Решение № 283 от 08.02.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 283 гр. Бургас, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20222120106753 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от М. Т. С. против „СИТИ КЕШ“ ООД искова молба за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 6.6 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ***/25.07.2022 г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 2 944,53 лв., както и за присъждане на направените от ищеца разноски по делото. Ищецът счита, че процесната неустоечна клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като чрез нея се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации на страните по договора. Твърди също така, че тази клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗПК, тъй като сумата, която се претендира чрез нея, е в размер над размера на отпуснатия кредит, както и поради това, че чрез нея се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и се калкулира допълнителна печалба за кредитора. Ищецът не се явява лично в съдебно заседание и не изпраща процесуален представител, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, представени са писмени доказателства.

Така предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 от ЗЗД, вр. чл. 21, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, като същият е допустим.

В законоустановения срок ответното дружество е подало писмен отговор, в който е признало иска и моли да бъде постановено решение при признание на иска. Ответникът също така моли на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК разноските по делото да не бъдат възлагани в негова тежест, тъй като с извънпроцесуалното си поведение той не е дал повод за завеждане на делото – не е претендирал от ищеца заплащане на процесната неустойка, не му е изпращал покани, уведомления или други съобщения за заплащане на неустойката, нито 1 ищецът е заплатил сумата за неустойка. Направено е и възражение за прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, не са ангажирани доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено копие на Договор за паричен заем Кредирект № ***/25.07.2022 г., сключен между „СИТИ КЕШ“ ООД (заемодател) и М. Т. С. (заемател), с който на ответника е бил предоставен заем в размер на 2 200 лв., който е следвало да бъде погасен на 12 месечни вноски в срок до 25.07.2023 г.

Съгласно т. 6.5 на договора, заемателят се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заема, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на чл. 33, ал. 1 на Общите условия, а именно: поръчител или банкова гаранция. В т. 6.6 на договора е предвидено, че при неизпълнение на т. 6.5 заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 944,53 лв. Именно последната цитирана клауза е предмет на предявения по делото иск, като ищецът твърди, а в отговора си ответникът е признал, че тази неустоечна клауза е нищожна. С оглед на това и при липсата на спор между страните, както и предвид изрично направеното от ответника признание на иска, съдът намира, че искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. В случая съдът не е обявил, че ще се произнесе с решение при признание на иска, тъй като липсва направено от ищеца искане в тази насока.

По разноските:

Ищецът претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски, а в отговора си ответникът моли на осн. чл. 78, ал. 2 от ГПК в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и е признал иска. Съдът намира, че искането на ответника за освобождаване от отговорност за разноски е неоснователно, тъй като при наличието на процесната клауза за неустойка в договора ответникът би могъл във всеки един момент да се позове на нея и да претендира от ищеца заплащането на такава неустойка (макар до момента това да не е сторено), поради което единствено по съдебен ред ищецът би могъл да се освободи от отговорността за заплащане на тази неустойка. Ето защо и тъй като ответникът е икономически по-силната страна по сключения между страните договор, съдът намира, че неговото поведение е станало повод за предявяването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК той следва да заплати на ищеца направените разноски по делото, които са в размер на 118 лв.

В случая ищецът е бил представлян от адвокат безплатно на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, поради което на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния му представител следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 437 лв., изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в редакцията към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие), което предвид уважаването на иска на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължи от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата по т. 6.6 от Договор за паричен заем Кредирект № ***/25.07.2022 г., сключен между М. Т. С., ЕГН **********, от гр. Б., ***, и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.

„Славянска” № 29, ет. 7, предвиждаща заплащането на неустойка от заемателя в размер на 2 944,53 лв.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на 2 управление гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, да заплати не М. Т. С., ЕГН **********, от гр. Б., ***, сумата от 118,00 лв. (сто и осемнадесет лв.), представляваща направените от него разноски по делото.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска” № 29, ет. 7, да заплати на адв. Д. В. М. от АКПловдив, с адрес на кантората гр. П., ***, в качеството му на процесуален представител на М. Т. С., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 437,00 лв. (четиристотин тридесет и седем лв.).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3