Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2596 от 02.06.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 11065/2022
Вид
Решение № 2596
Подписан
02.06.2023
Състав
МАРИЯ ХРИСТОВА ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.8 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.139, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.26, ал.2, т.1, б. "а", пр.2 · Закон за пътищата
  • чл.53, ал.1, т.2 · Закон за пътищата
  • чл.56, ал.3, т.1, пр.1 · Закон за пътищата
  • чл.8, ал.2 · Закон за пътищата
  • чл.15, ал.3 · Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства

РЕШЕНИЕ

№ 2596 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВАМАРИНОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20221110211065 по описа за 2022 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С. С. Т. от гр. София чрез адв. Р. е обжалвал наказателно постановление /НП/ №7797/04.08.2022г. на началник отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че при определяне на размера на наказанието не са посочени отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, съгласно изискванията на за съдържание по чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН.

Освен това, при издаване на НП не били спазени изискванията на чл.53, ал.1 от ЗАНН по несъмнен начин да е установено извършеното нарушение, самоличността на извършителя и неговата вина, тъй като отговорността е ангажирана на лице, което нямало качество на собственик или такъв извършващ превоза, а бил водача на ППС.

Той нямал задължение по чл.15, ал.3 от Наредба №11 за извънгабаритните и/или тежки ППС за подава в АПИ или съответното ОПУ заявление за разрешение по образец.

Водачите на такива товарни автомобили можели да носят отговорност по чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, във връзка с безопасността на движение на останалите участници в движението. Нормата се явявала специална и по тази причина следвало да се приложи при ангажиране на отговорност на водач на извънгабаритно и/или тежко ППС, като в случая се стигнало и до неправилно приложение на материалния закон, подвеждайки деянието под законова разпоредба непокриваща обстоятелствата на извършено деяние 1 като административно нарушение. Намира също, че в съдържанието на АУАН и НП не са изпълнение задължителните реквизити по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като нямало яснота между кои оси е измерването, което било от съществено значение, включително и с оглед на липсата на конкретни данни за окачването. НП било и немотивирано, касаещо липсата на обсъждане по приложението на чл.14, ал.3 от Наредба №11 за разрешение на тежки ППС, които са заплатили такса с обща маса до 45 тона, което не превишава с повече от 30% допустимите максимални натоварвания на осите.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. Р. поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено по изложените в същата съображения. Акцентира на основните аргументи, като ги повтаря от жалбата. При евентуалност, ако съдът не приеме тези съображения, моли глобата да бъде намалена до минимума. Претендира възлагане на сторените по делото разноски, при отчитане провеждането на няколко заседания по делото, продиктувано от процесуалното поведение на наказващия орган.

Наказващият орган чрез юрк. Николов оспорва жалбата, но в хода на устните прения, не се явява. Юрк. Николов е депозирал отговор на жалбата с вх.

№245394/11.11.2022г., в който поддържа, че по категоричен начин от събраните по делото доказателства се установило, че жалбоподателят е извършвал превоз на товар с тежко ППС по смисъла на Наредба №11, без да представи разрешително за платена пътна такса, каквато се изисква по закон. При съставяне на АУАН и издаване на НП били спазени законовите изисквания за форма и съдържание о чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, а наказанието било определено, при отчитане на претоварването от 15.175 тона при допустими 19 тона. Затова се противопоставя случая да бъде квалифициран като маловажен с приложението на чл.28 от ЗАНН. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С обжалваното НП на С. С. Т. е наложена глоба от 4000 лева, за това, че на 05.07.2022г. в 07:50ч. на път II-18, км 33, на 1 км. след разклона за с. Казичене в посока Кремиковци - Лозен е управлявал и извършвал превоз на товари с МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „Мерцедес“, рег.№******, като в процес на извършената проверка е установено, че водачът извършва превоз на бетон, без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата, съгласно изискванията на чл.8, ал.2, вр. ал.1 от Наредба №11/03.07.2011г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като при измерване с електронна мобилна везна на маса и поосово натоварване е констатирано, че измереното разС.ие между осите е 1.36 м., а сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 34.175 тона, 2 при максимално допустимо натоварване от 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от Наредбата с превишение от 15.175 тона, т.е. ППС е тежко по смисъла на чл.3, ал.2 от наредба №11, а движението на такова е забранено и се осъществява само с разрешение за превишаване на максимално допустимите норми на раздел II от наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя - нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „а“, пр.2 от Закона за пътищата /ЗП/, вр. чл.8, ал.2, вр.ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, пр.1 от Наредба №11/03.07.2011г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.

НП е издадено въз основа на АУАН №0009074/05.07.2022г.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП, приложени към отговора на жалбата писмени доказателства от юрк.

