Решение № 4738 от 23.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4738 гр. София, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20231110206100 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Г. Е. Г., ЕГН **********, чрез процесуалния представител адв. К. Ч.- САК със съдебен адрес гр. София, ул. ***, против наказателно постановление №23-4332-001764/10.02.2023 г., издадено от началник група в СДВР, отдел Пътна полиция, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, за нарушение на чл.150а, ал. 1от ЗДвП.

Жалбоподателят навежда доводи, че издаденото наказателно постановление е издадено при съществено нарушение на материалния закон и при нарушения на процесуалните правила, поради което наложеното наказание е неправомерно.

Според жалбоподателят е нарушено изискването по чл. 42, ал4, съответно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН тъй като в АУАН и НП не се съдържа пълно описание на обстоятелствата. Описаната в процесното НП фактическа обстановка по осъществяване на деянието от обективна страна, не позволява да се изведе извод за какво съставомерно деяние е ангажирана административнонаказателната му отговорност – от една страна е описано, че лицето е управлявало МПС със СУМПС №***, а от друга страна е установено, че същото е отнето по административен ред от Регионална дирекция Автомобилна администрация (РД АА), а 1 водача бил уведомен за това. Горепосоченото не било подкрепено с никакви доказателства.

Сочи и прилага като доказателство писмо рег. №РД 14-4110/4/08.02.2023г. на РА АА, че извършителят не е бил лишен от право да управлява МПС по административен или по съдебен ред. От предоставеното писмо според жалбоподателят се уточнява, е РД АА погрешно е наложила ПАМ отнемане на СУМПС на Г. Г.. Навежда доводи, че издаденото наказателно постановление е издадено при липса на съставомерност на нарушението и като такова е незаконосъобразно.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител - адв.

К. Ч.- САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно тъй като жалбоподателят не бил лишен от право да управлява МПС, а соченото нарушение е останало недоказано.

Претендира присъждане на направените разноски в настоящото производство в полза на жалбоподателя, а именно адвокатско възнаграждение в размер на законоустановения миминум.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: началник група в СДВР, отдел Пътна полиция, не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по наведените възражения в същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното наказателно постановление е връчено лично на жалбоподателя на 04.04.2023 г. от служители на ОДМВР Сливница, а жалбата е подадена чрез АНО на 10.04.2023 г., видно от поставената дата на входящия номер върху същата, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване. С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Административнонаказателното производство започнало със съставяне на АУАН Серия GA №763975 на 28.01.2023 г. при установяване на нарушението от мл. автоконтрольор при СДВР отдел Пътна полиция- Ж. Й. Й., в присъствието на свидетел В.П.К.. АУАН бил съставен против жалбоподателя Г. Е. Г. в качеството на водач, затова, че на 28.01.2023 г., в 08:50 часа, в община Столична, на републикански път III-6002, в посока 2

Мусачево към Подбалкански път (Е81), управлява лек автомобил БМВ Х5 с рег.№ ***, собственост на Ев.Г.М. ЕГН ********** като срещу завод за биологична преработка е спрян за проверка, при която е установено, че водачът управлява МПС със СУМПС №***, което е обявено за отнето. Горното е установено след справка РСОД, АИС – ПП и ОДЧ/ОПП.

Водача бил уведомен за ПАМ. Съставилият АУАН констатирал нарушение на разпоредбата на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.

АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя срещу подпис и на датата на неговото съставяне, без възражения по направените в него констатации.

Жалбоподателят се е възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и е представил в законоустановения

7-дневен срок писмени възражения пред

АНО.

В същите жалбоподателят навежда твърдения, че свидетелството за управление на МПС е било отнето незаконосъобразно от РД АА, за което е депозирал молба в наложилия ПАМ орган. На основание чл. 52, ал.4 от ЗАНН била извършена проверка от АНО, възраженията са обсъдени и са оценени като неоснователни, поради което не са взети предвид при постановяване на процесното наказателно постановление.

Въз основа на направените констатации в така съставения АУАН, началник група в СДВР, отдел Пътна полиция, издал процесното НП №№23-4332-001764 на 10.02.2023 г., с което наложил на жалбоподателя на основание чл.53 от ЗАНН административно наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.150а, ал.1от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.01.2023 г., в 08:50 часа, гр. София по път 6002, с посока на движение от с.

