Решение № 154 от 19.09.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Пловдив, 18.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора К. Папаризов като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600270 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

Образувано е по жалба на адв. А. Б., в качеството му на повереник на частните обвинители Р. А. и И. А., срещу присъда № 20/ 06.03.2024 г. по НОХД № 89/2024 г. на ОС- Пловдив, с която подс. К. П. Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“ предл.1 вр. чл.

342 ал.1 и на основание чл. 373 ал. 2 от НПК вр. чл. 343 ал.1 б.“в“ предл.1 вр. чл. 342 ал.1, вр. чл. 2, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на две години лишаване от свобода. Подс. Х. е признат за невинен и оправдан по възведеното му обвинение престъплението да е реализирано и при нарушаване на чл. 20 ал.1 от ЗДвП.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК изпълнението на наказанието две години лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от пет години, като е постановено на основание чл. 67, ал. 3 от НК спрямо подсъдимия К. Х.

1 през целия изпитателен срок да действа пробационна мярка по чл. 42а ал.2 т.2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“.

На основание чл. 59, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК е приспаднато от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода времето, през което подс. Х. е бил задържан по реда на ЗМВР и чл. 64 ал.2 от НПК.

На основание чл. 343г, вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият К. П.

Х. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. От изтърпяването на това наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС, считано от 11.07.2023г. до влизане на присъдата в сила.

Съдът се е разпоредил относно приложените по делото ВД и разноските.

Във въззивната жалба е наведено оплакване за несправедливост на наложената на подс. Х. комплексна санкция. Иска се увеличаване на срока на наказанието лишаване от свобода до около и над средния размер на предвиденото за престъплението, както и на срока на наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Частните обвинители не упражниха правото си на лично явяване пред съда. Пред въззивния съд жалбата се поддържа от повереника им- адв. А. Б., който оспорва единствено размера на наложеното наказание и иска увеличаването му до средния предвиден за престъплението към момента на извършването му. Сочи, че доверителите му желаят наказанието лишаване от свобода да бъде ефективно изтърпяно, но той не е заявявал в жалбата си с категоричност становище относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК.

При пренията представителят на АП-Пловдив обяви, че жалбата на частните обвинители е неоснователна. Намира обжалваната присъда за обоснована и законосъобразна. Счита, че окръжният съд коректно е отчел индивидуализиращите отговорността на подсъдимия обстоятелства, при което наложеното наказание е справедливо. Пледира присъдата да се потвърди.

Защитникът на подсъдимия оспорва въззивната жалба, която с основание счита за изключително лаконична(бланкетна) и несъдържаща доводи в подкрепа на заявените оплаквания. Изразява становище, че следва да бъде оставена без уважение.

2

В предоставената му възможност за за лична защита подсъдимият Х. се солидаризира със заявеното от защитника му. В последната си дума отправя искане да се потвърди присъдата.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като провери изцяло законосъобразността и правилността на обжалвания акт, служебно и във връзка с направените оплаквания, и обсъди доводите и съображенията на страните, намери, че:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страни в процеса, активно легитимирани да атакуват постановения съдебен акт. Подаден а е в предвидения за това срок.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Производството пред първостепенния съд е протекло по реда на Глава ХХVII от НПК, при диференцираната процедура, основана на чл. 371, ал. 1 т.

2 от НПК-направено от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Извършвайки проверка на процесуалната дейност на първостепенния съд, настоящият състав на съда констатира, че тя е осъществена при съблюдаване на нормативната уредба на диференцираното в глава 27 от НПК производство. При налични предпоставки за прилагане на особената процедура- действително направено волеизявление по чл. 371,т. 2 от НПК от подс. Х. в разпоредително заседание, доказателствена подкрепа на самопризнанието, събирането на доказателствата на хода на ДП при спазване на предвидения в НПК регламент за тази дейност, изводът на Пловдивския окръжен съд за допустимо протичане на съдебното следствие по реда, пожелан от подсъдимия, е правилен. Той е изразен аргументирано по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК, като преди това е спазено и изискването на чл. 372 ал. 1 от НПК.

Не се оспорва пред въззивния съд фактическата установеност на извършеното. Контролираният съд правилно е възприел като доказана по делото фактологията, изложена от прокурора в обстоятелствената част на обвинителния акт. Тя е следната:

3

Подсъдимият Х. на 12.04.2016 г. придобил свидетелство за управление на МПС категория „В“, на 29.10.2019 г. придобил категория „С“, а от 13.09.2021 г. имал категория „С+Е“, която позволявала управление на състав от пътни превозни средства с теглещо моторно превозно средство от категория „С“/товарен автомобил, чиято допустима максимална маса надвишава 3500 кг/ и ремарке с максимално допустима маса над 750 кг.

През периода 21.11.2019 г. – 12.04.2022 г. той бил наказван по административен ред за нарушаване на правилата за движение.

На 16.05.2023 г. подс. Х. започнал работа като шофьор на тежкотоварен автомобил по трудов договор в „П.“ ООД гр.П..

Около 14.30 часа на 07.07.2023 г. подс.Х. управлявал товарен автомобил „И.“ с рег.№ ********* с прикачено полуремарке „Ш.****“ с рег.№ ******, собственост на „П.“ ООД. Движел се по път II 56 /източно обходния път на гр.П./, по източната лента на платното за движение в посока от юг на север със скорост около 89 км/ч. Трябвало да извърши превоз на товари /хранителни стоки/ от гр.П. до гр.С.З..

Пътното платно било с асфалтова настилка, която била мокра, тъй като малко преди това започнал да вали дъжд.

По същото време по източно обходния път на гр.П. II 56 , по западната лента за движение в посока от север на юг се движел лек автомобил „Р.К.“ с рег.№ ******, управляван със скорост около 73 км/ч от пострадалия Х.И. А..

