Решение № 302 от 29.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 302 гр. Пазарджик, 29.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежана Стоянова при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно наказателно дело № 20235220200490 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на А. Д. З. от село П., обл.Пазарджик, ЕГН: ********** против наказателно постановление № 23-1006-000302 от 24.02.2023 г., издадено от началник група в ОДМВР Пазарджик, сектор „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 21, ал.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 182, ал.5 във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 600 (шестстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца.

Недоволен от наказателното постановление жалбоподателят го обжалва като счита, че същото е процесуално незаконосъобразно. Видно от съдържането на жалбата, държал да отбележи, че евентуалното потвърждаване на НП в частта на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС ще се отрази негативно на детето му, което имало здравословен проблем, заради който редовно го транспортирал до град Пловдив, а в семейството само той имал СУМПС. Изявление със същото съдържание прави и в първото открито съдебно заседание, в което поддържа жалбата.

Административно наказващият орган не се явява и не се представлява.

1

Постъпило е становище от надлежно упълномощен юрисконсулт по съществото на спора, видно от което жалбата се оспорва като неоснователна, прави се възражение за прекомерност на разноските и на свой ред се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата, съдът констатира следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице и е срещу годен за обжалване акт. Спазен е срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , доколкото НП е било получено лично от жалбоподателя на 10.03.2023 година, а жалбата е подадена до компетентния съд на 24.03.2023 година.

Съдът, след като взе предвид разпоредбите на закона, доводите на жалбоподателя, представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството е започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение серия АД и бланков № 109575 за нарушение заснето с мобилна радарна система АТСС ARH SAM S1 № 120cс9е, с приспадната допустима грешка от - 3%.

На 07.09.2022 год. около 13,55 часа, на първокласен път № 8, км.195, водач на лек автомобил „Ф.г.“ с ДК № ... управлявал с наказуемата скорост от 91 км/ч, след въведено ограничение с път незнак В26 60 км/ч. Скоростта била фиксирана и заснета с автоматизирано техническо средство за скорост ARH SAM S1 № 120cс9е, клип № 0062945 с приспадната допустима грешка от - 3%. След установяване собственика на лекия автомобил в лицето на жалбоподателя /вж. справка на л.17 в делото/, същият бил поканен да се яви в РУ - Пазарджик, където на 07.12.2022 год. попълнил и подписал декларация по чл.188 от ЗДвП, че на 07.09.2022 год. около 13,55 часа лично той е управлявал собствения му лек автомобил с ДК № ....

При това положение до жалбоподателя била изготвена покана за явяване на 10.02.2023 год. в сектор Пътна полиция при ОДМВР Пазарджик за съставяне на АУАН. Тази покана /л.14 в делото/ била връчена на жалбоподателя на 02.02.2023 год., чрез неговия баща, който поел задължение да предаде същата на адресата.

Н а 10.02.2023 год. жалбоподателя се явил в сектор Пътна полиция, гр.Пазарджик, където му бил предявен срещу подпис и връчен процесния 2

АУАН, който той подписал без възражения.

Въз основа на АУАН било издадено обжалваното НП.

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Съдът напълно кредитира показанията на актосъставителя свид.И. Р., като ги счита за безпристрастни, като те се намират и в унисон с обясненията на жалбоподателя, който не отрича че на процесната дата и час е управлявал собствения си лек автомобил „Ф.г.“ с ДК № ... с измерената превишена скорост.

Нарушението е било заснето с автоматизирано техническо средство за скорост ARH SAM S1 № 120cс9е, което е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно, което се установява от приетите като писмени доказателства удостоверение за одобрен тип средство за измерване и протокол от проверка за техническа изправност – л. 26 – л.28 в делото.

Като се имат предвид приложените фотоси направени от ARH SAM S1 № 120cс9е / л.21 – л.25 в делото/, имащи статут на веществени доказателствени средства по смисъла на чл.189 ал.15 от ЗДП, може да се заключи, че същите тези фотоси, заснети от техническото средство, с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания.

Визираните реквизити най-долу на фотосите напълно съответстват на възприетото като време, начин и място на извършване на нарушението.

Установява се посока на измерване, която напълно съвпада с посоката на движение на МПС. Засичани са били отдалечаващите се автомобили, какъвто е процесният автомобил. Установява се и конкретно засечената скорост на процесния автомобил. В средата на горния и долния, както и в двата странични края на фотосите, се виждат малки стрелки, които като се свържат хоризонтално и вертикално с мислена линия, ще се пресекат точно там, където на пътното платно е заснет процесния автомобил и по-точно в средата на неговата задна част, в областта на регистрационния номер, което недвусмислено сочи, че засечената скорост е именно този автомобил.

Мястото на разположение на АТСС е било отразено и в съставения 3 протокол за използване на АТСС /лист 19 от делото/. В този протокол, съставен на основание чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, също подробно е отразено наличието на пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта, до 60 км/ч. Отразено е че АТСС е било в режим на измерване „С” – стационарен, с посока на действие „О” – отдалечаващ, както и разстоянието от пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри.

Спазено е било и изискването на чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532, а именно направена е била снимка /л.20 в делото/, отразяваща разположението на АТСС на конкретните дата, час и участък от пътя.