Николов с вх.№245394/11.11.2022г., както и изпратени с писмо от АПИ-ОПУ – София с вх.№46340/20.02.2023т. и вх.№133146/12.05.2023г. писмени доказателства, ведно с представени в съдебно заседание на адв. Р. писмени доказателства.

Разпитани по делото са свидетелите К. С. К. - актосъставител и А. М. А. присъствал при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които на 05.07.2022г., окол 08:00 часа при изпълнение на задълженията си по превенция на тежкотоварния трафик спрели за проверка товарен автомобил, който се управлявал от жалбоподателя, превозващ бетон. В хода на проверката извършили замерване с електронна мобилна везна и ролетка и установили, разС.ие между осите - трета и четвърта задвижващи оси от 1.36 метра и претоварване от 34.175 тона, при допустимо от 19 тона. За нарушението бил съставен АУАН на водача на автомобила, тъй като макар да не бил превозвач или собственик, а се установило, че е шофьор в транспортно дружество, той носил отговорност за товара, включително и претоварването. Самата електронна везна била сертифицирана, преминала през периодичен контрол и използвана, съгласно указанията - на равен терен.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

При проверка на съставения АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното НП, съдът установи наличие на предписаното съдържание по чл.42 от ЗАНН, включително по чл.42, т.4 от ЗАНН, тъй като е направено точно и в максимална степен ясно и конкретно описание на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване. Актът е съставен и връчен при спазени на изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят е оправомощено лице със заповед №РД-11-247/31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ.

Съгласно чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2011г. на МРРБ, във 3 вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и поверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки ППС, както и съставят акт на водача, на товародателя, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3.

Съгласно чл.56, ал.2, т.1 от ЗП, нарушенията се установяват с актове, съставени от длъжностните лица на Агенция "Пътна инфраструктура" и на Агенция "Митници"за нарушения по републиканските пътища.

Видно от тези разпоредби, няма законово основание жалбоподателят да счита, че компетентните органи да издадат АУАН за нарушение на Наредба №11/03.07.2011г. на МРРБ са контролните органи на МВР.

При проверка на НП се установиха задължителните реквизити по чл.57, ал.1 от ЗАНН и конкретно на т.5. Съдът вече имаше възможност да коментира горе съдържанието на акта и не счита, че следва да повтаря, тъй като има идентичност със съдържанието на НП. То е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №РД11-246/31.03.2022г. на председателя на УС на АПИ и на осн. чл.56, ал.3, т.1, пр.1 от ЗП.

Констатациите в акта и НП за претоварване на ППС категорично се установиха от показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира като последователни и незаинтересовани. Тези показания се потвърдиха от приложените писмени доказателства, разписка от използваната мобилна електронна везна и не се отричат от жалбоподателя, включително в АУАН той е вписал, че няма възражения.

Използваната везна е от одобрен тип средство за измерване, съгласно удостоверение №06.07.4603 и е преминала периодична проверка, въз основа на заявление през м.04.2022г., което означава, че на датата на замерване - 05.07.2022г. е годна. При това положение, съдът счита, че претоварването е категорично установено и управляваното от жалбоподателя ППС е тежко по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредба №11, а движението на такова е забранено и се осъществява само с разрешение за превишаване на максимално допустимите норми.

В случаят спорът се състои в наказателно отговорното лице и правилно ли е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, който е бил водач на МПС, но не и превозвач или собственик.

Разпоредба на чл.26, ал.2, т.1, б. "а" от ЗП, под която е подведено административното нарушение не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Затова, субект на процесното нарушение е и лицето, което фактически 4 извършва дейността по ползване на пътя, като управлява тежко по смисъла на чл.3, ал.2 от Наредбата. В тази връзка е и разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от същата наредба.

Изводът се потвърждава от съдържанието на приложената санкционна норма на чл.53, ал.1 от ЗП, предвиждаща налагане на наказание глоба на физическите лица, които нарушават разпоредбата на чл.26, ал.2 или които извършват или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.

По този начин категорично се доказа, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан.

Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като то по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност. Сериозното превишение на допустимата маса и натоварване на осите повишават обществената опасност на конкретното нарушение.

Движението на тежки ППС създава опасност за републиканската пътна мрежа и сериозно я уврежда, затова и е наложително да има предварителен контрол и разрешение за конкретния размер и тегло на МПС, както и одобрен маршрут и съответно да се заплатят допълнителните такси. Само така ще се поемат допълнителни разходи, които следват от по-бързата амортизация на пътя. Освен това с претоварването на МПС се създава опасност и за възникване на ПТП и застрашаване на другите участници в движението.

Неправилно, наказващият орган е определил глобата в размер от 4000 лева по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, без да отчита обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. По делото не са представени доказателства на жалбоподателя да са налагани други санкции за такова нарушение, поради което санкцията следва да бъде определена в минимален размер от 1000 лева, а в тази част НП, следва да бъде изменено, като в останалата част да остане непроменено.