Определение № 45510 от 31.10.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 45510 гр. София, 31.10.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20241110170459 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Ж. Т. срещу ...., с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи вземания в общ размер на 2898,70 лева, предмет на изпълнителен лист от 15.05.2012 г., издаден в хода на т.д. № 2933/2012 г. по описа на СГС, ТО, VI – 19 състав, във вр. с влязло в сила Решение № 2603/20.11.2009 г. по вътр. арбитр. д. № 2603/2009 г., въз основа на който било образувано изп.дело № 20219240414069 по описа на ЧСИ Г. К., поради погасяването им по давност.

С определение от 19.08.2025г. съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като е изискал заверени преписи от изпълнително дело № 1335/2012 г. по описа на ЧСИ Б. Б., изпълнително дело № 218/2019 г. по описа на ЧСИ Д. В., както и изпълнително дело № 14069/2021 г. по описа на ЧСИ Г. К., като в писмото се укаже, че делото е насрочено за о.с.з. на 03.11.2025г.

На 28.10.2025 г. е постъпила нова молба от ищеца, с която същият е отправил искане за изменение на иска на основание чл. 214, ал. 1, изр. последно ГПК за преминаване от установителен към отрицателен иск, като е формулирал петитум, съгласно който претендира .... да бъде осъден да му заплати сумата от 2898,70 лева, събрани без правно основание в хода на производството по изпълнително дело № 14069/2021 г. по описа на ЧСИ Г. К..

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен 1 иск за установяване недължимост на суми по издаден изпълнителен лист въз основа на арбитражно решение. Доколкото към датата на предявяване на исковата молба е било налице висящо изпълнително производство, правната квалификация на исковите претенции е чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК. С така предявения иск ищецът може да установява, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е настъпила. Поради тази причина с активна процесуална легитимация за предявяване и водене на иск с правно основание по чл. 439 ГПК разполага само правен субект с качеството на длъжник по изпълнението в рамките на висящо изпълнително производство. Когато изпълнителното производство е приключило поради погасяване чрез плащане на процесните вземания, длъжникът е лишен от правен интерес да предяви и води иск с правно основание чл. 439 ГПК. В този смисъл е и преобладаваща съдебна практика. Причината е, че същият иск е специфичен такъв и има за цел оспорване на изпълнението, доколкото решението по него би могло да предизвика промяна в правната сфера на длъжника единствено в хипотеза на висящо изпълнително производство. В конкретния случай процесното изпълнителното дело е прекратено с влязло в сила разпореждане на ЧСИ, т. е. към настоящия момент няма висящо изпълнително производство, което да обуславя правото на иск по чл. 439 ГПК, тъй като липсва длъжник по изпълнението, разполагащ с правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск по този ред. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове. В настоящия случай, предвид прекратяването на изпълнителното производство поради изплащане на вземанията, предмет на изпълнението, такъв правен интерес липсва, следователно предявените искове се явяват недопустими. Доколкото е необходимо правният интерес да е налице както към момента на предявяване на исковите претенции, така и в хода на цялото исковото производство, отпадането на същия следва да бъде съобразено служебно от съда. Горното води до извод, че настоящото исково производство трябва да бъде прекратено.

В тази връзка, по направените искания за изменение на предявените искове в осъдителни такива за връщане на платеното в хода на изпълнителното производство, съдът намира следното:

Съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК, в първото заседание за разглеждане на 2 делото ищецът може да измени основанието на своя иск, ако с оглед защитата на ответника съдът прецени това за уместно, като е възможно също така, без да измени основанието, да измени своето искане. Видно е, при тълкуване на посочената разпоредба, че едновременното изменение на основанието и петитума на предявени искове е недопустимо. Настоящият съдебен състав намира, че при евентуално изменение на предявените в настоящото производство отрицателни установителни искове за установяване недължимост на вземане в хода на изпълнително производство в осъдителни искове за връщане на платено при отпаднало основание по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, би се стигнало именно до такова едновременно изменение на основание и искане на исковите претенции. Поради изложеното, заявеното искане за изменение на предявените искове следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за изменение по реда на чл. 214 ГПК на предявените от М. Ж. Т. срещу .... искове чрез преминаване от отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК към осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 130 ГПК производството по гр. д. № 70459/24 г. по описа на СРС, I Г. О., 169 състав, като недопустимо.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3