Въпреки че нарушението е било заснето със система за видеоконтрол , т.е. констатирано без участието на контролен орган, е бил съставен акт за установяване на административно нарушение, а не електронен фиш, тъй като санкцията на 182, ал. 5 във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП предвижда две кумулативни наказани - глоба и лишаване от право да се управлява МПС.

Недопустимо е в този случай издаването на електронен фиш, тъй като той се издава в случаите, в които за нарушението в ЗДвП е предвидено само наказанието глоба.

По изложените съображения, съдът приема, че нарушението и неговия извършител в лицето на жалбоподателя е доказано по несъмнен начин.

Производството е протекло при спазване на предвидените в закона правила. АУАН е съставен в тримесечния срок, считано от узнаването, който се брои от 08.12.2022 год. – денят, следващ този на който жалбоподателят като собственик на заснетото с превишена скорост МПС е попълнил декларацията по чл.188 от ЗДвП. НП е издадено в предвидения от закона 6 месечен срок, считано от съставяне на АУАН. Както АУАН, така и НП съдържат всички реквизити на нарушението, т.е. информацията е в обем, достатъчен за да очертае рамките на административното нарушение, при което правото на защита на санкционираното лице не е било нарушено.

Възраженията в жалбата в този смисъл са изцяло неоснователни.

Ясно и недвусмислено е посочено, че нарушението е извършено в условията на системност в едногодишен срок от влизането в сила на ЕФ серия К, № № 4583523 и 4629847, приложени на л.30 и л.31 в делото. Съгласно § 6, 4 т.62 от ДР на ЗДвП "Системно" е нарушението, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение. В случая процесното нарушение се явява извършено за трети път в едногодишен срок след влизането в сила на два ЕФ, цитирани в НП по бланков номер, с които на жалбоподателя са наложени наказания за същите по вид нарушения, т.е. за нарушения, свързани с управление на МПС с неразрешена скорост и в двете хипотези на чл.21 от ЗДвП, каквото е тълкуването за същото по вид нарушение.

В НП обаче погрешно е посочено, че цитираните два броя ЕФ, обуславящи квалификацията системност са влезли в сила на 08.10.2021 год.

Съдът събра доказателства в тази насока, от които се установи, че 08.10.2021 год. е датата на връчване на двата ЕФ на жалбоподателя, които не са били обжалвани и са влезли в сила 14 дни по – късно, а именно на 25.10.2021 год. / вж. писмо на началника на СПП Пазарджик и справки на л.52 – л.54 в делото/ .

Съдът счита, че погрешното посочване в обжалваното НП на датата на влизане в сила на ЕФ, обуславящи квалификацията системност не е съществено процесуално нарушение, тъй като не се касае за съществен реквизит, още повече че в случая по-ранния момент на влизане в сила на двата броя ЕФ, посочени в НП е изцяло в полза на жалбоподателя, тъй като едногодишния срок би изтекъл в един по - ранен момент. Обективен признак от състава на вмененото административно нарушение е предхождащите най малко два ЕФ да са влезли в сила в едногодишен срок от датата на процесното нарушение, което от една страна е посочено ясно и недвусмислено, а от друга страна е налице и в действителната обстановка, доколкото процесното нарушение датира от 07.09.2022 год.

По горните съображения съдът намира, че се касае за изменение в обстоятелствената част на нарушението, което не е съществено, и което води до прилагането на закон за същото, еднакво наказуемо нарушение, при което и без изменение на административното нарушение, съдът разполага с правомощието по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН да измени НП в тази част.

Законосъобразно са определени административните наказания и техния 5 размер, доколкото разпоредбата на 182, ал. 5 във връзка с ал.2, т.4 от ЗДвП за превишаване от 31 до 40 км./час извън населено място предвижда глоба в размер на 600 лева /двоен размер на посочената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП глоба/ и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС.

Административните наказания са определени като вид, размер и метод за изчисляване по абсолютен начин, поради което за административните органи и за съда не съществува правна възможност да ги обсъждат, нито да ги намаляват. Достатъчна е констатацията че те са съответни на тежестта на нарушението и на неговия извършител, доколкото процесното деяние не би могло да се квалифицира като маловажно с оглед обществената опасност неговия извършител, който видно от справката за нарушител е изключително негативно охарактеризиран като водач на МПС – с множество нарушения, санкционирани с НП и ЕФ и с нито една платена глоба за тях.

Що се касае до изявленията на жалбоподателя, че евентуалното потвърждаване на НП в частта на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС ще се отрази негативно на детето му, което имало здравословен проблем, заради който четири пъти в седмицата го транспортирал до град Пловдив на терапия, следва да се отговори, че транспортирането на детето с непозволена скорост го поставя в не по – малък риск. Жалбоподателят не може да влече изгоди от собственото си противоправно поведение, още повече че нарушавайки закона той сам се е поставил в ситуацията, която приема за неблагоприятна за собственото му дете. Към обясненията на жалбоподателя в този смисъл съдът се отнася критично и съзира в тях липса на такова отношение от негова страна към нарушаването на правилата по ЗДвП.