Решение № 2941 от 22.06.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2941

Пазарджик, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

При секретар МИРОСЛАВА САВОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА административно дело № 20267150700454 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.171, т.1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Делото е образувано по жалба на С. Й. Т. от гр.Пазарджик против ЗПАМ № 26-1818-000089 от 16.03.2026г. на началник сектор към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Пазарджик.

С обжалваната ЗППАМ на С. Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.второ от ЗДвП.

В жалбата се развиват съображения за незаконосъобразност на издадената заповед. Моли ЗППАМ да бъде отменена. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата не взима становище, не сочи доказателства.

Административен съд - Пазарджик след като обсъди становищата на страните и доказателствата по делото и направи проверка на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл. 146 от АПК на законосъобразността на оспорената заповед и на посочените в жалбата основания, приема от фактическа и правна страна следното:

Със ЗПАМ № 26-1818-000089 от 16.03.2026г. на началник сектор към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Пазарджик на жалбоподателя С. Т. е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца за това, че на 14.03.20265г., около 21,40ч. в гр.Пазарджик по [улица]пред №35 в посока към [улица]управлява лек автомобил [Марка], модел „Л.“, рег.№[рег. номер], собственост на И. И., след употреба на наркотични вещества. Водачът е изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер DrugTest 5000 с фабр. №ARRC-0035 и проба №206, като уредът е отчел положителна проба за употреба на кокаин. Издаден бил на водача талон за медицинско изследване №287689, ведно с 8 бр. стикери с №116367, които Т. подписал и получил.

Обжалваната заповед е издадена след извършена проверка от служители на РУ Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик на 14.03.2026г., в резултат на която е съставен АУАН № 0634614/14.03.2026г.

Оспорването е допустимо - направено е от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, като разгледано по същество е неоснователно.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Според чл. 172, ал. 1, изр. първо от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От приложената по делото заповед №312з-2296 от 11.09.2025г. на Директора на ОДМВР – Пазарджик е видно, че правомощията по издаване на заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5 буква „а“, 6 и 7 от ЗДвП са делегирани на длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл. автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график. В този смисъл обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – полицейски инспектор.

Заповедта е издадена в писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите основания за издаването й.

Както е посочено по-горе принудителната административна мярка в настоящия казус е наложена на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, която норма предвижда временно отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Елементите на очертания с тази правна норма фактически състав безспорно са налице – управление на МПС в нарушение на материалното правило за поведение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП - на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Употребата на кокаин е установена с техническо средство Дрегер DrugTest 5000 с фабр. №ARRC-0035 и проба №206. Противоправното деяние на водача е констатирано с акт за установяване на административно нарушение, съставен от съответното материално компетентно длъжностно лице, който акт съобразно разпоредбата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП има придадена материална доказателствена сила относно обективираните в него фактически констатации. Така при наличието им се поражда правомощие за административния орган да наложи принудителна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство".

При спазване изискванията на чл. 170, ал. 1 от АПК и разпределението на доказателствената тежест, административният орган е доказал обстоятелствата, които обуславят налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставения АУАН има доказателствена сила до доказване на противното и е в тежест на жалбоподателя да установи факти, от които черпи права, като обори констатациите относно управление на МПС след употреба на наркотични вещества. Такива надлежни доказателства не са ангажирани в съдебното производство. На жалбоподателя са предоставени талон за медицинско изследване №287689 и 8 бр. стикери с №116367, но няма данни по делото същият да е дал проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Представеният протокол с резултати от изследване, издаден от СМДЛ Рамус ООД, съдът не цени като годно да опровергае резултата от полевия тест доказателство, доколкото липсват данни този анализ да е извършен по метода, разписан в Наредба № 1/19.07.2017г. Определяйки реда за установяване на употребата на наркотични вещества, чл. 171, ал. 4 ЗДвП препраща към Наредба № 1 за реда за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, разписан в чл. 5, ал. 2. Същевременно съгласно чл. 171, т. 1 б. "б" ЗДвП само при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. При липса на такива, определящ е резултатът от проведения по време на проверката тест, който в случая сочи на наличие на положителна проба за употреба на кокаин.

При тези данни съдът приема, че безспорно са възникнали материалноправните предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специален закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. В случая те са налице и правилно административният орган е приложил принудителната административна мярка. Заповедта е съобразена с целта на закона - осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административното нарушение. По своята правна същност прилагането на ПАМ не представлява административно наказание. Принудителните административни мерки съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от такива. Тези мерки се прилагат в изрично посочените в закона случаи, от изрично регламентирани административни органи и по точно определен ред. За да се установи дали законосъобразно административният орган е приложил конкретната принудителна мярка, следва да бъде установено налице ли са всички предпоставки за прилагане на ПАМ, посочени в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП. Анализът на събраните доказателства налага еднозначен и категоричен извод, че в настоящия случай са налице всички законово предвидени основания за издаване на конкретната ЗППАМ и в този смисъл същата е издадена при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Наложената мярка е израз на държавната политика, насочена към ограничаване и преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол, наркотици и други упойващи вещества, което е обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали при и по повод управление на МПС.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваната заповед за прилагане на ПАМ е издадена при правилно приложение на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като административният орган е изградил извода си за извършване на вмененото нарушение след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая в изпълнение на разпоредбата на чл.35 от АПК и е издал оспорения индивидуален административен акт. Съответно жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Претенция за присъждане на разноски не е направена от ответника в настоящото производство.

На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

По изложените съображения и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С. Й. Т. против ЗПАМ №26-1818-000089 от 16.03.2026г. на началник сектор към ОД на МВР - Пазарджик, РУ Пазарджик.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

(П)

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