Решение № 516 от 16.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. Пловдив, 15.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело № 20235300502629 по описа за 2023 година

Обжалвано е решение №227/18.05.2023г. по гр.д.№297/2022г. по описа на РСАсеновград,I гр.с-в,с което е уважен предявеният ревандикационен иск с правно основание чл.108 от ЗС за процесния имот,като жалбоподателите считат решението за неправилно и незаконосъобразно и като такова молят да се отмени същото и да се постанови ново,с което да се отхвърли предявеният иск.

Въззиваемият счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да се остави в сила.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,с оглед становището на страните,установи от фактическа и правна страна следното:

Видно от представените писмени доказателства по делото въззиваемият е станал собственик на основание покупко-продажба на ПИ с идентификатор ***.***.37,като площта на целия имот е 1673кв.м.Преди това той сключил предварителен договор за продажба на правото на собственост на върху намиращите се в този имот сгради-автомивка и офис със застроена площ от 120кв.м.,автосервиз със застроена площ от 72кв.м. и битова сграда с офис със застоена площ от 61,25кв.м.,които съставляват пункт за изкупуване и продажба на стари автомобили и части за тях с обща площ от 263,75кв.м.Към момента на продажбата първите две били застроени в груб вид,а третата не била построена.Така описания поземлен имот и съседния поземлен имот с идентификатор ***.***.145 били част от имот с пл.№*** по 1 регулационния план на гр.А.,който имот бил с обща площ 12 300кв.м. и е бил възстановен на н-ци Н. В.Б..Собствениците на имота са сключили договор за наем с ЕТ „В.К.“,като са му предоставили обособена част от този имот с площ от 1849кв.м.Наемателят оградил същия и започнал да го ползва за автосервиз и автоморга.През 2007г. той закупил така обособения имот,който по КККР бил с идентификатор ***.***.156,ведно с правото на строеж на описаните сгради.През 2008г. той бетонирал терена и осъществил строежа на две от сградите-автомивка и офис със застроена площ от 120кв.м. и автосервиз със застроена площ от 72кв.м.През 2015г. отдал под наем на „Пауър Тюн“ ЕООД недвижимия имот,който започнал да извършва там търговската си дейност.На 30.05.2018г. ищецът,който бил собственик на „Пауър Тюн“ ЕООД закупил процесния имот и продължил да извършва дейността си.Ответниците са съпрузи,като на 13.08.2018г. в режим на СИО са закупили съседния ПИ с идентификатор ***.***.145 от Община-А..През 2021г. те извършили геодезическо заснемане на имота и се установило,че автомивка с офис с площ от 120кв.м. и част от бетонираната площадка попадат в имота им.Имота на ответниците е бил предмет на публична продан по изп.д.№***г. по описа на ЧСИ Д.М. за парично задължение на съпруга,като ответницата Д. Т. е изплатила частта на съпруга си и е станала собственик на имота чрез постановление за възлагане от 07.12.2021г. и на 05.01.2022г. същата е била въведена във владение.

В първоинстанционното производство е било назначено в.л.,което е изготвило СТЕ,от чието заключение става ясно,че при геодезическото заснемане част от сградите попадат в имот ***.***.145,както и част от бетонната настилка.Застроената площ от имота на ищеца,която попада в имота на ответника е 371кв.м.В първоинстанционното производство са разпитани и свидетели,от чийто показания се установява,че от показанията на св.К.,който е продал имота на ищеца,че ищеца продавал буркани в този имот и не е имало спор досега за границите на имота,но към настоящия момент е възникнал такъв между ищеца и ответника и сега между двата имота има ограда,като ищеца не може да ползва сградата с офиса.От показанията на св.С. се установява,че в имота на ищеца имало пункт за изкупуване на желязо и имало ограда,но сега няма,като тази ограда служила за граница на имота,но била премахната.От дясната страна имало друга ограда,както и в дъното на имота.Между халето и оградата имало дръвчета,а към задната ограда имало бетон.Дръвчетата били орязани от ответника.От показанията на св.К. се установява,че целия имот бил купен от въззиваемия,като най-напред бил в имота под наем,а след това го закупил.Имота бил ограден от всички страни,но сега от към лявата страна била съборена.Св.Ш.,М. и К.,които са разпитани от страна на ответниците,сочат в показанията си,че имота бил купен от ответника Г. Т. и той го отдавал под наем на З.,но същия не си плащал наема,поради което били в обтегнати отношения.