Мусачево към Подбалкански път (Е81), жалбоподателят е управлявал л.а. БМВ Х5 с рег.

Номер ***, собственост на Ев.Г.М. ЕГН **********, като срещу завод за биологична преработка е спрян за проверка, при която се установило, че водача управлява МПС със СУМПС №***. АНО посочил, че при направена проверка по реда на чл. 52, ал.4 от ЗАНН е установено, че СУМПС №*** е отнето по административен ред от Регионална дирекция Автомобилна администрация. Водачът е уведомен за ПАМ.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства: показанията на актосъставителя /свидетелят Ж. Й. Й./, които съдът кредитира с доверие, тъй като изхождат от лице, което свидетелства за преките си впечатления при осъществяване на служебните си задължения, без данни за негова пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото; от приобщените писмени доказателства: процесните АУАН и НП; писмо от СДВР с №433200-82519/21.07.2023г. ведно с приложена справка от масивите на СДВР ОПП- картон на водача; писмо с Рег. №10-00-56465/1/21.007.2023г. на регионална дирекция Автомобилна администрация, ведно с приложени заверени копия на АУАН №330640/ 11.10.2022, НП №42-0004165/ 29.11.2022г., 3

ЗПАМ №РД-14-4110/ 13.10.2022г.; възражение срещу АУАН от 01.02.2023г.; Заповед №8121К-13180/ 23.10.2019г. на министъра на вътрешните работи; акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи; договор за правна защита и съдействие; списък на разноски.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът намира за установено следното от правна страна:

Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно приложените по делото два броя заповеди на министъра на вътрешните работи и акт за встъпване в длъжност, с които са делегирани правомощия на началника на ОПП-СДВР да издава наказателни постановления по ЗДвП, както и на „Младши автоконтрольор“ в СДВР ОПП да осъществяват контролна дейност по ЗДвП, да издават фишове и да съставят АУАН по ЗДвП. С оглед заеманата длъжност към момента на съставяне на акта - младши автоконтрольор в ОПП-СДВР – актосъставителят Ж. Й. Й., е разполагал с компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 от ЗАНН.

Съдът констатира, че още в началната си фаза административнонаказателната процедура е проведена при съществено процесуално нарушение. При така описаната фактология, извлечена от събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че оплакванията на жалбоподателя са изцяло основателни.

Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени в нарушение на изискването на чл. 42, т.4, съответно чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН по отношение некоректното описание на мястото на нарушението като в допълнение е посочен път Е 81, който не се намира на територията на Република България.

В допълнение съгласно разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДвП, за която жалбоподателят е санкциониран, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Видно от справката картон на водача е, че към датата на извършване на нарушението - 28.01.2023 г., жалбоподателят е бил правоспособен водач за категорията, към която спада управляваното от него МПС, същия има 4 издадено на 13.05.2013 г. СУМПС, със срок на валидност до 13.05.2023 г.

От доказателствената съвкупност се установява, че АУАН и процесното НП са издадени при съществен порок на основанието за издаване, а именно наложената ПАМ със Заповед №РД-14-4110/13.10.2022г. от РД АА по отношение на лицето Г. Е. Г. с ЕГН **********, не включва отнемане на СУМПС.

Във връзка с горното се установява, че към момента на издаване на АУАН жалбоподателят е отговарял на всички условия, за да управлява моторно превозно средства съобразно чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, поради което от обективна страна процесното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

По разноските:

С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на присъждане на разноски по реда на АПК има жалбоподателят. Правоимащата страна, чрез процесуалния си представител, своевременно заявява такова искане в последното съдебно заседание по делото. Жалбоподателят претендира заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева, за което е представен списък по чл.80 от ГПК. Съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие уговореното възнаграждение в размер на 500 лева е заплатено в брой. Макар и да не е направено възражение за прекомерност от ответната страна по жалбата, съдът констатира, че претендираната сума не надвишава минимално установения размер в чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №20-4332001764/ 10.02.2023 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП, с което на Г. Е. Г. ЕГН ********** с адрес в гр.***, на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ ДА

5

ЗАПЛАТИ на Г. Е. Г. ЕГН ********** с адрес в гр.***, сума в размер на 500 /петстотин/ лв., направени по делото разноски, представляващи възнаграждение за адвокат.

Р Е Ш Е Н И Е Т О подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

6