Решение № 1677 от 05.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1677 гр. София, 05.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА

Административно наказателно дело № 20251110204967 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК 831830482, срещу Наказателно постановление № Р-10-58/17.03.2025 г., издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор” Д.Й., с което на ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК 831830482, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал.

1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с параграф 1, т. 52 от ДР на КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 4 000 (четири хиляди) лева за нарушение на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ.

Подадена е жалба от санкционираното търговско дружество, в която се прави искане за отмяна на така издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Твърди се още, че неправилно административнонаказващият орган е приел, че в случая е налице повторност, както и че в наказателното постановление липсва описание на обстоятелства, въз основа на които нарушението е квалифицирано по по-тежко наказуемият състав за нарушение, извършено при условията на повторност. Твърди се при условията на евентуалност, че в случая не е следвало да се приложи по-тежкият състав по чл. 644, ал. 2 от КЗ, а е следвало да се наложи наказанието, предвидено в първата алинея, тъй като е бил неправилен изводът на административнонаказващия орган за извършване на нарушението при повторност и съответно квалифицирането му по чл. 644, ал. 2 от КЗ. Сочи се, че в хода на производството са допуснати и други съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно е определена датата на извършване на нарушението. Сочи се, че е нарушена 1 разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Наведени са аргументи, че наложената санкция не съответства на характера и тежестта на извършеното нарушение. Навежда се твърдение, че АНО е следвало да приложи чл. 28 от ЗАНН и да не издава наказателно постановление, тъй като процесните нарушения били явно маловажни, от тях не са настъпили общественоопасни последици и към момента на издаване на наказателното постановление застрахователното обезщетение е било изплатено. Иска се отмяна на НП, евентуално да се преквалифицира нарушението от такова по чл. 644, ал. 2 КЗ в такова по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ и да се определи санкция в минимален размер.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител.

Въззиваемата страна - КФН, редовно призована, представлявана от юрисконсулт Палозова, оспорва жалбата. В дадения ход по същество тя пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изразява становище, че нарушението е доказано по несъмнен начин и случаят не е маловажен. Представя писмени бележки и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Видно от датата на издаване на обжалваното наказателно постановление /17.03.2025 г./, датата на връчване на същото /27.03.2025 г./ и датата на депозиране на жалбата срещу него /27.03.2025 г./ съдът приема, че жалбата е постъпила в законовия 14-дневен срок от връчването му, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна се установява, че в КФН, управление „Застрахователен надзор”, е постъпила жалба с вх. № 91-02-938 от 24.10.2024 г. от М.К.Б., който възразил срещу забавено произнасяне по предявена пред ЗД „Бул Инс“ АД претенция № ********** на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, обективиран в полица № BG/02/122001978343.

По повод подадената жалба била извършена проверка, като в хода на последната била изискана документацията във връзка с предявената претенция.

От приложените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин, че на 04.10.2023 г. М.К.Б. е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, поради настъпило на 27.06.2023 г. застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени увреждания на застрахования лек автомобил на жалбоподателя марка и модел „Тойота Ярис“ с рег. номер **********. Претенцията получила номер **********, като На 08.012024 г. застрахователното дружество изискано информация от МВР и на същата дата уведомил жалбоподателя за това. Съгласно депозираното в КФН становище на жалбоподателя на последния не са били предоставени писмени доказателства за вината на другия участник в ПТП, както и данни за банковата сметка, на която да бъде изплатено 2 претендираното обезщетение. Застрахователят е следвало да се произнесе в тримесечен срок от предявяването на претенцията 04.10.2023 г., но не по-късно от 04.01.2024 г., като определи и изплати размер на обезщетение или мотивирано откаже да изплати такова, както правилно е определил АНО. В случая ЗД „БУЛ ИНС“ АД не се е произнесло и към 06.11.2024 г. по претенцията. След като констатирал, че застрахователното дружество не се е произнесло всрока по закон за това, актосъставителят приел, че е налице извършено нарушение, а като дата на извършването му била определена 05.01.2024 г. – денят, следващ последния ден от срока, в който е следвало да има произнасяне.

Констатирайки горното, свид. В. Ш. съставил на ЗД „Бул Инс” АД АУАН № Р-06442/12.12.2024 г. за нарушение на разпоредбата на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ, извършено на 05.01.2024 г.