Автомобилът бил собственост на „Б.****“ ЕООД и бил предоставен на пострадалия А. за служебно ползване.

На известно разстояние по западната лента в посока от север на юг след автомобила „Р.К.“ се движел л.а.“Ф.Ф.“ с рег.№ ********, управляван от св.Д.Г.Д.. Около 14.35-14.40 часа т.а.“И.“ с полуремарке „Ш.“, управляван от подс.Х., се намирал на км.90+800 на източно обходния път на гр.П. II 56 , в близост до отбивката за с.В., обл.П.. Поради започналия валеж и мократа пътна настилка сцеплението на гумите на превозните средства с пътната настилка било понижено. На посоченото място в южната част на десен завой по посока на движението на товарната композиция имало поставен знак В26, забраняващ движение със скорост по-висока от 60 км/ч. Въпреки поставения пътен знак, подсъдимият не намалил скоростта на товарния автомобил „И.“ с полуремарке „Ш.“ и навлязъл в десния завой на пътя със скорост около 89 4 км/ч, която била технически несъобразена с радиуса на завоя и мократа пътна настилка. Така, под действието на центробежните сили, полуремаркето „Ш.“ на товарната композиция занесло наляво и навлязло в лявата лента на пътното платно. Последвал удар между движещия се в тази лента л.а.“Р.К.“ с рег.№ ******, управляван от пострадалия Х. А., който междувременно намалил скоростта и управлявал автомобила със скорост от 52 км/ч и полуремаркето на товарната композиция, управлявана от подс.Х.. Ударът бил в лявата страна на полуремаркето „Ш.“ и в предната лява част на л.а.“Р.К.“, който от силата на удара бил изблъскан в обратна посока.

Междувременно св.Д.Д., която управлявала след л.а.“Р.К.“ л.а.“Ф.Ф.“ с рег.№ ******** със скорост 52 км/ч, се придвижила към местопроизшествието и видяла, че полуремаркето на товарната композиция, управлявана от подсъдимия, е препречило цялата западна лента за движение и изблъсквало в обратна посока л.а.“Р.К.“. Свидетелката Д. задействала спирачната система на управлявания от нея автомобил, но въпреки това настъпил втори удар в лявата страна на л.а.“Р.К.“ и в дясната страна на л.а.“Ф.Ф.“, след което посочените два автомобила преустановили движението си в западната лента.

Товарният автомобил “И.“ с полуремарке „Ш.“, чийто водач също задействал спирачната система, се придвижил още напред в посока север и преустановил движението си на около 50 метра до източната мантинела в източната лента за движение.

В резултат на удара между л.а.“Р.К.“ с рег.№ ****** и полуремаркето от товарната композиция, управлявана от подсъдимия, настъпили тежки деформации в предната част на цялата лява страна на л.а.“Р.К.“. На пострадалия Х. А., който го управлявал, били причинени множество тежки травматични увреждания, в резултат на които той починал на местопроизшествието.

Веднага след това по източно обходния път на гр.П. II 56 минал с автомобила си св.А.П.. Той видял станалото ПТП и сигнализирал за инцидента на тел.112. Дошлият на място екип на Спешна помощ констатирал, че пострадалият Х. А. е починал.

При настъпилото ПТП в резултат на удара между л.а.“Р.К.“ и л.а.“Ф.Ф.“ на водача на последния автомобил св.Д.Д. не били причинени травматични увреждания, а на пътувалата в същия автомобил Б.А. /сестра на св.Д./ били 5 причинени натъртвания, представляващи леки телесни повреди.

На местопроизшествието пристигнали полицейски служители на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, които изпробвали с технически средства подс.К. Х. за употреба на алкохол и наркотични вещества. И двете проби били отрицателни.

Бил уведомен и разследващ полицай от сектор „РПТ“ при ОДМВР гр.Пловдив, който извършил оглед на местопроизшествието и било образувано настоящото наказателно производство.

Според заключението на изготвената по делото СМЕ на труп № 121/2023 г. /л.75-78 от ДП/ при аутопсията на трупа на Х.И. А. е установена тежка множествена съчетана травма, представена от: - черепно-мозъчна травма, с кръвонасядане и разкъсване на черепната покривка, счупване на черепната основа, разкъсване на твърдата и меката мозъчни обвивки, разкъсване и контузия на мозъчния ствол, с кръвоизлив под меката мозъчна обвивка и в мозъчните стомахчета; - гръдна травма със счупвания на ребра двустранно и на гръдната кост, с кръв в гръдната кухина, контузия и разкъсване на двата бели дроба, засягане на плеврите, разкъсване на диафрагмата, аспирация на кръв в белите дробове; - коремна травма, с разкъсване на черния дроб и слезката, кръв в коремната кухина, кръвонасядане на капсулата на левия бъбрек; - травма на опорно-двигателния апарат със счупване на 1-ви шиен прешлен, счупване на двете бедрени кости, на двете десни пищялни кости и на лявата лъчева кост; - разкъсно-контузни рани, кръвонасядания и охлузвания по трупа.

Основна причина за смъртта на Х.И. А. се явява причинената тежка, множествена съчетана травма, която е несъвместима с живота. Установените травматични увреждания са причинени от най-общото действие на твърди, тъпи предмети, те имат прижизнен характер и е възможно да са възникнали по начин и по време така, както се визира в предварителните сведения на експертизата, а именно при станало ПТП на 07.07.2023 г., в което пострадалият е участвал като водач, вътре в купето на МПС. Според вещото лице е налице причинно-следствена връзка между причинената тежка, множествена съчетана травма и настъпилата смърт.