За да е налице владение върху вещта,са необходими проява на външна власт върху вещта/corpus/ и намерение за своене на вещта /animus/.През 1996г. беше наложен мораториум върху придобиването по давност на държавни и общински имоти.Този мораториум продължи до 04.03.2022г.,датата,на която беше обнародвано решението на КС 2 на РБългария,с което беше провъзгласена за противоконституционна разпоредбата за наложения мораториум върху имотите частна и държавна общинска собственост.Това решение поражда обаче действие само занапред.Т.е. въззиваемият се позовава на придобивна давност върху имота,на който са построени неговите сгради,като претендира да е владял частта от същия за срок по-дълъг от десет години.Но съдът не споделя този довод,тъй като до 04.03.2022г. не е било възможно да владее някой имот държавна или общинска собственост/публична или частна/,тъй като по силата на мораториума не можеше да тече давност върху тези имоти,а имота,собственост на ответниците е точно такъв,придобит от общината на търг и представляващ частна общинска собственост.Следователно не може да се приеме,че към момента на отмяната на мораториума въззиваемият не е могъл да свои вещта,т.е липсва единия от елементите на владението.При това положение не може да се приеме,че въззиваемият е придобил по давност реална част от ПИ с идентификатор ***.***.145 с площ от 371кв.м.

При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира решението на първоинстанционния съд за неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да го отмени и вместо него да постанови друго,с което да отхвърли исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Пред настоящата инстанция са претендирани разноски от страна на жалбоподателите съобразно представени списъци по реда на чл.80 от ГПК и такива следва да се присъдят съобразно представените договори за правна помощ в размер на по 3000лв. за всеки от тях.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №227/18.05.2023г. по гр.д.№297/2022г. по описа на РСАсеновград,I гр.с-в,с което е признато за установено по отношение на Г. Т. Т. с ЕГН********** и Д. Г. Т. с ЕГН-********** и двамата от ***,че З. Н. Ж. с ЕГН-********** от *** е собственик на реална част от ПИ с идентификатор ***.***.145,целият с площ от 850кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-за друг обществен компрекс,която реална част е с площ от 371кв.м.,заети от сграда-автомивка и офис със застроена площ от 120кв.м. и бетонна площадка,разположена успоредно на границата с ПИ ***.***.37 по КККР на гр.А.,която площ се намира между т.1,2,3 и 4 на скица-приложение №7 към заключението на в.л.В.Г. и са осъдени Г. Т. Т. с ЕГН-********** и Д. Г. Т. с ЕГН-********** и двамата от *** да отстъпят собствеността и предадат владението на З. Н. Ж. с ЕГН-********** от *** върху реална част от ПИ с идентификатор ***.***.145,целият с площ от 850кв.м.,трайно предназначение на териториятаурбанизирана,начин на трайно ползване-за друг обществен компрекс,която реална част е с площ от 371кв.м.,заети от сграда-автомивка и офис със застроена площ от 120кв.м. и бетонна площадка,разположена успоредно на границата с ПИ ***.***.37 по КККР на 3 гр.А.,която площ се намира между т.1,2,3 и 4 на скица-приложение №7 към заключението на в.л.В.Г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният ревандикационен иск от З. Н. Ж. с ЕГН-********** от *** против Г. Т. Т. с ЕГН-********** и Д. Г. Т. с ЕГН-********** и двамата от *** за признаване за установено,че З. Н. Ж. е собственик на реална част от ПИ с идентификатор ***.***.145,целият с площ от 850кв.м.,трайно предназначение на териториятаурбанизирана,начин на трайно ползване-за друг обществен компрекс,която реална част е с площ от 371кв.м.,заети от сграда-автомивка и офис със застроена площ от 120кв.м. и бетонна площадка,разположена успоредно на границата с ПИ ***.***.37 по КККР на гр.А.,която площ се намира между т.1,2,3 и 4 на скица-приложение №7 към заключението на в.л.В.Г. и са осъдени Г. Т. Т. и Д. Г. Т. да отстъпят собствеността и предадат владението върху реална част от ПИ с идентификатор ***.***.145,целият с площ от 850кв.м.,трайно предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване-за друг обществен компрекс,която реална част е с площ от 371кв.м.,заети от сграда-автомивка и офис със застроена площ от 120кв.м. и бетонна площадка,разположена успоредно на границата с ПИ ***.***.37 по КККР на гр.А.,която площ се намира между т.1,2,3 и 4 на скица-приложение №7 към заключението на в.л.В.Г. на З. Н. Ж. като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА З. Н. Ж. с ЕГН-********** от *** да заплати на Г. Т. Т. с ЕГН********** и Д. Г. Т. с ЕГН-********** и двамата от *** направените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер по на 3000лв./три хиляди лв./ за адвокатско възнаграждение за всеки един от тях.

РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4