Въз основа на цитирания АУАН, било съставено обжалваното Наказателно постановление № Р-10-58/17.03.2025 г., издадено от Заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН), ръководещ управление „Застрахователен надзор” Д.Й., с което на ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК 831830482, на основание чл. 83, чл. 53 и чл. 27 ЗАНН и чл. 16, ал. 1, т. 19 от ЗКФН, вр. чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2, предл. 2 от КЗ във връзка с ал. 1, т. 2 от КЗ във връзка с параграф 1, т. 52 от ДР на КЗ, във връзка с чл. 648, ал. 1 от КЗ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на сумата от 4 000 (четири хиляди) лева за нарушение на чл. 496, ал. 2 вр. ал. 1 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателствени средства и писмени доказателства показанията на свидетеля В. Ш., материалите по преписката на КФН, съдържащи всички необходими книжа за установяване на фактите, свързани със завеждането на претенцията по щетата, както и останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

Депозираните от свидетеля показания са последователни и логични, допринасят за установяване на обстоятелствата по извършената проверка и направените при същата констатации, и в пълна степен кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира в цялост.

Съдът, на базата на безспорно установените фактически констатации, намира от правна страна следното:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и оспорваното НП отговарят по форма и съдържание на изискванията по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежни органи при спазване на установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН, надлежно са връчени на нарушителя с оглед гарантиране на неговите права.

3

Наред с това, съставените АУАН и наказателно постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. И двата акта съдържат по идентичен начин изчерпателно описание на констатираното нарушение, включително мястото и времето на извършването му, описание на обстоятелствата, при които е извършено, както и кои са нарушените законови разпоредби. Поради тези причини съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на обжалваното наказателно постановление.

На следващо място, издаденото наказателно постановление е законосъобразно и от материалноправна гледна точка.

Нормата на чл. 496, ал. 1 и ал. 2 от КЗ предвиждат за застрахователя задължение за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В срока по ал. 1 лицето, пред което е предявена претенцията, трябва да:

1. определи и изплати размера на обезщетението, или

2. даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато: а) отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в) размерът на вредите не е бил напълно установен.

В случая претенцията е била предявена на 04.10.2023 г. Наказващият орган правилно е приел, че в случая този срок е бил до 04.01.2024 г. (четвъртък) вкл. и не е бил спазен от жалбоподателя, като нарушението е извършено на 05.01.2924 г.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за неправилна квалификация на деянието, тъй като последното правилно е квалифицирано като нарушение на нормата на чл. 496, ал.2 във вр. с ал. 1 от КЗ.

Осъщественото нарушение е формално и е обективно извършено с непроизнасянето на застрахователя ЗД „Бул Инс” АД в посочения срок. Ето защо нарушението е доказано от обективна страна.

Относно квалификацията на нарушението като повторно настоящият съдът намира изложените в жалбата възражения за неоснователни. Съгласно чл. 644, ал. 2 КЗ „При повторно нарушение наказанието по ал. 1, т. 1 (за физически лица) е от 1000 до 6000 лв., а по ал. 1, т. 2 (за юридически лица) - от 2000 до 40 000 лв.“. Легална дефиниция на повторно нарушение се съдържа в пар. 1, т. 52 от ДР на КЗ - извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид нарушение.

Нарушението е правилно квалифицирано като извършено при условията на повторност, тъй като от данните по делото се установява, че санкционираното дружество е било с наложена 4 санкция за нарушение по чл. 496, ал. 2 от КЗ – същото по вид нарушение, за което е било санкционирано с НП № Р-10-299/14.12.2022 г., влязло в сила на 02.06.2023 г., тоест в едногодишен срок от влизането му в сила е било извършено нарушението, разглеждано в настоящото производство.

На първо място, видно от текста на НП № Р-10-299/14.12.2022 г., влязло в сила на 02.06.2023 г., на което се е позовала въззиваемата страна в наказателното постановление, същото е издадено на застрахователното дружество за нарушение на 496, ал. 2 от КЗ и касае липса на произнасяне в срок по претенция във връзка с увреждане на автомобил от лице, което е застраховано със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при жалбоподателя. Тоест, нарушението е същото по вид като процесното и в тази връзка твърдения за липса на идентичност на правната квалификация са голословни. Видно от представено копие на Решение № 1271/17.03.2023 г. по НАХД № 20221110216629 по описа за 2022 година на Софийски районен съд, 19 състав и Решение № 3617 от 02.06.2023 г. на Административен съд – София град по КНАД номер 3480 по описа за 2023 г., на 02.06.2023 г. НП № Р-10-299/14.12.2022 г.е влязло в сила. С оглед на изложеното процесното нарушение, за което жалбоподателят е санкциониран с обжалваното наказателно постановление, е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на предходното НП.