автомобила от експерти на застрахователя ответник и са изготвени опис – заключение по щета с дата 30.12.2020г., опис на щетите по претенцията от 22.01.2021г. и техническа експертиза от 13.01.2021, представени по делото.

По делото е представен от ответника протокол за извършена диагностика на застрахования автомобил с диагностична апаратура на БМВ от дата 26.01.2021г. Към същия са приложени разпечатки от паметта на автомобила, отразяващи записи за скорост от 128,4 км/ч на колело на автомобила на 24.12.2020г. в 11.59.55 часа при записан километраж от 187 133 км. В 11.59.57 часа на същата дата записаната скорост на колело на автомобила е 52,5 км/ч. В 11.59.58 часа записаната скорост е 21,4 км/ч. В 12.00.02 часа записаната скорост е 0,4 км/ч.

Истинността на горепосочените извлечения от паметта на компютъра на застрахования автомобил не е оспорена с депозираната допълнителна искова молба от ищеца, а само е заявено тези записи да не са относими към часа на процесното ПТП.

Необосновани са поддържаните с жалбата оспорвания от ищеца, че 4 последните събрани по делото документи нямат никаква доказателствена стойност. Същите представляват извлечения от електронна база данни, възпроизведени са на хартиен носител и заверени от представилата ги страна, и при липса на заявено искане за представяне им на електронен носител, както и оспорване на верността им, са годно доказателствено средство.

Съобразно заключението по приетата АТЕ щетите по застрахования автомобил съответстват на описания в заявлението за изплащане на щета механизъм на процесното ПТП. Последният е възприет и от вещото лице като действителен такъв, видно от дадените отговори на задачи четвърта и първа от писменото заключение, а именно, че при извършване на маневра по изпреварване на неизвестно МПС и по причина на пясък върху пътната настилка водачът губи напречна устойчивост на автомобила/занася/ и под действие на инерционните сили се отклонява в дясно и се обръща в крайпътния банкет като удря и уврежда указателна табела Ж6 с метална стойка. Изводите си досежно механизма на ПТП вещото лице основава освен на доказаните щети по застрахования автомобил и на предоставен му от застрахователя снимков материал от мястото на ПТП, от който е видно състоянието на автомобила непосредствено след ПТП, както и наличието на пясък на пътния участък на ПТП. Страните не са оспорили заключението в тази му част, включително достоверността и относимостта на представения от застрахователя на вещото лице и възпроизведен в заключението му снимков материал. Вещото лице е дало заключение да е работило и по представената от ответника разпечатка от снета информация от бордовия компютър на автомобила, като въз основа на последното е достигнало до извод, че скоростта на автомобила непосредствено преди ПТП е била 128,4 км/ч.

Излага последната скорост да е отчетена 5 секунди преди да е отчетена скорост от 0,4 км/ч, която показва, че автомобилът е в покой. Вещото лице изрично е посочило, че няма данни дали така отчетената скорост е при ускоряване, когато застрахованият автомобил е изпреварвал другия автомобил, или при прибирането му в неговата лента, при спиране или при излизане от пътното платно. Вещото лице е пояснило при разпита му, че сензорите на автомобила правят записи на някакви нехарактерни събития, касаещи техническото състояние на автомобила. Записванията за скорост и т.н. се правят периодично, като последните отразяват единствено скорост, въртящ момент и т.н. в конкретен момент, като може и да има, но 5 несъществени, разлики с действителните параметри. Вещото лице е дало отговор, че единствените сигурни данни за процесното ПТП са, че автомобилът е излязъл в дясно от пътя и се е обърнал, което е видно от предоставения му снимков материал. Посочил е, че по принцип загуба на напречна устойчивост и преобръщане на автомобила в повърхнина, перпендикулярна на движението му, се предизвиква от инерционни сили, които могат да имат за първоизточник интензивно спиране, минаване през препятствия, или при разлика в настилката, както е описано от застрахования, ако има пясък на пътното платно. В последния случай има разлика в сцеплението на автомобилната гума между асфалтовата пътна настилка и съответно пясъка, където сцеплението рязко пада – като при лед, и така се получава преобръщането на автомобила.